Определение № 1196 от 20.05.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1196 гр. Бургас, 20.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20222100500615 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл. 274 - чл. 279 от ГПК и е образувано по частната жалба на ищцата В. СТ. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „Е.“ **, подадена чрез назначения й по предоставена правна помощ особен представител адв. Галина ПавловаБКА против определение № 184 от 18.04.2022г., постановено по гр.д.№ 860/2021 г. по описа на РС – П., с което производството по делото е прекратено поради недопустимост.

В частната жалба се изразява недоволство от обжалваното определение, като се излагат подробни съображения за неговата неправилност с искане за отмяната му и връщане на делото на първоинстанциония съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид материалите по делото и доводите по частната жалба, намира следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 от ГПК от процесуално легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съда по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира частната жалбата за основателна, по следните съображения:

Производството пред районният съд първоначално е образувано по исковата молба на ищцата В. СТ. Г. против О.- П., с която са предявени искове с правно основание чл.

11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, а при условията на “алтернативност“– иск по по чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищцата твърди, че описаните в исковата молба земеделски земи в землището на с. Порой, общ. П. – ниви от общо 340 дка, ливади от общо 27 дка и лозя от общо 8 дка, са притежавани преживе от наследодателя й М. Я., който ги е внесъл в ТКЗС. Сочи, че негов пряк наследник е нейната б. Й. П./Е./, чийто с. С. М., поч. 2004г. е баща на ищцата.

1

Заявява, че имотите, предмет на исковете не са възстановени на името на б. й Й. П./Е./, поради което претендира да бъде признато правото й на възстановяване като наследник на Й. П./Е./ на горепосочените земеделски земи, а „алтернативно“ моли да бъде прието за установено по отношение на ответника, че наследниците на Й. П./Е. са собственици на основание давностно владение на същите недвижими имоти.

С определение от 08.02.2022г. ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, като й е предоставена правна помощ по чл. 94 от ГПК.

С последващо необжалвано и влязло в законна сила определение от 17.02.2022г. районният съд като е приел, че иска по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е недопустим, тъй като е предявен след изтичане на преклузивния законов срок е прекратил производството по него.

Със същото определение на ищцата е предоставена правна помощ, като за нейн процесуален представител е назначена определения от АС на БАК адв. Павлова, като същевременно производството е оставено без движение с указания за уточняване в едноседмичен срок от съобщението на правния й интерес против посочения ответник О. П.; конкретизация на фактическите основания на които се основава претенцията; началния период на твърдяното давностно владение и как е осъщестявано то; конкретизация на посочените в исковата молба имоти с номер по КВС или с граници/съседи на имотите; вписване на исковата молба, с предупреждение за последиците по чл. 129,ал. 3 от ГПК при неизпълнение.

С представено в срока уточнение от 10.03.2022г. ищцата, чрез адвокатския й представител е посочила, че предявява иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК и срещу Община П. за приемане за установено, че е носител на правото на собственост върху 1/7 ид.ч. от горните недвижими имоти, като периода на давностно владение е считано от 22.11.1997г. до подаване на исковата молба. Обосновала е правния си интерес с обстоятелството, че процесните земи се водят като остатъчен общински фонд по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, което счита, че представлява пречка за реституиране на имотите на нейно име като наследник на М. Я.. Досежно указанията на съда за конкретизира на процесните недвижими имоти, ищцата е направила доказателствени искания по чл. 186 и чл. 192 от ГПК – за снабдяване със данни относно проведена реституционна процедура върху имотите, за данъчна оценка и скица. Направено е и искане за допускане на съдебно-техническа експертиза за статута на недвижимите имоти, с посочени конкретни задачи, както и искане за разпит на свидетели за установяване на твърденията за давностно владение, както и за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба.

С разпореждане от 14.03.2022г. съдът е продължил срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба с четири седмици, като е уважил доказателствените искания на ищцата по чл. 186 и чл. 192 от ГПК.

В изпълнение на уважените доказателствените искания на ищцата по делото е представено решение № 328а от 04.12.2003г. на ОСЗГ- П. по преписка № П169 от 07.01.1992г. по описа на О.- П., издадено въз основа на съдебно решение от 2

06.06.2003г. /без посочен номер и година на делото/ по описа на ПРС и протокол на ОСЗГ от 19.11.2003г., с което на С. М. Г. е предоставено право на собственост върху земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, представляваща нива от 27 дка, представляваща имот 001172 от плана за земеразделяне в м. Тополите.

Представено е и решение № 159 от 18.04.1994г. на ОСЗГ- П. по преписка № П14 от 10.09.1991г. по описа на О.- П., издадено на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ въз основа на влезлия план за земеразделяне в землището на с. Порой, общ. Несебър е възстановено правото на собственост на наследниците на М. Г. П. върху нива от 13.360 в м.

П., овощна градина от 9.804 дка в м. Б., лозе от 4.004 дка в м. И..

В продължения срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба, ищцата, чрез адвокатския си представител е депозирала молба от 28.03.2022г., в която е посочила, че Й. М.ова Г./Й. М. П.а/ Е. не е подавала лично заявление за реституиране на процесните имоти, а такива са подали нейните наследници - С. М. Г. и наследниците на М. Г. П.. По тези съображения в последният абзац на уточнението си от 28.03.2022г. по т. 1 ищцата е заявила, че претенцията й касае установяване на правото на собственост върху 1/7 ид.ч. от „гореописаните земеделски земи в землището на с. Порой, общ. П., обл. Бургаска“, които са нива от 13.360 в м. П., овощна градина от 9.804 дка в м. Б., лозе от 4.004 дка в м.

И., а във втория абзац на т. 2 е заявила, че претенцията е насочена и срещу Община Несебър за 1/7 ид.ч. от“ 27 дка по преписка П14, заявени, но възстановени“ и от „63 дка по преписка П186“. С оглед конкретизация на имотите по местности, квадратура, номер и граници ищцата е поискала да й се даде възможност за уточнението им след уважаване на доказателствените й искания, направени в същата молба за издаване на скици и данъчна оценка на имотите, за изискване на преписки П14 и П186 и за назначаване н СТЕ.

С оглед горните уточнения с необжалвано и влязло в законна сила определение от 31.03.2022г. районният съд е прекратил производството по иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на първоначалния ответника ОСГ- П. поради недопустимост. Със същото определение съдът е уважил доказателственото искане на ищцата за изискване на материалите по преписките П14 и П168 на О.- П.

След постъпване по делото на изисканите преписки, с молба от 12.04.2022г. ищцата, чрез назначения й адвокатски представител е поискала ново продължаване на срока за отстраняване на нередовностите съгласно разпореждане от 14.03.2022г.

С обжалваното в настоящото производство определение от 18.04.2022г. районният съд, след като е счел, че останалия за разглеждане иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу Община П. е недопустим, е прекратил производството по делото. Приел е, че исковата претенция касае заявени, но невъзстановени по реда на реституционното производство по ЗСПЗЗ земеделски земи, и с предявяване на иска се цели преодоляване на отказа за възстановяването им.

Настоящата инстанция намира, че обжалваното определение е постановено при неправилно приложение на чл. 130 от ГПК, тъй преценката за недопустимостта на иска е направена от районният съд преждевременно, преди да е дадена възможност на ищцата за 3 отстраняване на нередовностите на исковата молба съобразно указанията по чл. 129, ал. 2 от ГПК относно точната конкретизация на процесните имоти, обема на търсената от ищцата защита и правния й интерес от предявения срещу Община П. иск. За уточняване на тези обстоятелства ищцата е поискала събиране на доказателства, за част от които съдът не се е произнесъл. От наличните до момента данни по делото, преди допускане и събиране на останалите поискани от ищцата доказателства, обаче не може да се направи категорично заключение дали именно посочените в исковата молба имоти /без същите да са ясно индивидуализирани/ съвпадат със заявените, но невъзстановени имоти по реда на ЗСПЗЗ съгласно приложените преписки на О.- П. За установяване на тези обстоятелства на ищцата следва да се даде възможност да ангажира поисканите от нея доказателства и след снабдяване с тях да изпълни указанията на съда. Едва след изчерпване на тази процедура съдът следва да извърши преценката си по чл. 130 от ГПК.

С оглед горните съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 184 от 18.04.2022г., постановено по гр.д.№ 860/2021 г. по описа на РС – П., с което производството по делото е прекратено.

ВРЪЩА делото на РС – П. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4