Решение № 877 от 22.11.2020, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2043/2020
- Вид
- Решение № 877
- Подписан
- 22.11.2020
- Състав
- Виолета Константинова Шипоклиева, Костадин Божидаров Иванов, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 186 ал.1 изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 341 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 105 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
Номер 877
17.11.2020 г.
Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Пловдив
IX състав
На 22.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател: Виолета К. Шипоклиева
Членове:
Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Костадин Б. Иванов като разгледа докладваното от Виолета К. Шипоклиева Въззивно гражданско дело № 20205300502043 по описа за 2020 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищцата в първоинстанционното производство Н. В. К. , чрез пълномощник адв. М.Г., с която се обжалва Решение под № 159 от 10.07.2020 г., постановено по гр. дело № 554/2019 г. по описа на Районен съд – Карлово, І гр.с., с което са изцяло отхвърлени предявените обективно съединени искове, за съдебна делба на съсобствени недвижими имоти, с правно основание чл. 34 от ЗС, - първа фаза на делбата – фаза по допускането й, като делбата е по отношение на три земеделски имота – ниви, и едно дворно място, ведно с построените в него жилищна сграда и други подобрения.
Решението на първоинстанционния съд, с което се отхвърля искът, предявен на основание чл. 34 от ЗС във връзка с чл. 341 от ГПК от Н. В. К. от ***, против Н. В. К. от ***, за допускане на съдебна делба, по отношение на следните недвижими имоти, а именно:
НИВА от 7.134 дка, шеста категория, находяща се в землището на с. Васил Левски, община Карлово, в местността „Дуван орман“, съставляваща имот № 019203 по плана на землището, ЕКАТТЕ 10207, при съседи: имот № 019204 - нива на Д.И.Н., имот № 019212 - полски път на ОПФ В. Левски, имот № 019202 – нива на наследници на К.И.В., имот № 019175 - нива на В.В.В., имот № 019174 - нива на Д.М.Н., имот № 019173 - нива на наследници на Г.И.Т., имот № 019172 - нива но М.И.Г.; НИВА от 1.702 дка, шеста категория, находяща се в землището на с. Васил Левски, Община Карлово, в местността „Песците“, съставляваща имот № 001135 по плана на землището, ЕКАТТЕ 10207, при съседи: имот № 000855 населено място на с. Васил Левски, имот № 001134 - нива на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот № 000129 - нива на наследници на Д.К.М.; НИВА от 0.698 дка, девета категория, находяща се в землището на с. Васил Левски, Община Карлово, в местността „Кетенлика“, 1 съставляваща имот № 020125 по плана на землището, ЕКАТТЕ 10207, при съседи: имот № 020124 - нива на П.И.Р., имот № 020150 - полски път на Община Карлово, имот № 020126 нива на наследници на С.П.Н., имот № 020116 - нива на наследници на Ц.Л.М. и ДВОРНО МЯСТО с площ 880 кв.м., ведно с построените в него паянтова жилищна сграда със застроена площ 60.00 кв.м., мазе с площ 16.00 кв.м. и навес с оградни стени с площ 30.00 кв.м., находяща се в с. Васил Левски, Община Карлово, съставляващо ПИ № 197, за който по регулационния план на селото, одобрен със Заповед № 770/1974г. е отреден УПИ VIII-197 с площ 770 кв.м., с неуредени регулационни отношения, в кв. 27 по плана на село Васил Левски, при съседи: от две страни улици, УПИ IX-198 и УПИ VII-196, се обжалва изцяло.
Във въззивната жалба ищцата, чрез своя процесуален представител адв. Г. заявява, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Заявява, че за да отхвърли иска за делба в мотивите си съдът е приел, че ищцата по делото няма качеството на наследник, по отношение на родителите си по произход В.Н.К. и Х.Х.Х., поради непрекратена осиновителна връзка между нея и осиновителката Д.П.М., поради което и прави извод, че осиновяването е пълно, като междувременно нямало данни кога са починали осиновителите и дали страните по осиновителното правоотношение са се възползвали приживе от възможността по чл. 105 от ПЗР на СК; т.е. при постигнато съгласие между осиновителите осиновената и майката на последната да е направено искане пред съда за прилагане на чл.
