Решение № 833 от 18.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 833 гр. Пловдив, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20225330201840 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

51049S005739/08.07.2011г., издадено от Заместник Териториален Директор на ТД на НАП-Пловдив, с което на „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО - БЪЛГАРИЯ” АД е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева на основание чл.

104 ал.1 от Закон за здравното осигуряване.

С жалбата се оспорва законосъобразността на НП и се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна оспорва жалбата. Моли да бъде оставена без разглеждане, а НП да бъде обявено за влязло в сила. Алтернативно моли за потвърждаване на НП.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима.

ПО СРОЧНОСТТА НА ЖАЛБАТА И ВИСЯЩНОСТТА НА

1

ПРОИЗВОДСТВОТО.

В разпореждането за насрочване на делото вече бяха изложени мотиви за срочността на жалбата съобразно наличните по преписката доказателства към този момент. По-конкретно бе прието, че се явява неоснователно възражението на въззиваемата страна от съпроводителното писмо, че жалбата е просрочена и НП е влязло в сила, доколкото било връчено по реда на чл. 58, ал.2 ЗАНН.

Действително върху НП е отбелязано, с резолюция на зам.директор на ТД на НАП Пловдив, че следва да се счита за надлежно връчено по реда на чл. 58, ал.2 ЗАНН от дата 25.04.2019г. и е влязло в сила на 02.05.2019г.

Тези правни изводи на наказващия орган, обаче по никакъв начин не обвързват съда, който е властен да направи самостоятелна преценка за спазване предпоставките на чл. 58, ал.2 ЗАНН.

От изричния текст на цитираната норма следва, че за да се счита НП за редовно връчено по този ред е необходимо да са налице 2 кумулативно дадени предпоставки: 1. деецът да не е намерен на посочения по преписката адрес и 2. новият му адрес да не е известен. От систематичното тълкуване на двете изисквания следва, че за да е налице първата предпоставка не е достатъчно лицето инцидентно да не е открито на известния по делото адрес, а да се констатира, че трайно е преустановило връзката си с него.

Практиката е установила правилото, че за да се докаже това обстоятелство по несъмнен начин е необходимо връчителят да е посетил адреса, няколкократно, но не по-малко от два пъти и то в различно време.

В този изричен смисъл Определение № 1376 от 21.09.2021 г. по к. ч. адм. н. д. № 2438 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Определение № 66 от 11.01.2019 г. по к. ч. адм. н. д. № 32 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Определение № 1964 от 05.10.2018 г. по к. ч. адм. н. д. № 2949 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Определение № 2167 от 02.11.2017 г. по н. д. № 3000 / 2017 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Определение № 291 от 05.02.2015 г. по н. д. № 21/2015 г. на Административен съд – Пловдив.

Тези условия по делото, съобразно представените към преписката писмени доказателства, не са налице. От приложения по преписката протокол за извършена проверка се установява, че регистрираният адрес на жалбоподателя е посетен еднократно на 12.10.2011г. в 10:45 часа, като е установено, че към този момент обектът не работи, няма портиер или друг служител, който да получи НП, като на входната врата е поставен катинар.

Тези данни по никакъв начин не са достатъчни, за да се обуслови 2 извод, че деецът трайно е прекъснал връзката си с известния по преписката и вписан в ТР адрес. Точно обратното, тези данни водят единствено на извод, че именно към процесната дата обектът не е работел и напълно логично е бил заключен, което може да се дължи на различни обективни и субективни причини, но нищо повече.

От гореизложеното е видно, че от представените по преписката доказателства, не се установява са налице предпоставките на чл. 58, ал.2 ЗАНН, поради което изцяло незаконосъобразно се явява вписването, направено 8 години по-късно, че НП следва да се счита връчено и то от дата 25.04.2019г.

