Решение № 77 от 27.09.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Х., 27.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Х., I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ДИМИТРОВА-ШАЛАМАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Търговско дело № 20245600900047 по описа за 2024 година

Производството до делото е образувано по искова молба вх. № 3485/10.04.2024 г. на Г. А. М. и И. Д. М., чрез адв. А. Г., от АК-Х., против "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД ЕИК *********. Предявени са субективно и обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 200 000 лева на всеки от ищците, ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от 30.08.2020 г. до окончателното й изплащане.

ИЩЦИТЕ- Г. А. М. И И. Д. М. твърдят, че са родители на А. Г. М., роден на 23.10.2002г., починал при ПТП на 30.08.2020г. в района на град Л.

Пътното произшествие било причинено по вина на Г. К.Й., живущ в с. Л., обл.Х.. С присъда № 37 от 16.12.2022г., постановена по НОХД №184/2022г. на ОС-Х., Й. бил признат за виновен и осъден по повдигнатото му определение за престъпление по чл.343 ал.1 б. “в“, вр. чл.342 ал.1 НК. Присъдата била изменена с Решение №133 от 17.07.2023г. по ВНОХД №128/2023г. на Апелативен съд - Пловдив, в частта на наложеното наказание, като на Г. К.Й. било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, което да се изтърпи ефективно от дееца. Това решение било потвърдено с Решение №446 от 28.11.2023г по КНОХД №797/2023г. на ВКС. Понастоящем Г. К. изтърпявал наказанието си в Затвора в град Стара Загора.

Твърди се, че управляваният от виновния водач лек автомобил „Ф.Т.” с рег.

№******* е застрахован в ответната застрахователна компания по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със застрахователна полица

№BG/22/120000584577, издадена на 24.02.2020г., валидна до 23.02.2021г. Настъпилото ПТП попадало в обхвата на въпросната застрахователна полица и представлявало застрахователно 1 събитие по смисъла на застрахователния договор и закона.

Сочи се,че извършеното престъпление съставлява деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Вината на водача била доказана посредством присъдата на наказателния съд, която по силата на чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.

За ищците били настъпили съществени неимуществени щети в резултат на загубата на починалия им син. Родителите на починалото момче преживявали непоносимо случилото се. Двамата са отглеждали и възпитавали детето си до трагичната му кончина на седемнадесет годишна възраст. През целия си жизнен път А. живял в едно домакинство с баща си, майка си, по малкия си брат Т. и своите баба и дядо в родната им къща в сМ.Г. обл.Х.. Пред очите на двамата ищци синът им се развИ.л, растял, ходил на училище, занимавал се с извънучебни дейности. Предстояло му завършване на средно образование.

Бил здрав и енергичен младеж и помагал много на родителите си в ежедневните им задължения. Бил основна опора на баща си във всички мъжки задължения и в земеделската дейност, с която се занимавал. Изградената между А. и ищците емоционална връзка била силна и неоспорима. Ищците били шокирани и съсипани от внезапната смърт на своето първородно дете. Ужасът за тях бил огромен и неописуем. Те загубили едно здраво, силно и жизнено момче. А. бил със слънчев и общителен характер, имал много приятели навсякъде, всички го уважавали и ценели заради добротата и кадърността му. Имал и приятелка, с която дружели от доста време, и ищците били щастливи от този факт. Предстояло му завършване на средно образование и семейството му с нетърпение очаквало вълненията по абитуриентския му бал и кандидатстване във виеше учебно заведение. Неговата трагична и преждевременна смърт причинила на родителите му мъки и страдания за цял живот, които изначално нямат имуществени измерения.

Поради това, че вредите са настъпили в резултат на виновното поведение на водач на лек автомобил, застрахован при ответника, били налице основанията за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя за обезщетяване на тези щети по силата на чл.432, ал.1 от КЗ.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 380, ал. 1 КЗ на 17.11.2020г. ищците отправили молба-претенция до „ЗК “ЛЕВ ИНС”АД за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение. По повод на претенцията им била образувана преписка с № 0000-1000-01-207775, но в законоустановените срокове ответното дружество не изпълнило задължението си да определи и изплати обезщетение.

Ищците сочат, че размерът на дължимото за неимуществените щети обезщетение следва да се определи от съда по справедливост в съответствие със смисъла и съдържанието на чл. 52 от ЗЗД. Предвид конкретните обстоятелства по случая и преобладаваща практика по подобни казуси, ищците намират, че адекватното обезщетение би било такова в размер на по 200 000 лева за всеки един от двамата.

Предвид изложеното се претендира съдът да осъди ответното застрахователно дружество ЗК “ЛЕВ ИНС”АД, ЕИК:*********, гр. С., р-н „С.“, бул.„С.Ш.” №67А, 2 представлявано от П.В.Д. и В.В.И., ДА ЗАПЛАТИ на ищците Г. А. М., с ЕГН:**********, и И. Д. М. с ЕГН:**********, двамата с адрес в сМ.Г. общ.Л. обл.Х., ул.“К.“№5, сумата от по 200 000лв. /двеста хиляди/ лева за всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания вследствие на смъртта на техния син А. Г. М., починал на 30.08.2020г. в резултат на пътнотранспортно произшествие, ведно със законна лихва от датата на увреждането - 30.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

Правят се доказателствени искания. Претендират се разноски.

В срока по чл. 372, ал.1 ГПК не е депозирана допълнителна искова молба.