55 за непълно осиновяване в законоустановения едногодишен срок. Заявява се, че съдът излага обстоятелството, че не са постъпили данни кога са починали осиновителите въпреки направената справка в Национална база данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Националната база данни за населението.
Заявява се, че съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределяне доказателствената тежест, същата лежи на ответната страна, оспорила удостоверението за наследници, а именно да докаже фактите, от които следвал извод, че непълното осиновяване е трансформирано в пълно, въпреки опитите на съда служебно да събира доказателства в тази насока.
С оглед гореизложеното и въз основа на доказателствата жалбоподателката счита, че обжалваното решение е постановено при непълнота на доказателствата, като се моли съдът да постанови друго, с което да се допусне делба на процесните имоти между съделителите наследници на В.Н.К..
Доказателствени искания във въззивната жалба не са направени.
Съдът констатира, че в срокът по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивна жалба, от страна на въззиваемия Н. В. К. , ответник в първоинстанционното производство.
В с.з. по въззивното дело, жалбоподателката се представлява от пълномощник адв.Б., 2 която поддържа въззивната жалба. Не са направени от страна на адв. Б. искания за допустими доказателства по въззивното производство, относими към предмета на спора, които да бъдат уважени от въззивния съд, предвид разпоредбата на чл. 266 от ГПК. Моли се от адв. Б., от страна на въззивния съд да бъде направен косвен контрол по реда на чл. 17, ал.
2 от ГПК касаещ осиновителния акт, постановен по гр. д. № 68 от 1959 г., по описа на Левски градски народен съд, с Определение 344 от 25.5.1959 г. касателно императивните норми на чл. 75 до чл. 83 от Закона за семейството. В т.н. , се твърди от адв. Б., че осиновителите не са присъствали. Моли се да бъде постановено решение, с което жалбата да бъде уважена; като при постановяване на съдебния акт да бъде съобразено от съда, че не са събрани доказателства относно предпоставките на чл. 105 от Закона за семейния кодекс от 1968 г., и всички страни биологични и осиновители, и осиновената да са били живи към момента. Допълнително е постъпила на 02.11.20г. по въззивното дело писмена защита от адв.Баева, пълномощник на жалбоподателката.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е допустимаподадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 259 ал.1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна, поради следното:
За да отхвърли като неоснователен предявения иск за съдебна делба относно процесните недвижими имоти между ищцата Н. В. К. и ответника Н. В. К. , районният съд излага съображения: Приема, че осиновителното правоотношение между Н. В. К. и осиновителите Д.П.М. и Д.М.М., възникнало като „непълно осиновяване“ с постановено Определение № 344/25.05.1959г. на Левскиградски народен съд, е преминало от непълно в „пълно осиновяване“, след изменението на ЗЛС от 1961г. и представлява „заварено осиновяване“ по смисъла на чл.105 от СК от 1968г./отм./. Поради това, доколкото осиновяването е пълно, не са запазени правата и задълженията на осиновения спрямо семейството,към което принадлежи по рождение. От друга страна, този извод на съда се потвърждава и от обстоятелството, че осиновяването е прекратено с решение на ОСПловдив,м.декември 1976г., между Н. В. К. и само единия осиновител Д.М.М., тъй като преди това е била починала майката осиновител Д.П.М., като между нея и Н. В. К. със смъртта на осиновителката е възникнало наследствено правоотношение като между роднини по произход. Т.е.,след като не са възстановени правоотношенията на ищцата с нейните роднини по произход, то ищцата няма качеството на наследник по отношение на родителите си по произход- В.Н.К. и Х.Х.Х., поради непрекратена осиновителна връзка. При предявено от страна на ищцата правно основание за твърдяна възникнала съсобственост – наследствено правоотношение между ищцата и В.Н.К., за който се твърди, че е придобил имотите по давност, а след смъртта ищцата е продължила да владее имота, в качеството й на наследник, и при установяване, че ищцата няма качеството на наследник по отношение на В.Н.К. /и Х.Х.Х./- биологични родители/, се приема, че искът за допускане на съдебна делба 3 следва да се отхвърли като неоснователен.
