Решение № 1450 от 14.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1450 гр. София, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20231000500554 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл.от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 315765/15.12.2022 г. ( по регистратурата на СГС ) на ищеца С. А. А. от село ***, община *** чрез неговия пълномощник – адвокат А. М. от САК – срещу Решение № 263300 от 10.11.2022 г. на СГС, I – 8 състав , по гр.д.№ 8806/2018 г., отхвърлящо исковете му , квалифицирани в решението по член 432,ал.1 от КЗ и член 86 от ЗЗД .

В жалбата има оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния и процесуалния закон и за неговата необоснованост. Според въззивника приложимото в случая материално право е швейцарското , а не българското , както неправилно е приел СГС. Това право признава на отглеждащия, респ. отглежданото, но неосиновено дете, подобно на даденото в ППВС № 5/1969 година разрешение, право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на другия . Ищецът е материално легитимиран да получи обезщетението , тъй като обратно на приетото в 1 решението в резултат на неправилен отказ да бъдат кредитирани свидетелските показания, между него и починалата е съществувала трайна връзка на обич и разбирателство, ищецът я приемал като свое дете и тежко преживял смъртта й .

Въззиваемата страна „ Суис Мобилиар Иншурънс Къмпани“, град Берн, Конфедерация Швейцария отговаря в срока по член 263,ал.1 от ГПК чрез пълномощника си – адвокат В. Х. от САК, че въззивната жалба е неоснователна .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора , изразените от представителите на страните в о.с.з. становища и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно .

Обжалваното решение е произнесено по искове на С. А. А. от село ***, община *** срещу швейцарски застраховател - „ Суис Мобилиар Иншурънс Къмпани “ ( „ SWISS MOBILIAR INSURANCE COMPANY“ LTD ), град Берн за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер от 100 000 лева , ведно с лихва, считано от 24.08.2013 г. при твърдения, че на 24.08.2013 година по национален път от Ланкварт до Клостерс Селфранга, в участъка на отбивката за Грюш застрахованият при ответника водач на камион, марка VOLVO, с рег. № SG ******** , с ремарке - П. Г. е предизвикал виновно пътнотранспортно произшествие, при което загинала пешеходката А. К. Й. ; ищецът е съпруг на нейната майка З. М.; отгледал я от малка, грижил се е за нея и я издържал, помагал в отглеждането и възпитанието й до навършването на пълнолетие ; двамата се обичали и подкрепяли; смъртта й му причинила болки и страдания.

Ответникът оспорил исковете, поддържайки, че приложимото материално право е швейцарското. Под условие, че приложимото материално право е българското, оспорил исковете като недопустими по липса на процесуална легитимация у ищеца . Починалата не е била взета за отглеждане от него с намерение да я осинови , тъй като към ПТП била на 30 – годишна възраст , която е над допустимата за осиновяване и следователно ищецът не е от кръга на правоимащите съгласно ППВС № 5/1969 г.,а постановеното ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС няма действие към процесното събитие, настъпило в 2013 г. В алтернатива ответникът възразил, че между двамата не 2 е имало нито близка родствена или семейна връзка, нито духовна връзка и той не е понесъл морални вреди, за които да бъде обезщетен ; пострадалата е допринесла за настъпването на вредите в степен, равняваща се на 90 % , тъй като предприела неправомерно ( на забранено място) и при затруднена видимост ( от мъглата и тъмните дрехи на пешеходката ) пресичане на пътното платно под въздействие на алкохолно опиянение ( при концентрация на етилов алкохол в кръвта от 2,67 промила ). Оспорил исковете над размера от 5 000 лева с оглед правилото на § 96,ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ, респ. над размера от 5 000 швейцарски франка съгласно швейцарското право и практиката на швейцарските съдилища. Въвел възражение за погасяване по давност на вземането за лихва.

СГС е приел, че според член 116 от Кодекса за международно частно право ( КМЧП ) претендираната с преките искове отговорност на застрахователя се урежда от правото, приложимо към деликтната отговорност на застрахования . То е материално право на българската държава , тъй като на нейна територия се намира постоянният и настоящ адрес на ищеца и там биха могли да настъпят неимуществените вреди, за които той търси обезщетение - член 105,ал.3 от КМЧП. СГС е установил, че ищецът не е съпруг на майката и оглед свидетелските показания между него и загиналата при пътния инцидент нейна дъщеря не е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка извън обичайните отношения между роднините на живеещи на съпружески начала лица.

Правилно СГС е приел, че отговорността на застрахователя се урежда от материалното право, което урежда отговорността на застрахования делинквент - член 116 от КМЧП, но неправилно е приел, че вредите , които търпят близките на починалото при ПТП лице , са непосредствени вреди по смисъла на член 105,ал.1 от КМЧП, вместо - непреки вреди. Непозволеното увреждане не може да е в по – тясна връзка с държавата по местонастъпването на непреките вреди, отколкото с държавата по местонастъпване на преките вреди. Изводът на СГС, че приложимото материално право е българското, е изведен в нарушение на член 105,ал.3 от КМЧП и в несъответствие с процесуалното му поведение по установяване в няколко по ред заседания на съдържанието на чуждо материално право. Приложимото материално право е правото на Конфедерация Швейцария , на чиято територия е настъпила в ПТП 3 смъртта на А. Й..

