Решение № 76 от 07.01.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Варна, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20243110108584 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано предявен от Н. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. В. Х. № * срещу ЗАД „Б. И.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Д.

Б. № * иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4062,38 лв. (след допуснато изменение в цената на иска на основание чл.

214 от ГПК), представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за щети по собствения на ищеца л.а. „Ауди А4” с ДК № *, настъпили при ПТП от 19.02.2024 г. реализирано по вина на водача на л.а. „Мерцедес МЛ“, с ДК № *, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 08.07.2024 г. до окончателното изплащане и сторените по делото разноски.

Ищецът твърди, чрез адв. Й. А., че на 19.02.2024 г. около 23:00 ч. в гр. С., Никол И.а управлявала собствения на ищеца л.а. „Ауди А4” с ДК № * по ул. „Т.“ в посока от ул. „П.

К.М.“ към ул. „Г. А.Н.“, като на кръстовището с последната улица спряла на червен сигнал на светофара, при което била блъсната в задната част от водача на л.а. „Мерцедес МЛ“, с ДК № *. За настъпилото ПТП дошлите на място контролни органи съсатвили протокол за ПТП, в който като виновен поради несъобразена скорост на движение посочили водачът на л.а.

„Мерцедес МЛ“, с ДК № *, който бил застрахован по „Гражданска отговорност” при ответника. Ищецът уведомил застрахователя на * г. за настъпилото застрахователно събитие, който след оглед на автомобила изготвил снимков материал и опис по щета № * г. В описа били отразени като увредени следните детайли: облицовка задна броня, стоп десен външен и врата на багажник. Застрахователят изплатил на ищеца сумата от 775,22 лв., което е недостатъчно за възстановяване на щетите. От направеното проучване установил, че действителната сума, необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 3200,00 лв., поради което за него е налице правен интерес от претендиране на неизплатения остатък от 2424,78 лв. по съдебен ред. Позовава се на специалната подсъдност по чл. 115, ал.2 от ГПК.

По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ЗАД „Б. И.”, чрез процесуалния му представител адв. М.Г., с който искът се оспорва изцяло по основание и размер. Не оспорва, че е обезпечавал застрахователното покритие по „Гражданска 1 отговорност“ сключена от деликвента. Оспорва се механизма на ПТП, като се сочи, че констативният протокол за ПТП не се ползва материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“, доколкото няма данни длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента. Твърди се, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК за водача на автомобила, като за него е било обективно невъзможно да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Оспорва се, че вина за настъпването на ПТП носи водача на л.а. „Мерцедес МЛ“. Сочи се, че описаните щети на л.а. не кореспондират с декларирания механизъм за настъпване на процесното ПТП. Сочи, че сумата от 3200,00 лв. е завишена, като с плащането на сумата от 775,22 лв. съответства изцяло на относимата Методика за уреждане на претенции за обезщетение на врели, причинени на моторни превозни средства, по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, приложима на основание на Наредба № * г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност" на автомобилистите и „Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз. Излага, че с извънсъдебното плащане щетите са изцяло обезщетени. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Моли като трето-лице помагач на негова страна да се конституира лицето Б. С. Г.. Претендират се и разноски.

В о.с.з. ищецът не се явява, представлява се от адв. Й. А., чрез който поддържа изразената позиция по същество.

В о.с.з. не се явява законен представител на ответника, не се представлява от проц. представител. Поддържа изразената позиция по спора с докладвано от съда писмено становище.

В о.с.з. третото -лице помагач Б. С. Г. не се явява, не се представлява.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:

За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на л.а. „Ауди А4” с ДК № *, че на посочената дата 19.02.2024 г. в гр. С. е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „Мерцедес МЛ“, с ДК № *, в резултат на което е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер; наличието на причинноследствена връзка между събитието и вредоносния резултат; че автомобилът на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, действаща към датата на настъпване на ПТП; че е уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно събитие, че последният е изпаднал в забава за плащане на застрахователното обезщетение в пълен размер.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че е налице сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. „Мерцедес МЛ“, с ДК № *, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие - 19.02.2024 г.; че ищецът е уведомил застрахователя за настъпилито застрахователно събитие; че при ответника е образувана преписка по щета, по която е изплатено застрахователно обезщетение от общо 775,22 лв.

От приетото като доказателство по делото копие от свидетелство за регистрация част І се установява и че ищецът е собственик на автомобил л.а. „А. *” с ДК № *.

Първият спорен въпрос между страните е за механизма на настъпване на твърдяния деликт, включително дали вината за реализирането му се носи само от водача на застрахованото при ответника МПС „Мерцедес МЛ“, съобразно изричните възражения на ответника, че в случая е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК за водача на този автомобил, като за него е било обективно внеъзможно да предвиди и предотврати настъпването на вредите, както и че вината за настъпването на ПТП не се носи от този водач.

