Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 668 от 14.07.2026, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 4723/2025
Вид
Решение № 668
Подписан
14.07.2026
Състав
Живка Кирилова Желязкова - Спирова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 68, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 77 · Закон за собствеността
  • чл.79 · Закон за собствеността
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 81 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 668 гр. С., 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., I СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20252230104723 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл.79 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че двамата ищци са придобили на основание давностно владение над 10 г. собствеността върху недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, с площ 2103 кв.м. с предишен номер 2845676, съгл. документ за собственост имот с пл. № 5676, състоящ се от 2000 кв.м., находящ се в м. „К.“, вилна зона гр. С. при граници: имоти пл. №№ 5677, 5678, 5669, 5675 и 5671.

В исковата молба се твърди, че са наследници на К. С. К., който е собственик на недвижим с идент. № *** и *** в гр. С., местност "Д. д.", придобит по силата на нот. акт за покупко - продажба от 04.06.2004 г., като двата имота са съседни на процесния поземлен имот № ***.

Твърдят, че от другата страна на поземлен имот № *** се намира друг недвижим имот, който са придобили по наследство от същия наследодател. Освен това имот поземлен имот № *** е придобит по силата на наследяване от неговия наследодател баща му С. К. С. починал на 1

13.04.1977 г. по силата на Договор за продажба от 01.11.1940 г., вписан със записка за вписване под № 15/07.10.1943 г. на Нотариус при СлРС.

Разяснява се, че наследодателя на ищците К. С. К. починал на 12.10.2009 г., като е оставил свои законни наследници: В. Г.ева К.а – майката на ищците, която е починала на 05.11.2012 г. и дъщерята и сина, т.е. ищците.

След смъртта на майката през 2012 г. ищците твърдят, че са станали съсобственици на имотите в гр. С. поземлен имот с идентификатор ***, ***, ***. Сочат, че между тези три техни поземлени имота се намира поземлен имот *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С. с площ 2103 кв.м., с трайно предназначение урбанизирана територия, с предишен номер 2845676, при съседи с идентификатор: №№ ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***.

С нотариален акт за покупко-продажба № 42, том II, дело № 511/98 г. от 30.01.1998 г. Н. Р. К.а е продала на купувача и настоящия ответник С. А. С., недвижим имот с № ***, описан в нот. акт с планоснимачен номер 5676, състоящ се от 2000 кв.м., находящ се в местността „К.“, вилна зона на гр.

С., при граници: имоти пл. №№ 5677, 5678, 5669, 5675 и 5671, като този нотариален акт бил отразен в скицата на имота, която е приложена по делото.

Разясняват, че описаните четири поземлени имота с идентификатори:

***, ***, *** и *** са съседни, като в частност поземлен имот *** придобит от ответника С. С. се намира посредата и граничи от запад с поземлен имот ***, а от изток с поземлени имоти *** и ***. Описаните четири имота са с обща ограда от към улицата: път от Републиканската пътна мрежа по направление С.-Сотиря, като помежду им не е съществувала както и по настоящем не съществуват вътрешни огради.

Твърдят, че това е фамилен земеделски имот, който в последствие е раздробен на четири поземлени имота, като достъпа до тях се осъществявал и се осъществява от един общ вход, който се намира на северната граница на поземлен имот с идентификатор *** на уличната регулационна линия, като на входа е монтирана метална врата с катинар, а оградата била изградена от наследодателят им К. С. К. още през 2000 г., който я поддържал в изрядно съС.ие. Освен това баща им посочения наследодател поддържал 2 имота, засаждал го със земеделски култури и владеел практически целия земеделски блок, състоящ се от тези четири поземлени имота. След неговата смърт и след смъртта на майка им през 2012 г., ищците твърдят, че са запазили и поддържат към момента същата ограда, ограждаща четирите поземлени имота, както и входната врата от към имот № ***, а достъпът до имотите и в частност на имот *** се осъществява през намиращата се врата на имот номер ***.

Понастоящем посещавали имота периодично, следели за съС.ието му и за целостта на оградата, а процесният имот е празен и незастроен, като след смъртта на К. К. повече от 15 г. го владеели непрекъснато, явно и необезпокоявано, а ответникът не бил посещавал никога имота, нито бил осъществявал връзка с тях и не е търсил достъп до имота.

Считат, че никога не е придобивал владението върху процесния имот ***, така както било записано в нот. акт за покупко-продажба от 30.01.1998 г.

В тази връзка намират, че на осн. чл. 79 от ЗС са придобили собствеността върху поземлен имот *** на основание непрекъснато, явно и необезпокоявано давностно владение продължило повече от 15 г. от 2009 г. до 2025 г., като към владението на техния наследодател К. К. и В. К.а присъединяват и своето владение.

Молят да с е постанови съдебно решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че двамата ищци са придобили на основание давностно владение над 10 г. собствеността върху недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, с площ 2103 кв.м. с предишен номер 2845676, съгл. документ за собственост имот с пл. № 5676, състоящ се от 2000 кв.м., находящ се в м. „К.“, вилна зона гр. С. при граници: имоти пл. №№ 5677, 5678, 5669, 5675 и 5671.

Постъпил е отговор на основание чл.131 от ГПК, с което ответникът счита иска за допустим, но неоснователен, и неподкрепен с верни данни и твърдения.

Прави се възражение досежно това, че ответника никога не е губил владението върху имота си, посещавал го е редовно, стопанисвал го е и е заплащал данъците и таксите свързани с него, ползвал го по предназначение, още повече че ответникът по професия е агроном.