В разпоредбата на член 65,ал.1 от Закона за движение по пътищата от 19.12.1958 г. на Конфедерация Швейцария е уреден прекият иск срещу застрахователя. Пред пострадалото лице застрахователят носи отговорност при същите условия като притежателя на моторното превозно средство, а в съгласие с член 58,ал.4 от ЗДвП притежателят е отговорен за вината на водача на превозното средство и всички спомагателни лица ,участващи в инцидента , както за своя вина. Легитимирани да получат обезщетение са „ роднините на убитото лице“ - член 47 от Швейцарския граждански кодекс ( ШГК ) , а по мотиви на присъдата от 20.08.2015 г. на ОС Претигау/Давос срещу виновния водач П. Г. „ близките на жертвата“, които са тежко засегнати от смъртта, защото са поддържали тесни – по правило семейни – отношения с нея.

Размерът на обезщетението за настъпилата морална вреда се определя от съдията, който трябва да прецени както обстоятелствата, така и степента на вината – член 43,ал.1 от ШГК. Определянето на обезщетението е „ решение, подчинено на справедливостта“. Критериите за оценка са интензитетът и продължителността на ефектите (на смъртта ) върху личността на засегнатото лице, степента на родство, интензитетът на контактите преди смъртта, възрастта на убитото лице , степента на вина на отговорното лице , както и всякаква съвина на пострадалата страна – член 44,ал.1 от ШГК .

По делото не е спорно, че отговорността на притежателя на увреждащия товарен автомобил марка VOLVO, с рег. № SG ******** е застрахована при ответника. Не е спорно, че водачът на товарния автомобил е осъществил виновно противоправното, увреждащо деяние, резултат от което смъртта на А. Й. . С влязла в сила на 4.07.2016 г. присъда Окръжен съд Претигау/Давос е установил, че на 24.08.2013 г. в 5,30 часа П. Г. управлявал прицеп, състоящ се от влекач с рег. № SG ******** ( ВОЛВО В ) и ремарке SG 408447 ( КЬОГЕЛ D), тежък 14 тона на къси светлини, при ограничен обсег на видимост и мокро пътно платно по национален път А 28 в участъка на вливане на отбивката Грюш . Движил се е с разрешена скорост от 70 км/ч , която обаче не му позволила да спре в рамките на обсега на видимост на 50 метра пред появилата се на пътното платно, залитаща ( с концентрация на алкохол от 2,67 промила ) пешеходка с тъмни дрехи . Обвиняемият е признат за виновен в това, че е допуснал нарушение на член 32,ал.1 от ЗДвП ( 4 шофирал с несъобразена скорост ) и причинил по непредпразливост смъртта на пешеходката.

Жертвата А. К. Й. е пребивавала в Швейцария . При инцидента е обявена за издирване на пребиваването; притежавала е удостоверение за адресна регистрация чрез самостоятелна трудова дейност – улична проституция за времето от 5.08.2013 г. до 6.09.2013 г. ( доклад на полицията в кантон Граубюнден ,на л.736 – 740 от делото на СГС ).

По свидетелствата на К. Д .М. и С. А. Й. въззивникът С. ( Сабри ) заживял с майката на А. в село *** през 1990 година. А., която е родена на ******** година, тогава била на седем години. Имала един брат и една сестра от майка си З. и общия баща . Въззивникът отгледал и трите деца, събирал билки, за да ги изхранва. Те го считали за свой баща. Двамата с А. се уважавали един друг. Пострадалата живяла с него и майка си до пълнолетието . Въззивникът е твърдял , че е съпруг на майката З., но както правилно е прието от СГС, обстоятелството за сключване на граждански брак между двамата не е доказано. След навършване на пълнолетие А. започнала да работи в чужбина. Пращала пари оттам. Детето й – момче - било отгледано от въззивника и нейната майка. Завръщала се два пъти годишно в България и носела подаръци на всички. Закупила в същото село къща. При вестта за смъртта й въззивникът заминал за Щвейцария, откъдето организирал прибирането на трупа й, а после – погребението. Бил тъжен, „ изменен“. Правел помени и почитал паметта й.

Няма основание съобщеното от свидетелите относно живота на въззивника и пострадалата да се оценява като недостоверно.

От свидетелствата не следва, че в рамките на общото живеене в продължение на около 10 години между въззивника и жертвата са създадени отношения, наподобяващи връзката родител – дете. Въззивникът е установил фактическо съжителство с майката на жертвата, когато последната е била почти на прага на ученическата възраст. В тази възраст повече от отглеждане и преки грижи тя е имала потребност да получи възпитание и подкрепа за образование и правилно развитие. След навършване на пълнолетие в 2001 г. и до смъртта в пътния инцидент в август 2013 г., пострадалата не е поддържала контакти с въззивника по причина на пребиваване в чужбина . В период от време от почти над 10 години, преди настъпване на ПТП, тя се е отказала от живеене в 5 едно домакинство и контактите й с въззивника не са били нито близки, нито интензивни. Следователно въззивникът не е материално легитимиран да получи обезщетение на основание член 47 от Швейцарския граждански кодекс ( ШГК ) .Той не е роднина и близък, който да е тежко засегнат от смъртта на жертвата и да търпи морални болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени . Обжалваното решение , в което е прието, че въззивникът- ищец няма право да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта, е правилно като резултат . Въззивният съд го потвърждава изцяло,като присъжда на въззиваемата страна съобразно направеното искане разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 9 975,31 лева, съгласно извлечението от банкова сметка на л.36 от въз.д.

С оглед горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 263300 от 10.11.2022 г. на СГС, I – 8 състав , по гр.д.№ 8806/2018 г.

ОСЪЖДА С. А. А., ЕГН ********** от село ***, община *** ,ул. „ ***“ № *** да заплати на Суис Мобилиар Иншурънс Къмпани “ -„ SWISS MOBILIAR INSURANCE COMPANY“ LTD , град Берн разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 9 975,31 (девет хиляди деветстотин седемдесет и пет лева и тридесет и една стотинки )лева .

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________