Решение № 354 от 15.09.2017, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Административно наказателно дело 549/2017
- Вид
- Решение № 354
- Подписан
- 15.09.2017
- В сила
- 10.10.2017
- Състав
- ВЕСЕЛИН СТЕФАНОВ МОНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.100,ал.1,т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.10, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.139, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.139,ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.147,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.150А, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.3,т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.181, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.183,ал.1,т.1,пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.3, т.7 · Закон за движението по пътищата
- чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
Д О Б Р И Ч К И Я
Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№.... гр.Добрич, 15.09.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на четвърти септември две хиляди и седемнадесета година,в състав:
Съдия - Веселин Стефанов Монов при участието на съдебен секретар Мария Атанасова, разгледа А.Н.Д.№549 по описа на ДРС за 2017 година
Производството е по реда на чл.59, ал.І във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба на Т.Г.М. ***, с ЕГН ********** против наказателно постановление №16-0851-001326 от дата 28.07.2016 година на Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Добрич.
С атакуваното наказателно постановление за извършени административни нарушения по чл.139,ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП, чл.150А, ал.1 от ЗДвП и по чл.147,ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени следните административни наказания:
1/ За нарушение по чл.139,ал.5 от ЗДвП, изразяващо се в управление по републиканските пътища на ППС за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, на основание чл.179, ал.3,т.4 от ЗДвП е наложено адм.наказание - „глоба” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
2/ За нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, изразяващо се движение с технически неизправно ППС на основание чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП е наложено адм. наказание „глоба” в размер на 30 /тридесет/ лева.
3/ За нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, изразяващо се в не носене на СУМПС от съответната категория на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева.
4/ За нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП , изразяващо се в управление на МПС , без водачът да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство на осн.чл.177, ал.1, т.2, пр.1-во от ЗДвП е наложено адм. наказание „глоба” в размер на 200/ двеста/ лева.
5/ За нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в непредставяне на ППС на задължителен технически преглед на основание чл.181, т.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева.
С депозираната пред съда жалба се моли за отмяна на наказателното постановление изцяло като незаконосъобразно и неправилно, издадено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Оспорват се изцяло фактическите констатации и правни изводи на наказващия орган, за това, че жалбоподателят виновно е осъществил описаните в НП административни нарушения.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя - адв. А.Д. *** поддържа жалбата, като пледира за частична отмяна на атакуваното наказателно постановление и по-конкретно в частта му, отнасяща се за описаните нарушениея в пункт първи ,трети и четвърти. Обосновава защитната си теза на факта, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които са ограничили правото на защита на жалбоподателя и са го поставили в невъзможност да изгради защитната си теза. НП в останалата му част не се оспорва, като се приемат изцяло фактическите констатации, отнасящи се описаните в пункт втори и пети адм. нарушения.
Въззиваемата страна излага бланкетно становище във връзка с подадената жалба, с което се моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като подложи на обстоен анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съобразно обхвата на въззивната проверка, очертан в разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, намери за установено следното от фактическа страна:
На 08.07.2016 година, около 12.10 часа жалбоподателят
Т.Г.М. управлявал по гл.път ІІІ -902, в посока на с.Оброчище, обл.Добрич товарен автомобил „ГАЗ”53А /„бордови”/, с рег.№ В 58-70 СМ и с допустима максимална маса от 7400 кг. В близост до кръстовището с гл.път ІІІ-90203 тов.автомобил спрян за проверка от длъжностни лица на МВР—св.Д.С.И. /мл.автоконтрольор при СПП-Добрич/ и св.М.Р.З. / мл.автоконтроьор от РУ гр.***,обл.***. В хода на извършената проверка длъжностните лица установили, че водачът управлява товарния автомобил, без за същия да има заплатена винетна такса за категорията, към която спада МПС по реда на Закона за пътищата - по чл.10, ал.1, т.1 от ЗДвП. При проверката е установено още, че товарният автомобил е технически неизправен, поради това, че двете му задни гуми / задна лява и задна дясна/ са били износени до състояние на гладкост. Проверяващите поискали от жалбоподателя да представи свидетелство за управление на МПС от съответната категория, към която спада товарният автомобил, но такъв така и не им е бил представен.
При огледа на място и прегледа на документите на автомобила дл.лица установили още, че товарния автомобил не е бил представен за редовен задължителен годишен технически преглед пред съответните комисии и компетентни технически лица.
Съобразявайки тези констатации и допуснати от водача адм. нарушения св.Д.С.И., в качеството си на компетентно дл.лице, притежаващо съответните властнически правомощия, съставил на провинилия се водач на място АУАН серия”Г” и бл.№356523/08.07.2016 година. В обстоятелствената част на акта св.И. изложил кратко описание от констатираните административни нарушения, които са квалифицирани като съставомерни по текста на чл.139,ал.5 от ЗДвП, чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП, чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП ,чл.150А,ал.1 от ЗДвП и по чл.147,ал.1 от ЗДвП. Към момента на съставянето на АУАН и неговото предявяване жалбоподателят не е релевирал конкретни обяснения или възражения във връзка с вменените му във вина адм.нарушения, а напротив вписал, че няма такива.
Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безсъменен и категоричен от събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства - показанията на актосъставителя Д.С.И. и тези на св.М.Р.З. /очевидец, присъствал по време на проверката и установяване на адм.нарушения, както и при съставяне на АУАН/. Следва да се отбележи, че разпитани пред съда посочените свидетели не изложиха конкретни факти и обстоятелства, отнасящи се за установените нарушения и начина , по който е извършената самата проверка. Пред съда обаче, същите заявиха недвусмислено, че поддържат изцяло описаните в АУАН административни нарушения, както и посочените технически данни за вида на превозното средство, както времето и мястото, където е била извършена проверката на провинилия се водач. Съдът отдава избледнелите и заличени спомени в съзнанието двамата свидетели, отнасящи се до фактите и обстоятелствата, при които е извършена проверката на факта, че от момента на съставянето на АУАН до настоящия момент е изминал не малък период от време и най-вече, с оглед спецификата на извършваната всекидневно рутинна дейност от дл.лица по контрол на движението по пътищата.
Въз основа на АУАН административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление №16-0851-001326 от дата 28.07.2016 година, с което ангажирал административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за извършени нарушения по чл.139, ал.5 от ЗДвП, чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП , чл.150А, ал.1 от ЗДвП и по чл.147, ал.1 от ЗДвП.
В законоустановеният преклузивен срок по чл.59, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят като легитимирана страна с правен интерес, оспорва законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление, при което жалбата му се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира и за основателна единствено, но единствено в частта, отнасяща се до описаните в НП адм. нарушения по чл.139, ал.5 от ЗДвП / пункт първи/, чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП / пункт трети/ и чл.150А,ал.1 от ЗДвП / пункт четвърти/.
При извършената служебна проверка на законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление, съобразно обхвата на въззивната проверка, очертан в разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, предвид доводите на защитата и събраните по делото доказателства, настоящият състав намери, че в хода на административнонаказателното производство, че наказващия орган е допуснал съществени нарушения на приложимия материален закон и процесуалните правила по отношение на част от описаните адм. нарушения при издаване на НП. Касае се за особено драстични нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на санкционирания субект, поставящи го в обективна невъзможност да може да се брани и изгради защитната си теза в пълен обем срещу вменените му във вина адм. нарушения. При това, констатираните от съда нарушения на материалния закон и процесуалните правила не могат да бъдат преодолени и санирани с последващи изявления от страните в хода на съдебното производство. В какво точно се изразяват посочените нарушения, обуславящи незаконосъобразността на атакуваното НП в тази му част, респ. пункт първи, трети и четвърти/:
/ За нарушението по чл.139,ал.5 от ЗДвП- пункт първи от НП/
В обстоятелствената част на наказателното постановление, като словестно описание на изпълнителното деяние на нарушението в пункт първи е посочено, че същото се изразява в управление от страна на жалбоподателя като водач на МПС по републиканските пътища пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, за което не е била заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от закона за пътищата. Първоначално обаче, също в НП в уводната му част е посочено като обстоятелства, че ...”водачът на 08.07.2016 година , около 12.10 часа е управлявал товарен автомобил –ГАЗ 53А, с рег.№***. Нарушението е квалифицирано като съставомерно по текста на чл.139,ал.5 от ЗДвП, доколкото с цитираната разпоредба законодателят допуска движение на определена категория ППС по републиканските пътища, след заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за пътищата. В случая обаче, е налице очевидно несъответствие в описанието на превозното средство, което е от съществено правно значение не само за дадената правната квалификация на адм.нарушение, но така също и с оглед прилагане на относимия административнонаказателния закон.Констатираните от съда очевидни противоречия и несъотвествия при описанието на вида на превозното средство не са съобразени от наказващия орган при издаване на НП, а напротив. Същият е игнорирал изцяло направеното от актосъставителя в АУАН ясно и подробно описание на превозното средство, където ясно е посочено, че се касае за товарен автомобил ГАЗ-53
„бордови”, а не за пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача. В подкрепа на извода, че жалбоподателят е управлявал товарен автомобил „ГАЗ-53”, който спада към друга категория ППС, а не тази, посочена от наказващия орган в НП, съдим по категоричен начин и от приложеното по делото писмено доказателство - свидетелство за регистрация част І / л.21/. След като не е съобразил това очевидно противоречие, отнасящо се до категорията и вида на превозното средство, наказващият орган неправилно и в нарушение на относимия административноказателен закон е санкционирал жалбоподателя на основание чл. чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП. Цитираната санкционна норма е неотносима към вида на управляваното от жалбоподателя ППС / същата се отнася водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от
Закона за пътищата, или на превозното средство е залепен винетен стикер с графично оформление, което е различно от одобреното,при управление на ППС, предназначено при управление на пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари, и/или пътни превозни средства, предназначени за превоз на пътници и товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона, както и пътните превозни средства от тази група с повишена проходимост/. При това, освен неправилното прилагане на относимата административнонаказателната норма за конкретното нарушение, наказващият орган е санкционирал жалбоподателя с адм.наказание „глоба” в размер на 1500 лева , какво не се предвижда по закон / наказанието за посоченото нарушение е „глоба” в размер на 300 лева!/