Решение № 43 от 06.02.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. гр. Добрич, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Г.а Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова като разгледа докладваното от Г.а Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20223200500863 по описа за 2022 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.Подадена е жалба от „Пътно строителство“ АД-гр.Добрич в качеството му на длъжник срещу постановление с изх.№11052/22.11.2022 г. по изп.д.№20229010400589 по описа на ЧСИ Д.И. с район на действие ДОС в частта,с която съдебният изпълнител е отказал да намали като прекомерен размера на адвокатското възнаграждение,претендирано от взискателя по делото,в частта за разликата от 7 300 лв до 200 лв и е оставил за сметка на длъжника останалите разноски на взискателя по изпълнението в размер на 551 лв.Настоява се за отмяна на постановлението в атакуваната му част.Изложено е в жалбата,че длъжникът „Пътно строителство“ АД-гр.Добрич е получил покана за доброволно изпълнение на 09.11.2022 г. и на 10.11.2022 г. е погасил доброволно задължението си в пълен размер.Същият възразил пред ЧСИ за дължимостта в полза на взискателя на две суми-9 500 лв адвокатско възнаграждение и 551 лв възложени такси и разноски.Съдебният изпълнител с атакуваното постановление уважил частично възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение,като намалил последното до размер от 7 300 лв,а в останалата част отхвърлил възражението.Позицията на ЧСИ,че пълномощникът на взискателя не само образувал изпълнителното дело,но и 1 посочил в молбата си конкретните способи за изпълнение,довели до събиране на дълга,поради което адвокатското възнаграждение не можело да се намали до размер от 200 лв,била неправилна.Единственото процесуално действие на пълномощника на взискателя било подаването на молба за образуване на изпълнителното дело.Посочването на способи на изпълнение в нея било задължителен реквизит на редовна молба за иницииране на изпълнително производство,поради което посочването на изпълнителни способи не можело да се разглежда като самостоятелно друго процесуално действие на пълномощника.Длъжникът платил дълга на другия ден след получаване на ПДИ и спрямо него нямало реализирани способи за принудително изпълнение.При образуване на изпълнителното дело взискателят не би могъл да знае как ще се развие производството,поради което договореният от него адвокатски хонорар в началния етап на производството представлявал риск за възложителя.Преценката за съответствието на възнаграждението на действителната правна и фактическа сложност на делото можело да се извърши едва при приключване на производството.След като в случая процесуалното представителство се изчерпвало само с подаване на молба за образуване на изпълнителното дело,то минималният размер на адвокатското възнаграждение следвало да е 200 лв.Остатъкът от платеното от взискателя възнаграждение следвало да остане за негова сметка и не можело да се събира от добросъвестния длъжник.Относно останалите разноски в размер на 551 лв се сочи,че също следвало да останат за сметка на взискателя,тъй като били налице предпоставките на чл.78 ал.2 от ГПК-длъжникът с поведението си не бил дал повод за завеждане на изпълнителното дело и признал задължението си по изпълнителния лист с извършено незабавно плащане.ЧСИ следвало да обърне внимание на факта,че взискателят не оставил никаква възможност на длъжника за доброволно изпълнение,а незабавно предприел действия по принудителното събиране на вземането.

В писмени възражения взискателят по изпълнението „ВиД Инвестмънт“ ООД-гр.София изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за оставянето й без уважение.Сочи,че длъжникът действително платил доброволно,но от запора на банковите му сметки и дружествени дялове взискателят не можал да получи никакво удовлетворение,което означавало,че изпълнителното производство не би било толкова лесно,ако длъжникът не бе платил доброволно.Доброволното плащане и бързото събиране на сумата не 2 било въздигнато от закона като основание за намаляване на адвокатския хонорар.Но ЧСИ все пак бил взел предвид тези обстоятелства,намалявайки хонорара до 7 300 лв.Пълномощникът на взискателя не бил извършил само действия по образуване на делото,но и проучил имущественото състояние на длъжника и посочил множество изпълнителни способи.Разсъжденията за носенето на риска относно хонорара на адвоката от възложителя не съответствали на закона и морала.Длъжникът бил дал повод за завеждане на изпълнителното дело,тъй като не бил платил вземане по фактура от 24.01.2014 г.,за което бил воден дълъг съдебен спор.Длъжникът изпълнил едва след предприемане на принудително изпълнение.