ОТВЕТНИКЪТ-ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС”АД, в законоустановения срок по чл. 367 от ГПК, чрез адв. Д. С., оспорва размера на предявените искове. Твърди се, че ответникът е предложил обезщетение в размер на по 130 000лв., съответно намалена с 50% на 65 000лв. поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Било установено, че пострадалият е непълнолетен, неправоспособен водач на МПС, към момента на ПТП не е ползвал каска, управлявал е мотопеда без необходимата регистрация, което също представлявало нарушение на закона. Именно липсата на правоспособност и необходимия опит при управление на МПС довели до крайния вредоносен резултат. Автотехническата експертиза била категорична, че пострадалият е имал възможност да възприеме автомобила на застрахования от повече от 30 метра и съответно да спре, намали и заобиколили препятствието, както са сторили другите участници в движението. Поведението и съучастието на пострадалия водели и до несъразмерност на претенцията. Претендират се разноски.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорен факта,а това се установява и от представеното по делото копие на удостоверение за наследници изх.№82/02.09.2020г., че ищците по делото са наследници по закон на А. Г. М., б.ж на гр.Х.,починал на 30.08.2020г.,който е техен син.

Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 20 от 30.08.2020 г. на РУ Свиленград е, че на 30.08.2020г. в 21.20 часа по ПП 3-597 при км 56+000 е станало ПТП при което А. Г. М. при управление на мотоциклет „А.“ с рег.№****** в посочения участък се удря в спрелия на пътното платно от дясно по посока на движението лек автомобил „Ф.Т.“ с рег.№ ********, управляван от Г. К.Й..В тази връзка по делото не е спорно,че на 30.08.2020г. на третокласен път 597 при километър 56-000 в посока с.Л., община Л.към гр.Л. е станало пътно транспортно произшествие, причинено от Г. К.Й., който при управление на МПС-лек автомобил марка Ф. ,модел „Т.“, с рег.№ ********* е нарушил правилата за движение по пътищата,а именно: чл.94 ал.1 от ЗДвП “За престой извън населените места пътните превозни средства се спират извън платното за движение. Когато това е невъзможно, спирането за престой се извършва успоредно на оста на пътя, най-вдясно 3 на пътното платно“ и чл.73 от ЗДвП „На път извън населено място през нощта или при намалена виД.ст всяко спряно на платното за движение моторно превозно средство…. трябва да бъде обозначено с включени габаритни светлини“. При това ПТП по непредпазливост е била причинена смъртта на А. Г. М., роден на 23.10.2002г.

С влязла в сила присъда на 28.11.2023г.,постановена по НОХД №184/2022г. по описа на Окръжен съд-Х. Г. К.Й. за извършването на горепосоченото пътно транспортно произшествие е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК и осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години. На основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изтърпяването на така наложеното наказание със срок от 5 години . На основание чл.343г от НК е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 години.Присъдата е била изменена от Апелативен съд-Пловдив с решение №133/17.07.2023г, постановено по ВНОХД №128/2023г. ,в частта за наложеното наказание, като е отменена в частта,в която на основание чл.66 ал.1 от НК е било постановено отлагане на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 5 години,като вместо това е постановено подсъдимият Г. К.Й. да изтърпи на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНС наложеното му наказание „лишаване от свобода“ от 3 години при първоначален „общ“ режим“. Решението на Апелативен съд-Пловдив е било потвърдено с Решение №446 от 28.11.2023г по КНОХД №797/2023г. на ВКС. Понастоящем причинителят на ПТП Г. К.Й. изтърпява наказанието си в Затвора в град Стара Загора.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, страните не спорят и за наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. марка „Ф.Т.“, с рег № *********, обективирана в застрахователна полица валидна за периода от 24.02.2020г. до 23.02.2021г.

Установи се още, че ищците са подали претенция за заплащане на застрахователни обезщетения на 17.11.2020г., по които са били заведени съответните щети пред ответното застрахователно дружество. По преписката са били представени всички изискуеми от застрахователя документи, като към момента на подаване на исковата молба застрахователят не се е произнесъл. В отговора на исковата молба ответното дружество заявява,че е предложил на ищците застрахователно обезщетение в размер на по 130 000лв., редуцирано с 50% на 65 000лв. за всеки един от тях, получаването на които суми е било отказано от ищците. По посоченият факт за предложението за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди страните по делото също не спорят.

От показанията на разпитаните по делото свидетели М.Н.П., В.С.Б.а и А.А.Х. се установяват негативните преживявания на ищците по повод смъртта на техния син А., починал при пътно транспортното произшествие, непосредствено преди навършването на пълнолетието си.В показанията си свидетелите установяват изключително близката връзка между ищците и техния син А. от раждането му до неговата смърт, създадените взаимоотношения между родители и дете, страданията които същите са изпитвали и изпитват и към настоящия момент от неговата смърт. За загубата на ищците, за техните 4 преживявания и негативни емоции свидетелите говорят през сълзи, като установяват отделни случки от ежедневието на семейството, разкрИ.щи изключително близките отношения между ищците и техния починал син А.. Разпитаните по делото свидетели с показанията си подкрепят изцяло фактическите твърдения на ищците в обстоятелствената част на исковата молба относно търпените от тях неимуществени вреди, болки и страдания, причинени от смъртта на големият им син, на когото е предстояло завършване на средно образувание, абитуриентски бал и навършване на пълнолетие.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.

432, ал. 1 от КЗ.

Разпечатката съдържа 31 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/57e7a96c-9b79-44df-93c6-20901bba1362