Въззивният съд намира за правилен извода на районния съд, както и изложените от него мотиви, към които препраща съгласно чл. 272 от ГПК.
От своя страна, въззивният съд след като взе предвид направените във въззивната жалба оплаквания, съгласно правомощието си по чл. 269 изр. второ от ГПК, становището на въззиваемата страна, както и след преценка на приложените по делото и относими към предмета на спора доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят относно установени с допустими доказателства в първоинстанционното производство обстоятелства:
Ищцата Н. В. К. , ЕГН **********, и ответникът Н. В. К. ,ЕГН **********, имат биологични родители В.Н.К., /роден ***г.,починал ***г./, и Х.Х.Х.,/ починала ***г./.
Ищцата Н. В. К. е била осиновена като осиновителният акт, постановен по гр. д. № 68 от 1959 г., по описа на Левскиградски народен съд, е Определение 344 от 25.5.1959г., като осиновителите са съпрузите Д.М.М. и Д.П.М., като на осиновеното дете е дадено име Н.Д.М..
Осиновяването е било впоследствие прекратено между Д.М.М. и Н.Д.М. с влязло в сила Решение № 1558/30.11.1976г. постановено по гр.д. № 2507/1976г. по описа на ОС-Пловдив; като преди това майката, осиновителка Д.П.М. е била вече починала, което последно събитие е станало след м. юни 1975г.,/последното обстоятелство е посочено в исковата молба подадена от Д.М.М. за прекратяване на осиновяването, от 12 юли 1976г., изпратено заверено копие от същата, с писмо на ОС-Пловдив с изх. № 19305/14.11.2019г., приложенолист 113 от първоинст. дело/.
Ищцата е била допусната от ответника да живее в процесния недвижим имот- жилищния имот в село Васил Левски, през 90-те години, от ответника, който й дал подслон, в имота на родителите си, респ. в дворното място с паянтова жилищна сграда, в който са живели родителите, докато починат, респективно, бащата В.Н.К., б.ж. на с. Васил Левски, починал 1974г.,/като майката Х.Х.Х. е починала на ***г./; биологичните родители на страните. В т.н.и приложени удостоверения за наследници. Времето, по което ищцата е заживяла в процесния имот, както и че същата е била допусната там да живее от ответника, който я подслонил, се потвърждава, както от дадените по реда на чл. 176 от ГПК обяснения на ищцата, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели, за които е било известно както осиновяването, така и прекратяване на осиновяването по отношение на ищцата. От обясненията на ищцата по реда на чл. 176 от ГПК, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели на страните е видно, че от страна на ищцата не са извършени действия за установяване на фактическа власт по отношение на жилищния имот, 4 както и по отношение на процесните земеделски имоти, които действия да са препятстващи ползването им от страна на ответника, както и не е налице и спрямо други лица, респективно, спрямо ответника, манифестиране на анимус за своене на тези имоти от страна на ищцата, който да се противопоставя на ответника, който е наследник по закон на биологичните си родители, респективно, на баща си В.Н.К., /В.К.Н./, по отношение на който се твърди, че е станал собственик по давност на процесните недвижими имоти.
Въззивният съд намира за неоснователни направените оплаквания във въззивната жалба.
В тази насока, въззивният съд констатира, че от страна на първоинстанционния съд са поискани от съответните институции всички допустими и относими към предмета на спора доказателства, служебно, по реда на чл. 186 ал.1 изр. второ от ГПК, така както са били съответно поискани и от страните по делото.
В т.ч. и писмо с изх. № 4547/04.10.2019г. на РС-Карлово, до Кмета на Община Карлово, /лист 75 от първоинст.дело/, на което писмо е отговорено от Община Карлово, гл.специалист „ГРАО“ с писмо №11-00-734/16.10.2019г., с приложено към него заверено копие от акта за раждане на лицето Н. В. К. , ЕГН **********, от където е видно, че е имало осиновяване, /въз основа на определение № 344/25.V.1959г. на Левски градския народен съд от съпрузите Д.М.М. и Д.П.М./, и през 1976г. същото е прекратено, /лист 94-95 от първоинст.дело/.