Най-малкото, което наказващият орган е могъл да стори, при положение, че 8 години е бездействал да връчи НП или да отбележи връчването му по реда на 58, ал.2 ЗАНН, е преди датата 25.04.2019г. да се направи още един последен опит да се връчи НП присъствено, за да се провери дали след изминалия период от 8 години адресатът пребивава на адреса или не.

Вторият довод на въззиваемата страна е, че видно от искане Вх.№ С220016-000-0074104 за отписване на публични вземания и разпореждане изх.№ С220016-137-0002448/28.02.2022г. обжалваното НП било станало „известно“ на жалбоподателя най-късно на 28.02.2022 и оттогава следвало да се счита, че тече срокът за обжалване.

Този довод не държи сметка за изричния текст на чл. 59, ал.2 ЗАНН, според който НП подлежат на обжалване в 14 дневен срок от „връчването“ им, а не от узнаването им. Посоченото законово разрешение е изцяло логично и разбираемо, доколкото жалбоподателят би могъл успешно да упражни правото си на жалба и защита, само ако разполага с текста на обжалвания санкционен акт, като този ефект е непостижим, ако нарушителят е запознат само с номера на НП и размера на наложената санкция, но не и с неговото съдържание, от което именно би могъл да черпи аргументи за евентуално допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

Във връзка с гореизложеното следва да се съобрази трайната съдебна практика, според която при преценка за срочност на жалбата:

-в тежест на административно наказващия орган е да установи при условията на пълно и главно доказване редовно връчване на подлежащия на обжалване акт, като от датата на надлежното му получаване, а не „узнаване“ от наказания субект започва да тече срока за упражняване правото на жалба

-при доказано от въззиваемата страна редовно връчване, в тежест на жалбоподателя е да установи спазване на установения в закона преклузивен срок- 14 дневен за обжалване на НП

В конкретния случай, при липса на представени по преписката 3 доказателства от въззиваемата страна за редовно връчване на ЕФ, срокът за обжалване на същия изобщо не е започнал да тече, респективно жалбата не е просрочена и подлежи на разглеждане по същество.

С оглед служебното начало в наказателния процес и изискването за равнопоставеност на страните, с разпореждането за насрочване на делото бе дадена последна възможност на въззиваемата страна да представи доказателства за надлежно връчване на НП по някой от алтернативно предвидените в ЗАНН и НПК способи.

В откритото заседание доказателства от подобно естество от въззиваемата страна не бяха представени.

Точно обратното, на съда са служебно известни писмени доказателства, приложени към частна жалба (с идентично съдържание) по АНД 1787/2022 по описа на ПРС, АНД 1789/2022 по описа на ПРС и АНД 1791/2022 по описа на ПРС, докладвани в заверен хартиен препис на оригиналните електронни документи, съдържими в ЕИСС, от които е видно, че на жалбоподателя са надлежно връчени, присъствено:

-през 2012г. –съобщение за насрочване на опис и протокол за опис на недвижим имот;

-през 2017г. акт за дерегистрация по ЗДДС, връчен от компетентните органи на НАП.

От посочените писмени доказателства е видно, че при полагане на дължимата грижа за надлежно връчване на НП от страна на приходната регистрация, това е можело да бъде сторено, при това лично на управителя на наказания субект.

Посоченото се явява допълнително основание да се приеме, че връчването на НП не е редовно, срокът за обжалване не е започнал да тече и жабата е в срок.

Горният извод не се опровергава от представените от въззиваемата страна писмени доказателства в откритото съдебно заседание, както следва:

-протокол от 18.02.2021г. за посещение на адрес ******;

- протокол от 26.02.2021г. за посещение на адрес ******************;

-пощенска пратка от 10.01.2022 до Винарска Изба Брезово-България АД на адрес******************, върната като непотърсена;

4

- пощенска пратка от 20.11.2019 до Винарска Изба Брезово-България АД на адрес *************, върната като непотърсена;

- пощенска пратка от 08.11.2019 до Винарска Изба Брезово-България АД на адрес *************, върната като непотърсена;

- пощенска пратка от 09.12.2019 до Винарска Изба Брезово-България АД на адрес ***************, върната като непотърсена.