3

Друго възражение се състои, че по време на пандемията ответникът ежедневно се е разхождал на открито в този имот, заедно със свои близки и приятели, а никога не е виждал ищците както в процесния имот, така и в съседните. Изтъква, че между страните има приключило съдебно решение в полза на ответника по гр.д. № 3733/2007 г. по описа на СлРС, което безспорно доказва, че ответникът се е грижил за собствения си имот и така е бранил собствеността от недобросъвестни трети лица. Счита, че не е налице нито един от задължителните елементи на давностното владение. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост върху недвижимия имот се придобива по давност с непрекъснато владение 10 години, което следва да бъде поС.но, непрекъснато, явно и спокойно, а спрямо обективния елемент за упражняване на фактическата власт върху недвижимия имот законодателят е предвидил недвусмислено изразяване /манифестиране/ на власт върху имота по съдържание като собственик. Не е достатъчно само владелецът да го манифестира пред трети лица, това собственическо владение върху вещта, ако за тях собственика не може да узнае. Необходимо е да си служи с вещта, ако се касае за недвижим имот да осъществява физическо присъствие в него и извършва явни действия по стопанисването му.

Намират, че не е налице нито един от задължителните елементи от фактическия състав на давностното владение. Счита, че не е конкретизиран давностния срок по отношение на началото, респективно началото на недобросъвестното владение, т.е. своене от страна на ответника. На второ място оспорват твърдението, че ответника нямал достъп до собствения си имот, т.е. намират, че не е препятстван, не е ограничаван с врата или катинар, както се твърди на стр. 2 в исковата молба. Излага възражение, че обща ограда на четирите имота не съществува, не е изграждана и не е поддържана от наследодателя на ищците К. К., нито преди 2000 г., нито след това.

Освен това оспорват твърдението, че четирите имота са принадлежали на наследодателите на ищците, които били оградени с една обща ограда преди 2000 г. като целият блок бил 6031 кв.м.

В тази връзка намират, че ищците никога не са посещавали имотите, тъй като в нотариалните актове от 2009 г., 2012 г. поС.ните им адреси били записани в гр. София. Изтъква, че би следвало да има и друга наследница, което няма отношение по делото.

4

Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли положително установителния иск за изтекла придобивна давност по отношение на ищците за процесния имот.

Със становище по повод на отговора ищците отново уточняват обстоятелствата, за които е направено възражение. На първо място уточняват, че над 15 г. ищците владеят имота, считано от смъртта на техния наследодател К. К. през 2009 г. След това двамата ищци и тяхната майка В. К.а са владяли имота до нейната смърт до 2012 г., а от 2012 г. до 14.11.2025 г. до депозиране на исковата молба продължават да владеят имота и е налице срока по чл. 79 от ЗС. Що се касае до наведеното възражение на липса на своене уточняват, че такова е налице явно, необезпокоявано и несъмнено, затова са уточнили, че този имот е посредата между други техни два поземлени имота, които били оградени с обща ограда. Що се касае до наведеното възражение за неидентифицирана собственост на поземлен имот ***, такова не е налице, тъй като в кадастралните регистри има такъв запис. Аргумент намират в Договора за покупко-продажба от 01.11.1940 г. с имена на собственика Симеон К., който е баща на К. К. – дядо на ищците. В записката за вписване от 07.10.1940 г. са посочени трите имена на купувача С. К. С. който е техен наследодател, от когото те са придобили собствеността върху ***.

Относно неуточнените квоти в *** намират това възражение за неоснователно, тъй като е налице наследствено правоприемство спрямо *** и считат, че квотите на собственост се установяват на база на удостоверение за наследници, а това е ирелевантно за настоящия спор. Не е налице основателност на релевираното възражение за липса на владение, тъй като няма никакво значение каква е адресната регистрация на ищците по отношение на осъществяване на владението. Възражението, че наследодателят на ищците придобил собствеността през 2004 г., а ответникът бил подписал нотариален акт през 1998 г. също считат, че е ирелевантно, като поддържат становището си и твърдението, че това са били фамилни имоти и помежду им не съществувала ограда, а лицето Н. Р. К.а – праводател на ответника по акта от 1998 г. и праводател на наследодателя на ищците К. К. по акта от 2009 г. е дъщеря на Р. К. П. който е в родствени отношения с техния общ наследодател С. К. С.

Изразяват готовност да представят Удостоверение за родствени връзки 5 на праводателите. По отношение на наведеното възражение за липса на манифестиране на владението спрямо ответника твърдят, че ответникът е непознато за ищците лице, което никога не се е появявало в процесния имот. В тази връзка акцентират, че физическите белези като ограда и заключена врата категорично са възпрепятствали ответникът, макар и жител на гр.С. в продължение на 12 г. за достъп до процесния имот. Твърдят, че нито се интересувал кой държи ключовете на входната врата, нито е поддържал целостта на оградата и не е правил периодични почиствания. Ответникът е имал пълна възможност да узнае за владението, ако поне веднъж е посетил имота. Що се касае до искането за приобщаване на гр.д. № 3733/2007 г. се противопоставят, тъй като същото е извън периода на заявеното давностно владение извън настоящия процес и няма връзка с настоящото дело.

В с.з. от ищците се явява М. Ц. лично, а вторият ищец Г. К. не се явява.

Представя писмено становище. Представено е удостоверение за родствени връзки от 03.04.2026 г., относно С. К. С. от което е видно, че К. С. К. е негов син, който пък е наследодател на ищците. Претендират за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът не се явява в о.с.з. Представлява се от пълномощник, който моли за отхвърляне на исковата претенция, като неоснователна. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, прие следното от фактическа и правна страна:

Установи се, че действително ищците са наследници на К. С. К., който е техен баща, а от Удостоверение за родствени връзки от 03.04.2026 г. се установи, че неговия наследодател е С. К. С.е дядо на ищците.