Решение № 2328 от 23.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2328 гр. Пловдив, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330117590 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на предявени от АПС БЕТА България ЕООД с ЕИК: 203374133 и адрес: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 81В, ап.3, общ. Столична, обл. София е предявил срещу А. С. Л. с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., ул. „***“ № * обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено, че се дължат следните суми: сумата в размер на 1000 лева – главница по договор за потребителски кредит № *** от ****г между "Сити кеш" ООД и длъжника, като вземането на кредитора по договора е прехвърлено на заявителя с цесия от дата ****г., сумата в размер на 18.18 лева – договорно възнаграждение за периода от ***г. до ****г. и сумата от 100,55 лева лихва за забава от ****г до ****г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 20.07.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 10676/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, XІІ-ти гр. с-в.

Ищецът твърди, че между СИТИ КЕШ ООД и ответника е сключен договор за потребителски кредит № ***** г., по силата на който на последния е предоставена в заем сумата в размер на 1000 лева, която следвало да бъде върната на 6 броя вноски по 305 лева в срок до **** г. В договора бил уговорен лихвен процент в размер на 40,05% и ГПР в размер на 47,89 %.

Твърди се, че договорът за кредит отговаря на императивните изисквания на ЗПК, като 1 излага подробни съображения в тази насока.

Посочва, че съгласно чл.31, ал. 2 от Общите условия страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва.

Посочва, че договорът е сключен по електронен път, като по отношение на него са спазени и предвидените в ЗПФУР условия. В случай, че съдът приеме, че не е налице валидно сключен договор в електронна форма, с оглед реалният характер моли да се приеме, че договорът за заем е сключен с предаване на сумата.

Посочва се, че с Договор за прехвърляне на вземания от **** г., „СИТИ КЕШ“ ООД прехвърлило на ищеца вземанията към ответника. Длъжникът бил уведомен за извършената цесия. Крайният падеж по договора бил изтекъл. С оглед изложеното, за събиране на сумите по договора, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като е издадена заповед за изпълнение за сумите, предмет на настоящото производство, срещу която длъжника възразил. Предвид постъпилото възражение, се излагат съображения за наличие на интерес от предявяване на искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК. Моли да се уважат исковете.

Претендира разноски за заповедното и настоящото исково производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника А. Л., чрез адв. Р., с който се излагат съображения за неоснователност на предявените искови претенции.

На първо място се оспорва, като нищожен договора за цесия поради липса на предмет, доколкото са прехвърлени вземания по нищожен договор за кредит.

Твърди, че договорът за кредит е нищожен на сочените в отговора основания, за което излага подробни съображения. Сочи, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, доколкото ГПР е посочен само като абсолютна стойност, но липсва разписана методика на формирането му. Счита, че посоченият ГПР не отговаря на действителния, като посочва, че при формиране на същия следва да се вземе предвид и предвидената неустойка.

Освен това счита, че договорът за кредит е недействителен и на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т. 20 ЗПК, тъй като не е предвидено право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено и други условия за неговото упражняване.

Възразява по приложението на чл. 23 ЗПК, тъй като предмет на договора за цесия е вземане по договор за кредит.

Моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

На **** г. между ответника в качеството на кредитополучател и СИТИ КЕШ ООД е сключен договор за паричен заем кредирект, по силата на който на ответника е предоставена 2 в заем сумата от 1000 лв., която е следвало да върне ведно с договорна лихва или общо сумата от 1151,56лв. чрез заплащане на 6 вноски за периода от **** г. до **** г. Видно от приетия договор, уговореният годишен лихвен процент е в размер от 40,05%, а ГПР е в размер на 47,89 %.

Съгласно чл. 6.2 от договора, е отразено, че в случай, че в тридневен срок заемополучателят не изпълни задължението си по чл. 6.1. от договора, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 678,44 лв. с начин на разсрочено плащане, като неустойката се начислява автоматично с подписване на договора.

В договора за заем е инкорпориран погасителен план с включена неустойка и без включена неустойка.

В чл.33, т.1 от Общите условия е предвидено, че поръчителите следва да отговарят на следните условия, а именно: поръчителството да е на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най – малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната /а в случай, че са двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната/, не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя, не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя, нямата кредити към банки и финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни от ЦКР на БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход.

В чл. 33, т. 2 от Общите условия са предвидени предпоставките за приемане като обезпечение на предоставяне на банкова гаранция, като се сочи, че същата се следва да е безусловна , издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключването на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за заплащане по договора за заем, включваща договорната главница и лихва.

Приета е като писмено доказателство и Тарифа за таксите и разходите, за която липсват данни да е подписана от някоя от страните.

На **** г. между Сити Кеш ООД в качеството на продавач/цедент и ищцовото дружество в качеството на купувач/ цесионер е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който е прехвърлено вземането по Договор за заем от ***** г., като същото е описано в Приложение № 1 към договора.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло, като неоспорено от страните, отговарящо в пълнота на поставените задачи, компетентно изготвено и обективно, се установява, че процентът, с който се оскъпява кредита в постигнатата договорка за заплащане на неустойка за обезпечение е 135,69 % годишно и 22,614 процента месечно.

Нито се твърди, нито се установява по договора за кредит да са извършвани плащания от 3 страна на ответника.

Между ответника и СИТИ КЕШ ООД са възникнали правоотношения по договор за паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК.

Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

По отношение на договорите за потребителски кредит е налице прието европейско законодателство, доколкото защитата на потребителите е една от целите на Съюза, за изпълнението на която държавите членки са предоставили компетентност. В изпълнение на тази компетентност ЕИО и ЕО /сега ЕС/ са издали Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, които са транспонирани в българското законодателство съответно в Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Чрез тази законодателна уредба е засилена защитата на потребителите и е гарантирана възможността на националните юрисдикции да прилагат служебно правото на Съюза при констатиране на противоречие между договорни клаузи и законодателството на ЕС, доколкото последното се характеризира със самостоятелен нов правопорядък с непосредствена приложимост, имащ примат над правото на отделните държави членки. Това принципно становище е застъпено в множество решения на Съда на Европейския съюз, чиято тълкувателна практика е задължителна спрямо държавите членки и техните граждани.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) .

Относно възраженията за недействителност на процесния договор за паричен заем, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, съдът намира следното:

Съдът счита за основателни възраженията на ищеца за нарушение на изискването на чл.11, 4 ал.1, т.10 от ЗПК. Съдът намира, че посочените в договора годишен процент на разходите от 47,89 % и общата сума за плащане от заемополучателя – 1151,56 лв. не съответстват на действителните такива. Предвидено е още при сключването на договора, че неустойката по чл.6.2 ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка месечна вноска по договора, като към вноската се добавя сума от по 271,62 лв. по първите две вноски и от по 33,80 лв. по следващите вноски, като общият размер на допълнителната сума за неустойка е 68% от предоставената в заем сума.

Така въведените изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. В случая е предвидената неустойка се кумулира към погасителните вноски, като по този начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин към погасителните вноски неустойка на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.

С оглед на това настоящият състав намира, че процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11, ал.1 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т.10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.