Като постави на разглеждане депозираната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Същата изхожда от активно легитимирано лице-длъжник по изпълнението и е насочена срещу акт на съдебния изпълнител от категорията по чл.435 ал.2 т.7 от ГПК,подлежащ на атакуване от длъжника по реда на обжалването.По смисъла на т.2 от Тълкувателно решение №3/10.07.2017 г. по тълк.д.№3/2015 г. на ОСГТК на ВКС на обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител,в който се определя размерът на задължението на длъжника относно разноските,независимо в каква форма е обективиранпостановление за разноските,покана за доброволно изпълнение и пр.Длъжникът е уведомен за атакуваното постановление на 25.11.2022 г.

/съобщение на лист 112 от изп.дело/,а жалбата е подадена на 02.12.2022 г.,т.е. в рамките на двуседмичния преклузивен срок по чл.436 ал.1 от ГПК,изтекъл за длъжника на 09.12.2022 г.Предвид горното жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е основателна.

Изп.д.№20229010400589 по описа на ЧСИ Д.И. е образувано на 04.11.2022 г. по повод изпълнителен лист №151/03.11.2022 г.,издаден въз основа на невлязло в сила осъдително въззивно решение №299/31.10.2022 г. по в.т.д. №60/2022 г. на Апелативен съд-гр.Варна.Вземанията по изпълнителния лист са парични задължения на „Пътно строителство“ АДгр.Добрич към кредитора „ВиД Инвестмънт“ ООД-гр.София.ЧСИ е сезиран с молба за образуване на изпълнителното дело вх.№12645/04.11.2022 г.,подадена от взискателя „ВиД Инвестмънт“ ООД-гр.София чрез пълномощник адв.Г. М. от САК,редовно упълномощен с пълномощно от 3

03.11.2022 г.С договор за правна защита и съдействие от същата дата е уговорено между взискателя и адвоката заплащане на адвокатско възнаграждение „за образуване,представляване и защита пред ЧСИ Д.И. по изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист по в.т.д.№60/2022 г. на ВнАС“ в размер на 9 500 лв,което е платено в брой според отразеното в договора,като в тази част същият има характер на разписка за извършеното плащане.

След образуване на изпълнителното дело по искане на взискателя,съдържащо се в молбата за образуване,е предприето от ЧСИ проучване на имущественото състояние на длъжника и са наложени запори върху банкови сметки на длъжника и граждански дружества по ЗЗД,в които същият има дялово участие.На длъжника „Пътно строителство“ АДгр.Добрич е връчена покана за доброволно изпълнение на 09.11.2022 г.В срока за доброволно изпълнение още на другия ден след връчване на ПДИ /на 10.11.2022 г.-преводно нареждане на лист 74 от изп.д./ длъжникът внася по сметка на ЧСИ цялата дължима по изпълнителния лист сума и с молба вх.

№12943/10.11.2022 г. /на лист 73 от изп.дело/ отправя искане до съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство и вдигане на наложените запори.Молба за вдигане на запорите поради извършеното плащане на дълга е подадена и от взискателя /вх.№13027/14.11.2022 г. на лист 79 от изп.дело/.

Длъжникът „Пътно строителство“ АД отправя пред ЧСИ възражение вх.

№13080/14.11.2022 г. относно недължимост от него на сторени от взискателя разноски по изпълнението в размер на 551 лв и за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 9 500 лв,платено от взискателя.

