Решение № 1306 от 26.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1306 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100508121 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 7419/23.04.2024 г., постановено по гр.д. № 52787/2023 г. по описа на СРС, 29 състав, е отхвърлен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът Т. С. Г., ЕГН **********, не дължи поради изтекла погасителна давност на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, следните суми, за които е издаден изпълнителен лист от 30.05.2012 г. по ч.гр.д. № 58828/2011 г. по описа на СРС, 47 състав, в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, впоследствие прехвърлени в полза на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015 г.:

5094,05 лв., представляваща главница по сключен договор за заем от 07.01.2009 г., ведно със законната лихва за периода от 20.12.2011 г. до пълното погасяване на вземането;

2305,77 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 20.04.2009 г. – 20.10.2011 г.;

1422,93 лв., представляваща мораторна лихва за периода 20.05.2009 г. – 1

28.11.2011 г.;

276,45 лв., представляваща съдебни разноски.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК да заплати на ищеца 100 лв.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от и щ е ц а в първоинстанционното производство – „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, както и за нарушение на материалния и процесуалния закони. Неправилно съдът приел, че не била изтекла давността за претендираните вземания. Поддържа, че последно валидните да прекъснат давността действия са тези, свързани с налагането на запор върху банковите сметки на длъжника, осъествено на 21.04.2017 г.

Оттогава до 29.06.2022 г. не били извършвани изпълнителни действия. Прави се позоваване на мотивите на Тълкувателно решение № 2/2015 г., ОСГТК на ВКС. Въпреки че са подавани молби за предприемане на определени изпълнителни действия, съдебният изпълнител не ги е предприел, което от своя страна не довело до прекъсване на давността. Въз основа на изложеното се иска отмяна на процесното решение и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия, с който я оспорва като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Поддържа, че насрочването на опис в дома на длъжника било валидно изпълнително действие, прекъсващо погасителната давност. Счита, че не било необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната. Това следвало от самата разпоредба на чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Въз основа на изложеното иска потвърждаване на процесното решение.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в цялост.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно, тъй като е постановено от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, актът е постановен в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в изискуемата от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, а волята на съда е ясна.

Въззивният съд приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като е постановено по допустим иск – налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и отсъстват отрицателни такива. Ищецът е обосновал правния си интерес от воденето на отрицателен установителен иск с твърдение, че отричаната сума се претендира от ответника, а ответникът изрично твърди, че отричаната сума му се дължи.

По същество на спора съдът приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът Т. С. Г., ЕГН **********, не дължи поради изтекла погасителна давност на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, следните суми, за които е издаден изпълнителен лист от 30.05.2012 г. по ч.гр.д. № 58828/2011 г. по описа на СРС, 47 състав, в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, впоследствие прехвърлени в полза на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015 г.:

3

5094,05 лв., представляваща главница по сключен договор за заем от 07.01.2009 г., ведно със законната лихва за периода от 20.12.2011 г. до пълното погасяване на вземането;

2305,77 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 20.04.2009 г. – 20.10.2011 г.;

1422,93 лв., представляваща мораторна лихва за периода 20.05.2009 г. – 28.11.2011 г.;

276,45 лв., представляваща съдебни разноски.

Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, с които ищецът отрича съществуването на претендирано от ответника право, поради което доказателствената тежест е обърната – ищецът следва да докаже наличие единствено на правен интерес от воденето на иска при твърдение за новонастъпили факти след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – изтекла погасителна давност, а в тежест на ответника е да докаже основанието на своето вземане – факти, обуславящи спиране или прекъсване на погасителната давност, ако твърди такива.

Следва да бъде отбелязано, че исковете са четири обективно кумулативно съединени – целящи установяване на несъществуването на всяко отделно отричано вземане по изпълнителния лист, предмет на принудително изпълнение, макар вземанията да са изпълнявани в един общ изпълнителен процес. В този смисъл е константната практика на върховните съдии, обективирана в Решение № 195 от 25.11.2024 г. по т. д. № 1964 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение и в цитираните в него решения и определения на ВКС. Това обстоятелство обаче не се отразява на разпределената доказателствена тежест, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.

Правото на длъжника в изпълнителното производство да оспори вземането по изпълнението е признато с разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК.