В случая механизмът на настъпване на ПТП, а именно, че на 19.02.2024 г. в гр. С., на кръстовището на ул. „Т.“ и ул. „Г. А.Н.“ водачът на затрахованият при ответника лек автомобил л.а. „Мерцедес МЛ“ с ДК № * поради несъобразена скорост удря в задната част автомобила на ищеца, се установява на първо място от съставения от дошлите на място контролни органи Констативен протокол за ПТП № *г. Съгласно практиката на ВКС (Решение № 15/25.07.2014 г. по гр.д. № 1506/13 г. на ВКС, І т.о., Решение № 227/12.02.2014 г. по т.д. № 769/2012 г. на ВКС, I т.о. и др.), констативният протокол за ПТП, съставен от 2 длъжностно лице, в кръга на служебните му задължения, в установената в Наредба № Iз-41 от 12.02.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия, форма и ред (какъвто е настоящият, изготвен от дежурен ПТП при СДВР, след осъществено задължително посещение на мястото на ПТП), съставлява официален документ, който се ползва с обвързваща съда формална доказателствена сила не само относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и за възприети от съставителя факти при огледа, пряко относими към определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участниците в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други, включително в частта в която съдържа схематично отразяване на местопроизшествието.

Следва да се има предвид и че съставителят на протокола е възприел визираните факти не само лично, но и само минути след възникване на ПТП.

Вярно е, че съставителят не е възприел непосредствено обстоятелствата преди и по време на реализиране на ПТП, доколкото е посетил местопроизшествието в последващ удара момент. Поради това протоколът не се ползва с материална-доказателствена сила относно наличието на вина за причиняване на ПТП от застрахования от ответника водач Б. С. Г., отразен в протокола като участник 1. Същевременно видно от приложения по делото препис от протокола, последният го е подписал без възражения и по този начин по конклудентен начин е признал за осъществени фактите, при които е реализиран инцидента, така както са вписани от контролния орган в попълнения образец Приложение № 1 към чл. 3 на Наредба № Iз-41 от 12.02.2009 г.

Поради изложеното и доколкото представеният протокол от * г. притежава всички необходими реквизити предвидени в образец Приложение № 1 към чл. 3 на Наредба № Iз-41 от 12.02.2009 г., а ответникът не е оспорил по реда на чл. 193 от ГПК протокола, включително не е провел успешно насрещно доказване в посока установяваща друг механизъм на настъпване на ПТП, то и данните от документа следва да се възприемат изцяло.

За изясняване на механизма на ПТП по делото е назначена и САТЕ, изготвена от вещото лице А. В., съгласно заключението на което водачът на застрахования при ответника автомобил е застигнал и ударил в задната част изчакващия на червен сигнал л.а. „Ауди А4” с ДК № *, собственост на ищеца. Заключението не е оспорено от ответника, а същото видно от констативно-съобразителната част е изготвено и при съпоставка на получените увреждания по двата автомобила съгласно описа по щета и изготвения снимков материал, а не само на база протокола за ПТП.

Че застрахователното събитие е възникнало именно по твърдяния в исковата молба начин и от него са настъпили именно процесните вреди се установява най-вече от извънпроцесуалното поведение на самия ответник-застраховател, който след като е бил сезиран с представеното като доказателство по делото уведомление за настъпило застрахователно събитие е изплатил извънсъдебно на ищеца сумата от общо 775,22 лв. Така с конклудентни действия, но несъмнено, ответникът е признал настъпването на застрахователно събитие съставляващо покрит риск по обезпечаваната от него имуществена застраховка, включително заявения от ищцата механизъм на настъпване на ПТП, изцяло по вина на водача на застрахования от ответника автомобил.

В обобщение, съдът приема, че заключенията на САТЕ, протоколът за ПТП и извънпроцесуалното поведение на ответника и на деликвента, съвкупно по несъмнен начин установяват, че вината за реализирането на ПТП е единствено на водача на застрахования по „Гражданска отговорност“ при ответника автомобил. В тази връзка следва да се посочи, че на практика нито едно доказателство по делото не води до извод за друг механизъм на настъпване на ПТП, съответно недоказани останаха твърденията на ответника, че деликвентът няма вина, както и че е налице „случайно деяние“, по смисъла на чл.15 от НК, поради обективна невъзможност за него да предвиди и предотврати настъпването на вредите.

На следващо място видът и характерът на получените вследствие на застрахователното събитие вреди по МПС, се установява по несъмен начин от представения по делото в препис опис на щета № 1 № *г., в който като увредени са описани следните детайли – облицовка задна броня, стоп десен външен и врата на багажник. Визираният опис съставен от служители на ответника обвързва последния предвид съдържащото се в него изрично извънсъдебно признание на неизгодния за него факт, че твърдените от ищеца вреди са тъждествени с установените от самия застраховател.

3

На следващо място спорен по делото се явява въпросът за размера на дължимото от застрахователя обезщетение, предвид релевираните от ответника правоизключващи и правонамаляващи възражения.