Решение № 346 от 18.10.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. П., 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев при участието на секретаря С.ка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20245200500373 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 51/29.03.2024 г., постановено по гр.д. № 20225230100533 Панагюрският районен съд е разпределил на основание чл.32, ал.2 ЗС ползването на следния имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. П., разположен на 2-ри етаж в многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ от 85 кв.м., на едно ниво, с адрес: гр. П., обл. П., ул. „Н.Р.“ № 32, ет.2, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - ***, над обекта - няма, както и на таванското помещение в същата сграда, като е предоставил целия имот за ползване на съсобственика Л. Г. У. с ЕГН ********** от гр. П., обл. П., ***, ет.2 и е осъдил съсобственика Л. Г. У. с ЕГН ********** от гр. П., обл. П., ул.

„Н.Р.“ №32, ет.2 да заплаща на съсобственика М. И. У. с ЕГН ********** от гр. П., обл. П., *** обезщетение за ползването на неговата 1/3 ид. част в размер на 86.67 лв. на месец, считано от влизане в сила на решението, докато трае така разпределеното ползване или се променят обстоятелствата, при които е постановено, като е отхвърлил иска за определяне на начин за реалното ползване на таванския етаж в същата сграда.

Осъдил е Л. Г. У. с ЕГН ********** от гр. П., обл. П., ***, ет.2 да заплати на М. И. У. с ЕГН ********** от гр. П., обл. П., *** 1 съдебни разноски в размер на 151.33 лв.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от М. И. У. чрез неговия процесуален пълномощник адв. Г. М. от АК - П. с изложени оплаквания за незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди, че решението е изцяло незаконосъобразно, на първо място поради това, че неправилно районният съд е приел, че имотът на втория жилищен етаж представлява жилище. Този извод бил неправилен, защото в самото жилище липсвал санитарен възел, а банята с тоалетната били обособени на стълбищната площадка, която била обща част на сградата. Тоалетната не била приобщена към жилището, а поставянето на врата на стълбищната клетка не представлявало преустройство – в противоречие с приетото от районния съд.

При липсата на санитарен възел не можело да се приеме, че обектът представлява жилище, поради което съдът бил свободен на предприеме друг начин на разпределяне на ползването., като пренебрегне лошите взаимоотношения между страните.

Незаконосъобразен бил и изводът на съда, че ползването на тавана не следвало да бъде разпределяно, защото нормалният достъп до него бил възпрепятстван. Всъщност приетата по делото техническа експертиза била установила, че достъпът до тавана на сградата не е преграден, а е само малко по-неудобен, но такъв достъп съществува.

Искането е решението на районния съд да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново,с което предявения иск да бъде уважен изцяло (евентуално по вариант втори от заключението на експертизата) с присъждане на разноските за две инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Л. Г. У. с изложени доводи в подкрепа на изводите на районния съд и искане обжалваното решение да бъде потвърдено с присъждане на разноските за тази инстанция.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против Л. Г. У. ищецът е твърдял, че с ответницата са съсобственици на недвижим имот, представляващ: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. П., разположен на 2-ри етаж в многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ от 85 кв.м., на едно 2 ниво, с адрес: гр. П., обл. П., ***, ет.2, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - ***, над обекта - няма, както и на таванското помещение в същата сграда. Твърди, че съсобствеността произтича от наследство, оставено от наследодателя Я.М. У., починал на 26.10.2019 г., който е чичо на ищеца /брат на покойния му баща И.М. У./ и съпруг на ответника Л. У., а частите на съсобствениците са 1/3 ид. ч. за ищеца и 2/3 ид. ч. за ответника. Съсобствениците не можели доброволно да определят начин за реално ползване на самостоятелния обект и на таванския етаж на сградата, поради което ищецът претендира то да бъде определено с решения на районния съд. Изразил е съгласие да ползва общи помещения с ответницата, ако не съществува възможност за тяхното самостоятелно ползване. Съгласен е и да получава парично обезщетение в размер на пазарния наем за ползването на неговата идеална част, ако съдът предостави целия имот на ответницата. Не претендира разноски и счита, че не дължи такива поради характера на производството, представляващо спорна съдебна администрация на гражданските отношения между съсобственици по повод ползването на общата вещ.

Ответницата Л. Г. У. не оспорва наличието на съсобственост и дяловете на страните. Оспорва иска като твърди, че самостоятелният обект не може да се ползва едновременно от двамата съсобственици, защото те са в изключително лоши отношения, както и че сградата няма тавански етаж, а само подпокривно пространство. Изразява несъгласие да ползва общи помещения с ищеца. Моли иска да бъде отхвърлен и претендира съдебни разноски.

Установява се от доказателствата по делото, а и не е спорно между страните, че са съсобственици на процесния самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. П. при права 1/3 ид. ч. за ищеца и 2/3 ид. ч. за ответника. Безспорно е също, че самостоятелният обект се ползва само от ответницата Л. У. за задоволяване на нейните жилищни нужди. В сградата има още един самостоятелен жилищен обект, разположен на първия етаж, който принадлежи единствено на ищеца, но който – в съС.ието, в което се намира – е необитаем.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото е допусната и приета техническа експертиза, от заключението на която се установява, че и двата самостоятелни обекта в жилищната сграда се състоят от антре с вътрешен коридор, свързващ хол с кухненски бокс, баня и две спални. Банята на процесния самостоятелен обект и изградена, но не е завършена и не функционира /помещението се използва като склад/. В отклонение от одобрения архитектурен проект е изградена тоалетна на стълбищната площадка на втория етаж, която прегражда достъпа по стълбището до тавана 3 на сградата. Тази тоалетна е свързана и обслужва процесния апартамент.

Експертизата е представила два варианта за ползване на обекта, като и двата включват общо ползване на различни части от апартамента.

От експертното заключение се установява, че таванското помещение представлява подпокривно пространство на трискатен покрив със страничен надзид с височина 0.7 м. и било с височина 4 м. В подпокривното пространство не са обособени помещения. Достъпът по проект се осъществява от вътрешното стълбище на сградата. В момента достъпът е възпрепятстван поради присъединяването на цялата стълбищна площадка на втория етаж към жилището, което се ползва от ответника Л. У., както и поради изграждането на тоалетна върху площадката. Установено е, че обособеното санитарно помещение има 4 врати и за да се стигне до подпокривното пространство, се минава през тоалетната.

Заключението на експертизата е прието от районния съд и не е оспорено от страните, поради което въззивният съд го кредитира като компетентно и изчерпателно изготвено.

По реда на чл.176 от ГПК пред въззивния съд ответницата У. разясни, че преграждането на стълбищната клетка е извършено с врата, която единствено осигурява достъп както до апартамента на втория етаж, така и до обособения в стълбищната клетка санитарен възел. Ключ за тази врата има само ответницата, защото това е и единственият вход към жилището, което към момента тя обитава. Вратата, през която се минава, за да се стигне до подпокривното пространство, била заключена от ответницата, но някой откраднал ключа и в момента тя не разполагала с такъв.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна по следните съображения:

Неоснователна е жалбата относно разпределението на жилището.

Напълно неоснователно е твърдението на процесуалния пълномощник на жалбоподателя, че обектът на втория етаж от жилищната сграда не представлява жилище. Установено е от експертизата, приета пред районния съд, че обектът отговаря на изискванията на чл. 40 от ЗУТ, за да се квалифицира, като жилище по смисъла на посочената разпоредба. Съгласно цитираната законова норма всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и банятоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или 4 извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено свързани с изключение на тоалетни и бани-тоалетни. Без съмнение процесният обект представлява жилище, защото разполага с всички изискуеми от закона помещения. Изключително влошените междуличностни отношения между страните в процеса са безспорно установени по делото, поради което не е възможност разпределение на ползването на жилището между двамата съсобственици при положение, че значителна част от него ще трябва да се ползва общо от двамата, а и липсва съгласие за това от страна на ответницата.

Именно поради това въззивната жалба е неоснователна в тази своя част.

Основателна е жалбата по отношение на подпокривното пространство.

Установено е от приетата по делото техническа експертиза, че таванът има достатъчна височина, обем и до него е предвиден нормален достъп по стълбище, поради което представлява обща част по предназначение съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 34 от 15.08.1983 г. по гр. д. № 11/83 г., ОСГК и би могъл да се ползва от собствениците на отделните самостоятелни обекти в сградата съгласно предвиждането на проекта или според тяхното решение. В него при съгласие от всички съсобственици и при спазване на законните изисквания дори могат да се обособят складови помещения или стаи за творческа дейност, които да се придадат към самостоятелни отделни обекти в долните етажи. Към момента обаче няма съгласие за това и самостоятелни обекти не са изградени, но това не означава, че някой от съсобствениците може да бъде лишен от правото на ползване и достъп до подпокривното пространство, включително и за да може да обслужва своята част от съсобствеността и да ползва подпокривното пространство по предназначение. Неправилен е изводът на районния съд, че липсва нормален достъп до покрива, защото такъв е проектиран и изграден още с построяването на къщата и този достъп се осъществява през стълбището, което води от втория етаж до подпокривното пространство.

Фактическото преграждане на стълбищната клетка от покойния съпруг на ответницата чрез поставянето на врати, които се заключват с обикновен ключ и могат да бъдат отключени по всяко време, не може да бъде окачествено като липса на достъп.

Съгласно трайно установената практика на ВКС в това производство съдът няма право да предписва каквито и да е преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване, като преценката за разпределение на ползването на общата вещ се извършва съобразно фактическото положение към момента на предявяването и съдебната администрация се осъществява при съобразяване с фактическото съС.ие и с предназначението на вещта.