Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 32 от 11.06.2025, Районен съд - Луковит

Съд
Районен съд - Луковит
Дело
Административно наказателно дело 255/2024
Вид
Решение № 32
Подписан
11.06.2025
Състав
ВЕНЦИСЛАВ СТЕФАНОВ ВЪЛЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 37 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 54, ал. 1, т. 9 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143 ал. 10 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 461, т. 1 и 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 461, т. 1 и 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането
  • чл. 345, ал. 2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Луковит, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ при участието на секретаря Н.П.Х. като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Административно наказателно дело № 20244320200255 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба от В. А. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес в [заличен адрес по GDPR], против Наказателно постановление № ***г. на Началник РУ Луковит, с която на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, предл. 1-во от ЗДвП са му наложени административни наказания – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

С жалбата се изразява недоволство от наложените на жалбоподателя с наказателното постановление наказания, като се твърди, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен и неправилен, издаден в нарушение на нормите на ЗАНН. Твърди се, че санкционираното лице не е знаело за служебно прекратената регистрация на управлявания от него автомобил.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от редовно упълномощен защитник адвокат Р. М. от АК - Ловеч, който моли наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и законосъобразно. Излага съображения, че вмененото от наказващия орган нарушение не е доказано по безспорен и категоричен начин, тъй като липсват елементи от фактическия му състав.

Наказващият орган Началник РУ - Луковит, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

1

На ***г. около *** часа, в [заличен адрес по GDPR], жалбоподателят В. А. Л. управлявал лек автомобил модел „***” с рег. номер ***, собственост на А. А. Л. от [заличен адрес по GDPR]. По това време служителите от ЗЖУ Плевен работели съвместно с полицейските служители от РУ – Луковит съгласно план за Специализирана полицейска операция /СПО/ и спрели за проверка управлявания от жалбоподателя лек автомобил „***”.

След извършена справка с ОДЧ при РУ Луковит проверяващите установили, че въпросно МПС е със служебно прекратена на основание чл. 143 ал. 10 от ЗДвП регистрация.

За констатираното нарушение свидетелят В. Н. И. - младши инспектор при РУ Луковит при ОД МВР Ловеч, съставил на жалбоподателя АУАН с бл. № *** от ***г. за нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, а свидетели при съставяне на акта станали служителите от ЗЖУ Плевен - А.Ц.Ф. и С.М.П..

Жалбоподателят В. А. Л. подписал съставения АУАН без да направи възражения. В хода на административнонаказателното производство /АНП/ на Л. било снето писмено сведение, в което същият е завил, че е взел автомобила от брат си - А. Л., за да посети гробищен парк в [заличен адрес по GDPR]. На връщане от там е бил спрян за проверка от служителите на жандармерията, а при последваща такава от служители на РУ - Луковит било констатирано, че управляваното от него моторно превозно средство е със служебно прекратена регистрация. В сведението си В. Л. изрично е посочил, че брат му А. Л., който е собственик на автомобила, не го е уведомил за обстоятелството, че регистрацията е била служебно прекратена при предоставянето на фактическата власт върху превозното средство.

В снетото му в хода на АНП писмено сведение А. Л. потвърдил заявеното от В. Л., като допълнил, че въпросният автомобил ползва рядко и същият преимуществено е стоял в дворното място на жилищния имот. Посочва, че преди известно време действително е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, но самият той не казал за това, нито брат си, нито което и да било трето лице.

С мотивирана резолюция № ***г. Началник на РУ– Луковит, на основание чл. 54, ал.

1, т. 9 ЗАНН прекратил административно наказателното производство по АУАН серия АД с бл. №***, съставен за нарушение по чл. 140, ал. 1, предл. първо от ЗДвП, като материалите са изпратени в РП - Ловеч, с оглед данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК.

С Постановление от ***г. на Районна прокуратура - Ловеч, ТО - Троян, е направен отказ да се образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. От съдържанието на постановлението става ясно, че прокурорската преписката е образувана по изпратени от РУ - Луковит материали въз основа на АУАН серия АД с бл. № ***, съставен на В. А. Л., за това, че на ***г. около *** часа в [заличен адрес по GDPR] по [заличен адрес по GDPR] е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, нерегистриран по надлежния ред – след служебно прекратена на основание чл. 143 ал. 10 от ЗДвП регистрация. Наблюдаващият прокурор е приел, че не са налице данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, доколкото липсват признаците от субективна страна на цитираното престъпление поради което деянието се явява субективно несъставомерно. Предвид тези обстоятелства, наблюдаващият прокурор е счел, че същото следва да се третира като административно нарушение.

Въз основа на горепосоченото постановление, на *** г. срещу жалбоподателят В. А.

Л. е издадено Наказателно постановление № ***г. от Началник РУ – Луковит, за това, че на ***г. около *** часа в [заличен адрес по GDPR] по [заличен адрес по GDPR], е управлявал лек автомобил марка и модел “***”, бял на цвят, с рег. № ***, собственост на А. А. Л. от [заличен адрес по GDPR], който не е регистриран по надлежния ред и е със служебно прекратена на основание чл. 143 ал. 10 от ЗДвП регистрация от ***г. поради несключена застраховка гражданска отговорност/ЗГО/.