Посочените документи, доколкото обективират многократни опити за връзка с наказания субект, принципно са от естество да обусловят законосъобразност на връчването по чл. 58, ал.2 ЗАНН. В конкретния случай, обаче те не могат да доведат до този извод на две самостоятелни основания:

На първо място, прави впечатление, че всички тези документи доказват невъзможност за призоваване на адресата във връзка с висящо спрямо него публично изпълнение, а не за връчване на процесното НП.

Посоченото, обаче само по себе си не би се явило пречка за установяване на предпоставките по чл. 58, ал.2 ЗАНН, доколкото за връчване по този ред е достатъчно да е доказано, че лицето трайно е прекъснало връзката с посочения от самия него адрес пред наказващия орган, без да заяви нов, независимо от повода по който е установено това обстоятелство.

Същественото в случая е, че всички тези документи установяват невъзможност за призоваване на лицето на адреса, посочен в хода на висящото публично изпълнение- гр.Пловдив, *******.

Същевременно, при извършена служебна справка в публично достъпния ТР по партида на дружеството се установява, че действително това е вписания в търговски регистър адрес на управление на дружеството и адрес по чл. 8 от ДОПК, но до 11.03.2011 г., 10:29:23 часа . Поради изложеното изцяло законосъобразно в АУАН като адрес за контакт на дружеството е посочен именно този адрес- *******.

След 11.03.2011 г., 10:29:23 часа , обаче в Търговския регистър е вписан нов адрес на управление, -*******. Съгласно чл. 9 от ЗТРРЮЛНС обявените в търговски регистър обстоятелства се считат за известни на всички граждани и институции от момента на вписването им. Че вписването на нов адрес на управление всъщност е известно на наказващия орган е изрично отбелязано и в НП. Нещо повече от приложените по преписката документи, изходящи от въззиваемата страна, се установява, че адрес ******* е бил третиран от НАП и като такъв по смисъла на чл. 8 от ДОПК.

5

Гореизложеното налага извод, че за редовно връчване по смисъла на чл. 58, ал.2 ЗАНН е следвало да се установи дали жалбоподателят е напуснал именно обявения в ТР и посочен в НП адрес *******.

Същевременно нито един от гореизброените документи, представени от Н А П , не сочи на търсене на този адрес, респективно не индикира на прекъсване на връзката с него.

Обстоятелството, че в хода на съвсем отделно производство- по публично изпълнение на други вземания, дадено ЮЛ е декларирало различен адрес за контакт, по никакъв начин не освобождава наказващия орган от задължението да го търси на вписания в ТР и посочен в самото НП адрес при връчване на НП.

По-важното обаче в случая е, че всички гореизброени документи установяват невъзможност лицето да бъде призовано (на съвсем различен адрес от заявения в ТР), но на много по-късни дати. Върху НП е налице отбелязване, че същото се счита връчено от дата 25. 04.2019г . От гореизложеното следва, че предпоставките по чл. 58, ал.2 ЗАНН следва да са налице именно към тази дата. Същевременно в представените от НАП документи са удостоверени търсения в периода от ноември 2019г. до 2022 г.

Единственият документ, представен от НАП, който е релевантен към коректния времеви период, е пратка за връчване на покана СБ03-35801/21.07.2011г. Действително същата съвсем законосъобразно е насочена към адрес: *******, *******. Този документ обаче също не може да обоснове редовност на връчването по чл. 58, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от отбелязването върху пратката, тя е върната, поради обстоятелството, че „получателят вече не съществувал“. Това отбелязване е откровено неправилно, доколкото, видно от приложените по преписката доказателства и извършената служебна справка в ТР, адресатът и към настоящия момент продължава да съществува , като нещо повече той е субект на административно-наказателна отговорност и на публично изпълнение.

Разпечатката съдържа 59 от 116 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/57e69a3e-39df-4bed-82b2-f1e37423be83