Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3764 от 20.11.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 16931/2022
Вид
Решение № 3764
Подписан
20.11.2023
В сила
15.06.2024
Състав
Йоана Николаева Вангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 16 · Закон за наследството
  • чл. 41, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 15 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 3764 гр. Варна, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йоана Н. ВА.а при участието на секретаря Антоанета Ив. Д.а като разгледа докладваното от Йоана Н. ВА.а Гражданско дело № 20223110116931 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 34 ЗС.

Ищецът И. Д. И. твърди, че с ответника З. И. К. са съсобственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *******35 по КККР на гр.

Варна, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. ***********, находящ се на етаж 4 в сграда с идентификатор ******* с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор *******54, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ:

65.01 кв. м., прилежащи части: 1.6103 % идеални части от общите части на сградата; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – *******36, *******34, под обекта – *******32, над обекта – *******39, *******38. Твърди, че са придобили имота по наследство от С. И. Р., починала на 09.07.2022 г.

Излага, че наследодателят С. И. Р. въз основа на договор за покупкопродажба, сключен с държавата, вписан в СВ с вх. № 7652/17.08.1998 г., том *, акт № *, е придобила собствеността върху 1/8 идеална част от дворно място, цялото с площ от 180 кв.м., представляващо парцел *** в кв.. ** по регулационния план на ** подрайон на гр. Варна, ул. ******* Същата не е била в граждански брак към датата на придобиване на идеална част от имота, като бракът й е прекратен с Решение от 21.12.1993 г. по гр.д № 2654/1991 г. на Районен съд – Варна. Впоследствие, по силата на Нотариален акт № **, том ********* г. на нотариус А. А., по реда на чл. 15 ЗУТ съсобствениците на 4 съседни имота, в т. ч. гореописания, са ги обединили в общ имот с 1 идентификатор № *******54, целия с площ от 769 кв.м. Сочи, че по силата на същия С. Р. се легитимира като собственик на 9.15 % идеални части от новообразувания поземлен имот. С Нотариален акт за учредено право на строеж № ******* г. на нотариус А. А. съсобствениците на имота са си учредили взаимно право на строеж на жилищна сграда. Въз основа на последния в полза на С. Р. е учредено правото на строеж за процесния апартамент. Ищецът твърди, че правото на строеж е реализирано, като сградата е въведена в експлоатация с Удостоверение № **/07.07.2021 г. на Главния архитект на Община Варна.

Отправя искане до съда за делба на подробно описания по-горе недвижим имот между страните при равни квоти.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът З. И. К. е депозирал писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Оспорва наличието на съсобственост между страните. Поддържа, че процесният недвижим имот е собственост на дъщеря й - С. Л. К., която го е придобила по силата на оставено от С. И. Р. саморъчно завещание от 10.09.2014 г., обявено на 11.10.2022 г. от М. Б., помощник нотариус по заместване при нотариус Л. Г. peг. № *** на НК. Поддържа, че макар в завещанието да е посочена притежаваната от наследодателя идеална част от недвижимия имот, находящ се в гр. Варна, ул. ******* по съществото си то съставлява „общо и генерално“ завещание. Навежда доводи, че към момента на съставянето му процесният апартамент все още не е съществувал, но волята на С. Р. е била да се разпореди с цялото си имущество в полза на своята племенница. Последната е вписала завещанието и протокола за обявяването му, както и е декларирала апартамента пред данъчните власти и е заплатила данъците за него.

Моли искът да бъде отхвърлен и претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба, като навежда доводи, че представеното от ответника саморъчно завещание съдържа частно завещателно разпореждане и няма за предмет процесния недвижим имот.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа депозирания отговор на исковата молба.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен предявеният иск за делба, следва да се установи наличието на възникнала на твърдяно в исковата молба основание съсобственост върху недвижимия имот – предмет на делбата, ликвидирането на която се цели чрез инициираното делбено производство.

С доклада по делото съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото следните обстоятелства: че С. И. Р. въз основа на учредено право на строеж е придобила собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *******35; че след 2 смъртта си същата е оставила двама наследници по закон - И. Д. И. /син на покойния й брат/ и З. И. К. /нейна сестра/.

Горепосочените обстоятелства се установяват и от представените от ищеца писмени доказателства – договор от 03.07.1998 г. /л. 34/ нотариални актове от 30.11.2017 г. /л. 36-39/ и от 05.07.2018 г. /л. 7-16/, удостоверение за въвеждане в експлоатация от 07.07.2021 г. /л. 28/, както и удостоверение за наследници на С. И. Р..

В случая спорът между страните е съсредоточен върху обстоятелството дали общият им наследодател е оставил общо завещателно разпореждане в полза на трето лице, непопадащо в кръга на наследниците му по закон.

Към писмените доказателства по делото е приобщено саморъчно завещание от 10.09.2014 г., по силата на което С. И. Р. е завещала на племенницата си С. Л. К. „цялата си разполагаема част от всички свои движими вещи /златни бижута, парични средства, депозирани в ДСК-Варна и др./ и недвижими имоти към момента на смъртта си: 1/3 идеална част от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. *******.