Наказващият орган приел, че жалбоподателят е управлявал МПС, което не е 2 регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. На основание чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП му наложил административни наказания - глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

От представената справка /л.24/ за лек автомобил „***“ с рег. № *** е видно, че същият е собственост на А. А. Л. с постоянен адрес в [заличен адрес по GDPR] От горепосочената справката е видно, че регистрацията му е била служебно прекратена от *** г., на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП - без „Гражданска отговорност“, при уведомление от ОД МВР - Ловеч, сектор “Пътна полиция”. По делото е представено като доказателство копие на изпратеното до собственика уведомление за прекратяван на регистрацията, което му е било връчено лично /л.28/.

От справката се установява, че ***г. служебно е възстановена регистрацията на процесния автомобил по чл. 143, ал. 10 ЗДвП при уведомяване от ОД МВР - Ловеч, сектор “Пътна полиция”.

От представената справка за нарушител/водач /л.25/ се установява, че жалбоподателят притежава валидно СУМПС № ***, кат. В, С, M, АМ и ТКТ, и се води се на отчет в ОД МВР –Ловеч.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства: Заверени копия на НП ***г., ведно с Призовка за явяване в РУ Луковит; Докладна записка с рег. № ***г.; Постановление за отказ от образуване на наказателно производство № ***г. с вх. № ***г. по описа на РУ Луковит; Мотивирана резолюция № ***г.; АУАН серия АД бл. № ***/ ***г.; Докладна записка с peг. № ***г.; Писмо с peг. № ***г., ведно с всички документи, находящи се в пр. преписка № ***г. на РП - Ловеч, и рег.№***г. по описа на РУ Луковит; Справка за нарушител/водач.

По делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си свидетелят В. Н. И. актосъставител, потвърждава описаната в АУАН фактическа обстановка, като посочва, че на въпросната дата той и колегите му от ЗЖУ Плевен са работели съвместно по СПО в [заличен адрес по GDPR], когато са спрели за проверка автомобила “***”, управляван от жалбоподателя В. А. Л., който автомобил е имал регистрационни табели, но след извършена служебна проверка е било установено, че същият е с прекратена регистрация. Предвид това, е съставил на жалбоподателя акт за констатираното нарушение, а свидетели при съставянето и установяване на нарушението станали колегите му от ЗЖУ Плевен.

От показанията на свидетеля А. А. Л. се изяснява, че същият е станал собственик на автомобила “***”, бял на свят преди 3-4 години като постоянно го е поддържал в движение, но тъй като си е закупил друг автомобил по-късно, е решил да остави на процесния да изтече застраховката гражданска отговорност, за да може да го извади от движение.

Свидетелят потвърждава, че действително му е било изпратено уведомително писмо за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, което му е било надлежно връчено. Свидетелят поясни, че автомобилът се е намирал в гаража му в [заличен адрес по GDPR] на [заличен адрес по GDPR] но самият той е бил извън населеното място [заличен адрес по GDPR], когато брат му В. Л. го е взел, за да отиде до гробищния парк. Свидетелят като собственикът на автомобила заяви, че не е споделял с брат си, че регистрацията на автомобила е била прекратена, нито за това, че е получавал уведомление.

Съдът счита показанията на свидетелите за достоверни и непротиворечиви и смята, че се подкрепят от представените по делото писмени доказателства.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

3

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Издаденото наказателно постановление и съставения АУАН са издадени от компетентен орган, в рамките на неговата компетентност, видно от представените по делото писмени доказателства.

Съдът служебно извърши проверка и установи, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Наказателното постановление съдържа изискуемите от чл. 57 ЗАНН задължителни реквизити. Същото е издадено при условията на чл. 36, ал. 2 ЗАНН въз основа на постановление на прокурора, с което е постановен отказ за образуване на досъдебно производство. Наказателното постановление е издадено преди изтичането на давностния 6месечен срок по чл. 34 ал. 3 ЗАНН.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен полицейски орган, съобразно чл. 189, ал. 1 ЗДвП и чл. 37 ЗАНН, който има право да съставя актове за констатирани административни нарушения по ЗДвП.

Съставеният АУАН отговаря на императивните изисквания на чл. 42 ЗАНН, спазена е и процедурата по неговото съставяне и предявяване за подпис на нарушителя, който го е подписал в присъствието на разпитания свидетел.

В съставения АУАН противоправното деяние е описано по аналогичен начин с описанието, съдържащо се в оспорваното НП.

Доказателствата по делото са еднопосочни и непротиворечиви относно главния факт, а именно, че водачът В. А. Л. е управлявал процесния автомобил, който е със служебно прекратена регистрация. Този факт не се оспорва от жалбоподателя. Установява се, че на датата на проверката /***г. около *** часа/ управляваният от жалбоподателя лек автомобил „***“ с рег. № *** е бил без регистрация, като този факт се потвърждава и от представената справка за МПС /л.24/ - от която е видно, че процесният автомобил е със служебно прекратена регистрация от ***г.

По делото липсват доказателства водачът на процесното МПС /жалбоподателят В. А.

Л./ да е узнал за служебно прекратената регистрация на управляваното от него пътното превозно средство. Представено е копие на изпратеното от ОДМВР Ловеч, сектор “Пътна полиция” до собственика А. А. Л. уведомително писмо за прекратяване на регистрацията на автомобила, от което е видно, че същото му е било връчено лично.

Поставя се въпросът - дали се носи административно-наказателна отговорност по чл.

175, ал. 3 ЗДвП от водача, ако той не е знаел или не е могъл да узнае за служебно прекратената регистрация на автомобила.