Искът е средство за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, но при конкретно посочени от закона предпоставки. В този смисъл Решение № 22 от 10.03.2022 г. по гр. д. № 1112 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение.

4

Ищецът се позовава на изтекла погасителна давност.

Районният съд е отделил на основание чл. 153 вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1) че за вземанията, предмет на исковите претенции, в полза на неучастващото по делото лице „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от 30.05.2012 г. по ч.гр.д. № 58828/2011 г. по описа на СРС, 47-ми състав; 2) че вземанията по издадения изпълнителен лист са били прехвърлени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в полза на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД; 3) че по молба на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД от 19.11.2015 г. е било образувано изпълнително дело № 20158410412046 по описа на ЧСИ Н.М. за събиране на процесните вземания; 4) че на 21.04.2017 г. по ИД е извършено изпълнително действие, годно да прекъсне течението на погасителната давност – изпратени са запорни съобщения до различни търговски банки в страната с оглед налагане на запор върху вземания на ищеца по открити в тях банкови сметки.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка:

По делото е представен заверен препис от и.д. № 20128410410198 по описа на ЧСИ Н.Л.М., рег. № 841 на КЧСИ.

С молба от 27.07.2012 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е поискало образуването на изпълнително производство срещу Т. С. Г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист от 30.05.2012 г., издадени по ч.гр.д. № 58828/2011 г. по описа на СРС, 47ми състав. В молбата се съдържа искане от взискателя за пристъпване към принудително събиране на вземанията по изпълнителния лист. С молбата е възложено на ЧСИ извършването на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ.

С Разпореждане от 27.07.2012 г. е разпоредено образуване на изпълнително дело срещу Т. С. Г. за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист; връчване на покана за доброволно изпълнение /ПДИ/, уведомяване на НАП за започнатото изпълнение; извършване на справки с оглед установяване имущественото състояние на длъжника; насрочване на опис на движимото имущество на длъжника.

С Разпореждане от 01.08.2012 г. ЧСИ Н.М. е разпоредил налагане на запор върху вземания на длъжника по банкови сметки в различни търговски 5 банки в страната. На същата дата – 01.08.2012 г., са изпратени запорни съобщения до съответните банки /л. 12 – л. 59 от изпълнителното дело/.

До длъжника Т. С. Г. са изпратени три покани за доброволно изпълнение от 01.08.2012 г., 23.11.2012 г. и 21.05.2013 г. /л. 63, 67 и 69 от изпълнителното дело/.

С молба от 20.08.2015 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е направило искане по реда на чл. 429 ГПК за конституиране като взискател по изпълнително дело № 20128410410198 в качеството си на цесионер по договор за Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015 г., сключен с досегашния взискател – „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.

Към молбата е приложено извлечение от договора от 15.05.2015 г., ведно с приложение № 1 към него, потвърждение по чл. 99 ЗЗД и пълномощно в полза на цесионера. По делото не се спори, че ищецът е бил уведомен за извършената цесия, в какъвто смисъл признания се съдържат в сезиращата съда искова молба в контекста на обоснован правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск именно срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.

С Постановление от 13.11.2015 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е конституирано на основание чл. 429, ал. 1 ГПК като взискател по изпълнително дело № 20128410410198 по описа на ЧСИ Н.М., а производството досежно първоначалния взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прекратено.

С Постановление от 13.11.2015 г. производството по изпълнително дело № 20128410410198 по описа на ЧСИ Н.М. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и е разпоредено вдигане на наложените запори и възбрани върху имуществото на длъжника.

По делото е представен заверен препис от и.д. № 20158410412046 по описа на ЧСИ Н.Л.М., рег. № 841 на КЧСИ.

С молба от 19.11.2015 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискало образуването на изпълнително производство срещу Т. С. Г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист от 30.05.2012 г., издадени по ч.гр.д. № 58828/2011 г. по описа на СРС, 47ми състав, както и Договор за прехвърляне на вземания от 15.05.2015 г. В 6 молбата се съдържа искане от взискателя за пристъпване към принудително събиране на вземанията по изпълнителния лист. С молбата е възложено на ЧСИ извършването на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ.