Определение № 750 от 20.11.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 750 гр. Кюстендил, 20.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно частно гражданско дело № 20241500500561 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл. 274 - чл. 279 от ГПК във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба вх. № 9827/23.08.2024 г., депозирана от „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

"Кукуш" № 1, чрез пълномощника юрисконсулт П.П., насочена против Разпореждане № 3830 от 01.08.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 1926/2024 г. по описа на Районен съд Кюстендил, в частта му, в която съдът е оставил без уважение заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумите, както следва: 202,00 лв., - неустойки, начислени съобразно чл. 54.12 от Общите условия към договор за предоставяне на мобилни услуги, за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон. Поддържа се, че неправилно съдът е приел, че взискателят не е упражнил надлежно правото си на разваляне на процесния договор, тъй като няма данни волеизявление в този смисъл да е достигнало до длъжника. Допълва се, че съгласно Общите условия към процесния договор, той се смята за автоматично прекратен при просрочие на задължение, продължило повече от 124 дни. Поддържа, че уговаряне на неустойка вместо обезщетение при разваляне на двустранен договор е допустимо при договори с продължително и периодично изпълнение и служи за обезщетяване на всички вреди, вкл. бъдещи вреди от предсрочното му прекратяване. Сочи, че в случая неустойката е предварително ясно и конкретно определена по размер към момента на сключване на договора, и размерът й изцяло е обвързан от цената на предоставеното оборудване, което длъжникът е отказал да върне след прекратяване на договора.

По същество моли за отмяна на разпореждането в атакуваната част и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за процесното вземане и присъждане на разноските за заповедното производство в претендирания от заявителя размер. Претендират се разноски 1 в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е бил изпращан на длъжника.

Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл. 410 ГПК от „А1 България“ ЕАД, с което се поддържа искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против длъжника И. П. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. К., общ. К, кв. З, №***, ет.***, ап.***, за сумите: 330,67 лева неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги по системен партиден номер М4188710 за периода от 26.06.2023г. до 07.01.2024г.; 202,50 лева неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане; 200,00 лева неустойка, начислена съобразно чл.54.12 от Общите условия към договор за мобилни услуги, за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната, 136,63 лева неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги по системен партиден номер М5328517 за периода от 26.06.2023г. до 10.11.2023г., 2,00 лева неустойка, начислена съобразно чл.54.12 от Общите условия към договор за мобилни услуги, за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната, 66,74 лева мораторна лихва за периода от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.08.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението, съобразно изискването на чл. 410, ал. 3 ГПК, са представени: процесните договор, Приложение № 1 към него, както и Общите условия Сезираният съд е постановил съдебен акт - Разпореждане № 3830 от 01.08.2024 г., с което е без оставил уважение заявлението на „А1 България” ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 202,00 лева - неустойки, начислени съобразно чл. 54.12 от Общите условия към договор за мобилни услуги, за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната.

За да постанови отхвърлителния диспозитив, съдът е приел, че липсват доказателства заявителят да е упражнил надлежно потестативното си право да развали процесния договор, доколкото няма данни волеизявлението му в посочения смисъл да е достигнало до абоната.

Приел е също така, че уговорената неустойка за предсрочно прекратяване на договора излиза извън присъщите функции на неустойката - обезпечителна, обезщетителна и санкционна.

При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:

При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.

Настоящият съдебен състав констатира още, че тя е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима.

По същество въззивният съд я приема за неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:

В съдебната практика се поддържа разбирането, че искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК следва да бъде отправено с надлежно заявление, което да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на 2 претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му.

На свой ред разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т. 2 и т. 3 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не протИ.речи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза.

В случая се съзира обоснована вероятност клаузата за определяне размера на договорната неустойка да е неравноправна по смисъла на 143, т. 5 от ЗЗП.

Размерът на неустойката е определен, като е прието, че на основание чл. 54.12 от Общите условия към договор за предоставяне на мобилни услуги, е налице едностранно прекратяване на договора по вина на абоната. В този смисъл в т.7.1 от Приложение №1 към Договор № 503456507, е предвидено, че когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване на тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка, като в тази хипотеза, в допълнение на неустойката се включва и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства до края на срока на абонамента. Очевидно е в т.см., че база за формиране на неустойката е не такса за три месеца, а най - високият абонамент според условията на плана. Поради това в състезателен процес следва да се провери дали тази неустойка се явява необосновано висока, тъй като не се отчитат вредите, които операторът би претърпял. Те не могат да се определят като пропуснати ползи в размер на невнесените месечни абонаментни плащания, тъй като такива плащания са свързани с предоставяне на услуга, каквато безспорно операторът не осигурява при един прекратен договор. Вредите не могат да се определят и като съвкупност от най - високите абонаментни вноски, дори и ограничени до три такива. И като се изхожда от характера на производството, е достатъчно да се констатира обоснована вероятност клаузите да са неравноправни, което е и направено от състава на районния съд, като са изложени обосновани съображения, които се споделят и от настоящата инстанция.

Наред с това вземането за неустойка се претендира, поради предсрочно прекратяване на договорната връзка между страните по вина на потребителя, поради забава в плащане на дължимите суми, продължила повече от 124 дни - т.54.12 от Общите условия. С тази клауза се нарушава принципът за равнопоставеност на страните, като аналогично право на потребителя за едностранно прекратяване договорната връзка при виновно неизпълнение задълженията на оператора не е предвидено. В същото време постигнатото съгласие касае единствено основанията за едностранно прекратяване на договора от страна на дружеството доставчик, но не и формата на изявлението и реда за уведомяване на другата страна. Поради това, следва да се приеме, че приложение намира общата разпоредба на чл. 87 от ЗЗД, както е приел и първостепенният съд. Не са представени доказателства, нито са изложени твърдения, че договорът е прекратен след писмено уведомление съгласно изискванията на разпоредбата на чл. 87, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, което е още едно основание за неоснователност на претенцията в тази й част. В този аспект оплакването във въззивната частна жалба, че заповедният неправилно приел горната хипотеза, е неоснователно.

Въпреки това следва да се посочи, че преценката на заповедния съд в производството по чл. 410 от ГПК не изключва преценката на исковия съд, ако претенцията на кредитора е предявена по общия исков ред, при условията на състезателно начало и събиране на доказателства, указания за която възможност заповедният съд е дал, изпълнявайки задълженията си по закон.

При изложените съображения атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Мотивиран от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3830 от 01.08.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 1926 по описа на Районен съд - Кюстендил за 2024 г., в частта му, в която съдът е оставил без уважение заявлението на „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Кукуш" № 1 за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу И. П. К. с ЕГН ********** за сумите, както следва: 202,00 лева - неустойки, начислени съобразно чл. 54.12 от Общите условия към договор за мобилни услуги, за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната.

В останалата му част разпореждането не е обжалвано.

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4