Решение № 910 от 21.08.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 910 гр. Варна, 21.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20253100501834 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 18992/24.07.2025 г. на Б. И. А. - длъжник по изп. дело № 20257190400579 по описа на ЧСИ С. Я., рег. № 719 на КЧСИ, с район на действие ВОС срещу Постановление от 07.07.2025 г., с което на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е определен адвокатски хонорар за образуване на изпълнителното дело и процесуално представителство на взискателя в размер на 700 лева.

Твърди се в жалбата, че определеният от ЧСИ адвокатски хонорар е прекомерен предвид извършените от процесуалния представител на взискателя действия, а именно изготвяне на молба за образуване на изпълнителното дело. Излага се, че в срока за доброволно изпълнение са внесени 20 % от задължението, като А. се задължава всеки месец да внася по 10 % от търсената сума. Отправеното искане е определеното адвокатско възнаграждение да бъде намалено до 300 лева.

Ответникът по жалбата Ф. Б. И. - взискател депозира възражение по жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, с който изразява становище за 1 неоснователност на същата. Отправя искане жалбата да бъде оставена без уважение.

ЧСИ С. Я., рег. № 719 на КЧСИ, с район на действие ВОС депозира мотиви, на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които излага съображения за неоснователност на жалбата. Прилага заверен препис от изп. дело № 20257190400579.

Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Обжалвано е действие на ЧСИ, изразяващо се в определяне на разноски в изпълнителното производство, което е в кръга на подлежащите такива на съдебен контрол – чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалва действието на ЧСИ лице – длъжник по изп. дело, поради което е допустима.

От фактическа страна настоящата инстанция намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20257190400579 по описа на ЧСИ С. Я., рег. № 719 на КЧСИ, с район на действие ВОС е образувано на 27.05.2025 г. по молба на Ф. Б. И. и въз основа на изпълнителен лист № 199 от 20.05.2025 г., издаден по гр.д. № 15701/2023 г. по описа на ВРС, XLII състав за осъждане Б. И. А. да заплати на И. сумата от 6 996.28 лева, представляваща неоснователно получена сума на основание чл. 59 от ЗЗД.

С иницииращата принудителното изпълнение молба взискателят представя пълномощно на адв. Д. Д. и два броя договори за правна защита и съдействие, сключени между адвоката и И., като първият е за сумата от 200 лева за образуване на изпълнителното производство, а вторият за сумата от 800 лева за процесуално представителство и водене на изп. дело.

Въз основа на възлагане от взискателя по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, съдебният изпълнител извършва справки за имущественото състояние на длъжника, налага възбрана върху притежаваните от последния недвижими имоти, налага запори върху банковите сметки на А. и получаваното от нея трудово възнаграждение,

На 27.06.2025 г. на длъжницата й е връчена ПДИ.

На 30.06.2025 г. Б. И. А. депозира молба до ЧСИ с искане да бъде намалено адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя и се задължава да заплати 20 % от задължението си и да погасява всеки месец по 10 % от него.

2

С постановление от 07.07.2025 г. ЧСИ определя адвокатски хонорар по изп. дело № 20257190400579 в размер на 700 лева, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, както следва: сумата от 200 лева, съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. и сумата от 500 лева, съобразно чл. 10, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. /при материален интерес от 6996.28 лева/.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбите на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. С ТР № 3/10.07.2017 г. /08.06.2017 г./ по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС е прието, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, като в мотивите към същото решение е посочено, че в изпълнителното производство няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. По своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето основание в това, че не изпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски.

В представения по делото договор за правна защита и съдействие адвокатът е упълномощен да образува изпълнително дело по издадения в полза на взискателя изпълнителен лист № 199 от 20.05.2025 г., издаден по гр.д. № 15701/2023 г. по описа на ВРС, XLII състав, както и да извършва всички необходими действия и да осъществява процесуално представителство по изпълнителното дело срещу възнаграждение в общ размер на 1000 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 10 Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е: по т.1. – за 3 образуване на изпълнително дело – в размер на 200 лв.; по т.2 – за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. – 200 лв., и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7.

В настоящия случай упълномощеният от взискателя адвокат, чието възнаграждение е уговорено и заплатено в размер на сумата от 1 000 лева за процесуално представителство в изпълнителното производство е извършил по процесното изпълнително дело, единствено подаване на молба за образуването му въз основа на изпълнителен лист № 199 от 20.05.2025 г., издаден по гр.д. № 15701/2023 г. по описа на ВРС, XLII състав. В тази връзка съдът приема, че дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение, възлизат на сумата от 200 лева - за образуване на изпълнително дело, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. и сумата от 100 лева – за осъществено процесуално представителство, изразяващо се единствено в получаване на съобщения и депозиране на отговори по молби и жалба на длъжника, съгласно чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. Още повече, че е налице частично погасяване на задължението от страна на длъжника в срока за доброволно изпълнение предоставен с ПДИ и е отправено искане по чл. 454, ал. 1 от ГПК за ежемесечно внасяне на 10 % от вземането.

В тази връзка възражението на длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява основателно и присъденото адвокатско възнаграждение от ЧСИ, следва да бъде намалено до размер на сумата от 300 лева. В случай, че по изпълнителното дело се извършат допълнителни действия на длъжника следва да се възложи и допълнителен размер разноски, вкл. и от заплатеният от взискателя адвокатски хонорар.

С оглед на гореизложеното, възложените на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1000 лева следва да бъдат намалени до дължимите такива в размер на сумата от 300 лева, който размер изцяло съответства на минималните такива съгласно чл. 10, т. 1 и чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

С оглед на изложеното, съдът приема, че обжалваното Постановление от 07.07.2025 г., с което на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е определен адвокатски хонорар за образуване на изпълнителното дело и процесуално 4 представителство на взискателя в размер на 700 лева следва да бъде отменено като незаконосъобразно, като дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1000 лева следва да бъде намалено до размер на сумата от 300 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 07.07.2025 г., постановено от ЧСИ С. Я., рег. № 719 на КЧСИ, с район на действие ВОС по изп. дело № 20257190400579, с което на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е определен адвокатски хонорар за образуване на изпълнителното дело и процесуално представителство на взискателя в размер на 700 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя Ф. Б. И., ЕГН ********** по изпълнително дело № 20257190400579 по описа на ЧСИ С. Я., рег. № 719 на КЧСИ, с район на действие ВОС от 1000 /хиляда/ лева на 300 /триста/ лева, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5