Решение № 64 от 07.03.2025, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Радомир, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря ЕЛ... Т. З... като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Гражданско дело № 20241730101324 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от В. К. срещу „Стик-Кредит" АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от Закона за защита на потребителите.

В исковата молба се твърди, че ищеца е страна по договор за потребителски кредит № .../14.01.2023 г., подписан с ответното дружество „Стик-Кредит" АД, по силата на който е получил в заем сумата в размер на 950,00 лева, при ГПР - 20,88 % и годишен лихвен процент - 23 %. В чл. 27, ал. 1 от договора за кредит било предвидено, че кредитополучателят е длъжен да предостави допълнително обезпечение на кредитора, като в противен случай дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено уговореното обезпечение. Съгласно чл. 27, ал. 2 неустойката се заплащала периодично заедно с всяка погасителна вноска. На основание цитираните клаузи от договора за кредит на кредитополучателя била начислена неустойка в общ размер на 632,78 лева, разпределена на 12 месечни вноски, всяка от които добавена към дължимата главница и лихва по договора за кредит.

Счита, че така посочената клауза на чл. 27, ал. 1 от договора, предвиждаща дължимостта на неустойка, е нищожна поради противоречие с добрите нрави и поради това, че противоречи на нормите на чл. 143, т.5 и чл. 146 от ЗЗП .

Сочи, че поради накърняване на добрите нрави се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното правоотношение, с цел извличане на собствена изгода за кредитора. Основната цел на така посочената клауза била да доведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя.

Наред с това, налице било и противоречие с разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като търсената неустойка по договора не била индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.

2 ЗЗП, също така нищожна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, поради което моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожна клаузата, съдържаща се в чл.17 и чл. 27, ал. 1 от договор за потребителски кредит № .../14.01.2023 г., сключен между В.

1

А. К. и „Стик-Кредит" АД поради противоречие със закона и с добрите нрави.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е изразено становище за неоснователност на предявения иск, като сочи, че в действителност между страните е налице облигационно правоотношение, произтичащо от договор за кредит № .../14.01.2023 г. Сочи, че в резултат на предприети от страна на ищеца действия, между него и ответното дружество е сключен във формата на електронен документ договор за потребителски кредит - кредитна линия, предоставен от разстояние с № .../14.01.2023 г.

Твърди, че независимо, че неустойка не е начислявана и събирана от дружеството по сключения договор, клаузата за неустойка е валидна и отговаря на всички изисквания на действащото законодателство.

На следващо място се сочи, от ответника, че нямало въведено законодателно изискване относно размера на неустойката, както и ограничение за максималния й размер и доколкото по-големият размер на неустойката бил обусловен от бездействието на длъжника, същият не можело да се приеме като изначално договорен в противоречие с добрите нрави. Дори в случай, че се приеме, че неустойката е прекомерна, нейният размер следвало да бъде намален, но не и цялата клауза за неустойка да бъде обявявана за нищожна.Освен това ответника излага доводи,че ищецът бил изначално запознат с условията на договора преди същият да бъде сключен и не бил длъжен да сключва договора веднага, а е разполагал с възможността първо да открие лице-поръчител, което да отговаря на определените в договора изисквания и след това да премине към подписването му.

С оглед изложеното, моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ищеца, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

С писмена молба адвокат-пълномощника му поддържа предявения иск и моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожна клаузата, съдържаща се в чл. 17 и в 27, ал. 1 от договор за потребителски кредит № .../14.01.2023 г. Претенидрат се разноски за адовкатско възнаграждение съг.л.чл.38, ал.2 ЗА.

Ответното дружество „Стик-Кредит" АД, редовно призовано, не изпраща представител в съдебно заседание. С писмена молба оспорва предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от Закона за защита на потребителите и моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли като неоснователен и недоказан. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и липсата на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ на ищеца по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен и приет договор за потребителски кредит № .../14.01.2023 г., сключен между „Стик-Кредит" АД (кредитор) и В. А. К. (кредитополучател), по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 950,00 лева, която кредитополучателят се е задължил да върне на 12 бр. равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 142,44 лева. Падежът на първата погасителна вноска страните са уговорили на 14.02.2023 г., а на последната - на 14.01.2024 г. Страните са уговорили следните условия по сключения между тях договор: годишен лихвен процент - 20,88 %; годишен процент на разходите - 23 %; общ размер на всички плащания - 1709, 33 лева. В чл.

17 от договора за кредит е предвидено, че кредиторът се задължава да обезпечи изпълнението на договора с едно от посочените обезпечения, а именно: предоставяне на банкова гаранция или обезпечение чрез поръчителство, като при неизпълнение на това задължение дължи на кредитора на основание чл. 27 от договора неустойка в размер на 0,9 2

% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е представено уговореното обезпечение.

Видно от приложения по делото погасителен план, дължимата от кредитополучателя неустойка в случай, че не е осигурено обезпечение, е в общ размер на 632,78 лева.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от Закона за защита на потребителите:

По делото не е спорно, че страните са били в облигационно правоотношение по сключен договор за потребителски кредит .../14.01.2023 г., съгласно който на ищеца е предоставен кредит в размер на 950 лева. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представ.лява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

С исковата молба като предмет на процеса е въведена една клауза от договора, по отношение на която се твърди, че е нищожна, а именно клаузата на чл. 27, ал. 1, предвиждаща заплащане на неустойка от страна на кредитополучателя, която следва да бъде обсъдена, за да се прецени дали действително същата е нищожна, така както се твърди в исковата молба.

На първо място тук следва да се отбележи, че макар и поместени в индивидуалния договор с длъжника, клаузите на същия не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.

146, ал. 2 ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе и това е служебно известно на съда от множеството дела, по които са представени идентични контракти между същия заемодател и различни потребители. Освен това ответникът нито твърди, нито доказва условията по договора да са били уговорени с длъжника индивидуално. По тези съображения съдът намира, че същите следва да бъдат подложени на проверка за тяхната равноправност - аргумент от чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: „в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин".

В този смисъл клауза, като уговорената в договора за кредит, според която се дължи неустойка при необезпечаване изпълнението на договора с посочено в договора обезпечение, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК Директива. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът е отпуснат, като ако не го стори, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Всъщност замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договорът за кредит. В конкретния случай проверката за 3 кредитоспособност е извършена въз основа на попълнен от длъжника формуляр и след като му е разрешено, е неразбираемо защо от същия се изисква да представя обезпечение и да заплаща неустойка, предварително определена по размер и разсрочена в погасителните вноски, ако не осигури такова.

На следващо място, неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение), е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

На последно място, по посочения начин се заобикаля законът - чл. 33, ал. 1 ЗПК, който текст предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мора торна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна.

Такава неустойка, дори и същата да беше валидна, няма да се дължи и на основание чл. 83, ал. 1 ЗЗД. Според тази разпоредба, ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. Така е и в случая, тъй като ако беше изпълнил задължението си да проведе добросъвестна проверка на кредитоспособността на длъжника съгласно чл. 16 ЗПК, заявителят сам щеше да стигне да заключението, че със същия не следва да бъде сключван договор за кредит преди да бъде предоставено обезпечението.