В проведеното на 16.06.2023 г. съдебно заседание ищецът е оспорил автентичността на саморъчното завещание, представено от ответника, с твърдението, че същото не е написано и подписано от общия наследодател на страните. Поради горното и предвид изявлението на процесуалния представител на ответника, че ще се ползва от оспорения документ, по реда на чл. 193 ГПК е открито производство за проверка на автентичността на изписания текст и положения подпис за „завещател“.

Във връзка с предприетото оспорване и по искане на ответната страна, по делото е назначена съдебно-графологична експертиза, заключението по която съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано. От него става ясно, че оспорените подпис и текст са изпълнени от С. И. Р., като не се установяват следи от добавяния в текста. Вещото лице е посочило, че установените в хода на сравнителното изследване съвпадения са между значими и устойчиви общи и частни признаци, някои от които – с голяма идентификационна стойност. Изложило е, че те образуват индивидуална съвкупност, достатъчна за извода, че изследваните подпис и ръкописен текст са изпълнени от С. И. Р..

С оглед заключението на вещото лице съдът приема, че гореописаният документ следва да бъде ценен като автентичен, подписан от наследодателя на страните.

Видно от протокол от 11.10.2022 г., завещанието е обявено от помощник-нотариус М. Б..

Завещанието представлява едностранен, личен, формален и отменим акт, чрез който едно лице се разпорежда безвъзмездно за след смъртта си с цялото или с част от имуществото си в полза на определени от него лица. В зависимост от предмета си завещателните разпореждания могат да бъдат общи /когато завещателят се разпорежда с цялото си имущество или дробна част от него/ и частни /когато завещателят се разпорежда с конкретни имуществени права/ - чл. 16 ЗН. При наличието на спор относно характера на 3 завещанието „отделните завещателни разпореждания следва да се тълкуват във връзка едно с друго и в смисъла, който произтича от текста на цялото завещание, като се търси действителната воля на завещателя. В определени случаи съдът следва да се отчита и останалите доказателства по делото, които могат да изяснят действителната воля на завещателя.“ /Решение № 833/08.01.2011 г. по гр. д. № 1221/2009 г. на ВКС, I ГО; в този смисъл и Решение № 855/11.12.2010 г. по гр. д. № 1497/09г. на ВКС, І ГО/.

От текста на представеното по делото саморъчно завещание може да се направи извод, че волята на С. И. Р. е била да се разпореди с цялото си имущество в полза на своята племенница С. Л. К.. За това може да се съди от използваните от нея изрази „завещавам… цялата си разполагаема част от всички свои движими вещи… и недвижими имоти към момента на смъртта си“. Обстоятелството, че в завещанието се съдържа изброяване на конкретни движими вещи и недвижим имот не се отразява на характера на завещателното разпореждане и не го превръща в завет. В тази връзка следва да се отбележи, че по отношение на движимите вещи изброяването е неизчерпателно, т.е. безспорно волята на завещателя е била всички негови движими вещи след смъртта му да преминат в собственост на посоченото лице. Действително в текста на завещанието изрично е посочена идеална част от конкретен недвижим имот, но това не следва да бъде тълкувано извън контекста на цялостното завещателно разпореждане, предметът на което е очертан с израза „всички свои движими вещи… и недвижими имоти към момента на смъртта си“. По делото липсват доказателства към момента на съставяне на завещанието С. И. Р. да е притежавала други недвижими имоти, извън описания имот, находящ се в гр. Варна, ул. ******* При това в съдебната практика се приема, че завещателното разпореждане е универсално и тогава, когато има за предмет един-единствен имот, в случай че в наследството не са включени други имуществени права. Дори в поземления имот на посочения адрес да е съществувала и постройка, общата формулировка, използвана от завещателя „недвижим имот“, без да се конкретизира дали се касае за земя или сграда, говори за желанието му да се разпореди с цялото си имущество. Следва да се отбележи, че към момента на съставяне на завещанието процесният самостоятелен обект все още не е съществувал, поради което и не би могъл да бъде посочен от завещателя.

Настоящият съдебен състав не споделя доводите на процесуалния представител на ищеца, че общият наследодател на страните е отменил извършеното завещателно разпореждане посредством извършените впоследствие разпоредителни действия с притежавания в съсобственост поземлен имот. Действително съгласно чл. 41, ал. 1 ЗН „отчуждението изцяло или отчасти на една завещана вещ отменя завета относно това, което е отчуждено, дори и когато вещта бъде отново придобита от завещателя или когато отчуждението бъде унищожено по други причини, а не поради порок в съгласието.“ В случая обаче цитираната разпоредба не намира приложение, тъй като се касае за универсално завещание, а не за завет.

Предвид наличието на универсално завещание в полза на трето лице съдът намира, че между И. Д. И. и З. И. К. не е възникнала съсобственост по 4 отношение на процесния имот на соченото правно основание, поради което и предявеният иск за делба е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Предвид изхода на спора и с оглед изрично отправеното от ответника искане на последния следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза общо в размер на 3300 лева.

На основание чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, И. Д. И. следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството държавна такса в размер на 100 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Д. И., ЕГН **********, от гр. ******, срещу З. И. К., ЕГН **********, от гр. ***********, иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *******35 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-1864/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр.

***********, находящ се на етаж 4 в сграда с идентификатор ******* с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор *******54, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ: 65.01 кв. м., прилежащи части: 1.6103 % идеални части от общите части на сградата; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – *******36, *******34, под обекта – *******32, над обекта – *******39, *******38.