С постановление изх.№11052/22.11.2022 г. съдебният изпълнител частично уважава възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение,като намалява последното до размер от 7 300 лв,респ. оставя без уважение възражението за недължимост на разноски в размер на 551 лв,като постановява,че същите са за сметка на длъжника.

Горното постановление в атакуваните части е неправилно и следва да бъде отменено поради следните съображения:

В случая действително не се констатира голяма правна и фактическа сложност на изпълнителното производство,което е обусловено от 4 осъщественото от длъжника незабавно изплащане на задълженията му по изпълнителния лист още на 10.11.2022 г.-на другия ден след получаване на поканата за доброволно изпълнение,поради което не се е наложило привеждане във фактическо действие на приложените способи за принудително изпълнение-наложени със запорни съобщения от 07.11.2022 г. запори върху банкови сметки на длъжника и такива на граждански дружества,в които същият има участие.Процесуалната дейност на пълномощника на взискателя се е изчерпала единствено с подаването на молба за образуване на изпълнителното дело.Посочването на способи за принудително изпълнение в горната молба не е процесуално действие със самостоятелен характер извън обсега на действието по подаване на молба за образуване на производството,за което да се налага начисляване на допълнително адвокатско възнаграждение извън размера на дължимото такова за процесуалното действие по подаване на молбата,защото посочването на такива способи е част от фактическия състав на сезиране на съдебния изпълнител с такава молба.Според разпоредбата на чл.426 ал.2 от ГПК взискателят е длъжен в молбата за образуване на делото да посочи начин на изпълнение,като се касае за задължителен реквизит на молбата,без който същата би била нередовна и би се наложило провеждане на процедурата по чл.426 ал.3 от ГПК във връзка с чл.129 ал.2 от ГПК за отстраняване на нередовността,изразяваща се в непосочен способ/способи/ за изпълнение.Процесуалната дейност на адвоката по образуване на изпълнителното дело се изразява именно в подаването пред съдебния изпълнител на редовна молба за образуване на делото,а изготвянето на такава молба включва и усилията на пълномощника по проучване и избиране на евентуално реализуеми способи за принудително изпълнение спрямо имущество на длъжника.В този смисъл посочването на множество способи за изпълнение от взискателя,сторено чрез пълномощника му,не е процесуална дейност извън тази,която се обхваща от дейността по образуване на изпълнителното дело.Според разпоредбата на чл.10 т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. минималното адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лв /в редакцията на Наредбата към датата на сключване на договора за правна защита между взискателя и адвоката по процесното изп.дело и към настоящия момент/.Последващите след образуване на делото изпълнителни действия на ЧСИ по налагане на запори 5 не са осъществени с участието на процесуалния представител под никаква форма.Пълномощникът само е отправил исканията си с молбата за образуване,а действията на ЧСИ са по прилагане на поисканите способи за принудително изпълнение.Не са възникнали никакви усложнения в изпълнителния процес,които да са налагали участието на пълномощника на взискателя чрез отправяне на допълнителни искания и оказване на съдействие по предприемане на някакви други изпълнителни действия.А последното не се е и наложило,тъй като делото е образувано на 04.11.2022 г.,а длъжникът е платил доброволно на 10.11.2022 г.При това положение възражението на длъжника за прекомерност на платеното от взискателя адвокатско възнаграждение е основателно.Възнаграждението,дължимо от длъжника на взискателя,следва да бъде намалено до минимума от 200 лв,тъй като никаква правна и фактическа сложност на изпълнението не се констатира.Принципно уговарянето и заплащането предварително на прекомерни адвокатски възнаграждения по съдебни и изпълнителни производства винаги е риск и за сметка на представляваната страна,особено когато плащането се осъществява в началото на съответното производство преди да е ясно как ще се развие то и дали ще се характеризира с правна и фактическа сложност.При уважаване на възражение по чл.78 ал.5 от ГПК страната в производството,платила адвокатско възнаграждение в по-висок размер,понася за своя сметка прекомерната част от същото,респ. възразилата страна не й дължи тази част от възнаграждението.