Определение № 146 от 26.03.2025, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 146 гр. Смолян, 26.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно частно гражданско дело № 20255400500114 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274-279 във вр. с чл.413, ал.1, пр.последно ГПК.

Делото е образувано по допустимата частна жалба на Г. И.

К. против заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с № 524/06.11.2024 г. по ч.гр.дело № 1280/2024 г. на Смолянския районен съд в частта за разноските от 400 лв. адвокатско възнаграждение, които е осъден да плати на заявителя „К.“ ООД-гр.С..

С частната жалба се прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, като Г. К. счита присъдените 400 лв. за несъответстващи на фактическата и правна сложност на делото – претенцията за главница по заявлението е 500 лв., което е само със 100 лв. повече от адвокатското възнаграждение; попълването на бланково заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК не разкрива никаква сложност. Позовава се на решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22. Счита и че размерът на това адвокатско възнаграждение противоречи на добрите нрави и морала.

С отговор по чл.276, ал.1 ГПК ответникът по частната жалба „К.“ ООД-гр.С. я оспорва и моли за потвърждаване на заповедта в обжалвана част за разноските за адвокатско възнаграждение.

Съдът намира, че частната жалба е основателна, тъй като 1 платеното от заявителя на адвоката-пълномощник възнаграждение от 400 лв. не следва да се възлага изцяло на длъжника К. поради неговата прекомерност с оглед липсата на каквато и да е правна или фактическа сложност на делото.

Подаването от адвоката на заявление по бланка-образец за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за вземане от 500 лв. главница, 45,91 лв. лихва за забава за съответен период плюс законна лихва от заявлението и разноски; включително описанието в три изречения по т.9в и т.12, че вземането произтича от договор за кредит с посочени номер и дата по ЗПФУР и ЗЕДЕП, че главницата съдържала само главно вземане без такси и неустойки, че се дължат плащания по представена счетоводна справка и че кредитът не е върнат в претендирания пред съда размер, такси и неустойки след срока на падежа, представянето към заявлението на договора и други документи към него, обосновават намаляване на разноските за възнаграждението до 150 лв.

Този резултат е съобразен с решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, според което 1) Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. 2) Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. 3) Член 101, 2 параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 524/06.11.2024 г. по ч.гр.дело № 1280/2024 г. на Смолянския районен съд в ЧАСТТА за РАЗНОСКИТЕ за адвокатско възнаграждение за разликата над 150 лв. до 400 лв. и ОТХВЪРЛЯ заявление с вх.№ 2672/22.10.2024 г. по сигнатура на Чепеларския районен съд, подадено от „К.“ ООД-гр.С. за осъждане на Г. И. К., ЕГН **********, да заплати на същото дружество разликата над 150 лв. до 400 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

ПОТВЪРЖДАВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 524/06.11.2024 г. по ч.гр.дело № 1280/2024 г. на Смолянския районен съд в ЧАСТТА за РАЗНОСКИТЕ за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, които Г.

И. К., ЕГН **********, е осъден да заплати на „К.“ ООД-гр.С..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3