Определение № 17696 от 17.12.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17696 гр. Варна, 17.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20253110100778 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по постъпила молба с вх.

№ 89479/27.10.2025г. от ответника

******************* ЕООД, чрез адв. Х. М., с която е отправено искане до съда да измени постановеното по делото решение в частта за разноските. В молбата се посочва, че следва да се изследва въпроса дали ползващото се от безплатна правна помощ по делото лице действително е материално затруднено. Посочва, че когато по делото са налични доказателства, изрично и категорично опровергаващи посоченото основание, респективно установяващи, че лицето, на което е оказана безплатна правна помощ, не е материално затруднено, в задължение на съда е да вземе предвид тези доказателства и без да е направено възражение от другата страна в тази насока. Посочва, че присъденото адвокатско възнаграждение не е съобразно с промените в националното законодателство, продиктувани от Решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 година по дело C‑438/22. Счита, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение следва да е в значително по-нисък размер от посочения ориентир в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (ДВ, брой 14 от 2025 г.).

В предоставения за отговор срок е постъпил такъв от насрещната страна, с който по същество се оспорва молбата.

По допустимостта на молбата:

Молбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок по чл. 248, ал. 1, предл. 1 от ГПК, същата изхожда от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да иска изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, поради което се същата се явява допустима.

По основателността на молбата:

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по 1 производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Както е посочил в мотивите на решението, съдът е намирил за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представен е договор за правна помощ с уговорена безплатна такава на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Адвокатът претндира възнаграждение в размер на 690.00 лева, което е минималното, съгласно чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските хонорари. Съдът е съобразил Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на втори състав на СЕС, където е прието, че ако национална уредба със задължителен характер, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения, противоречи на чл. 101, § 1 от ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 от ДЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, тъй като това се счита за ограничение на конкуренцията “с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, § 1 от ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 от ДЕС, като за това ограничение не е възможно позоваването на преследване на легитимни цели. Установено е, че не е налице фактическа и правна сложност на делото, материалният интерес по делото възлиза на 3908.48 лева, не са събирани допълнителни доказателства, проведено е само едно открито съдебно заседание. При това положение съдът намира, че присъденото адв. възнаграждение в минимален размер от 690.00 лв. е справедливо.

Отделно от посоченото, за да упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи като писмено доказателство сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, като наличието на конкретно посочено основание не се нуждае от доказване. В този смисъл е и константната и задължителна практика на ВКС, а именно: Определение № 368/06.07.2015 г., постановено по ч.т.д. № 733/2015 г., по описа на ВКС; Определение № 406/01.08.2016 г., постановено по ч.т.д. № 3805/14 г., по описа на ВКС;

Определение № 119/03.04.2015 г., постановено по гр. д. № 21/2014 г., по описа на ВКС: Определение № 135/17.09.2016 г., постановено по гр. д. № 1235/2016 г. по описа на ВКС. Присъдените разноски в конкретния случай са в минимален размер, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните 2 размери на адвокатските възнаграждения.

Отделно от посоченото, при оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски (по своята правна същност обезщетение) на спечелилата делото страна по чл.78 ГПК. Разпоредбата на чл.78 ГПК регламентира случаите, при които страната е заплатила възнаграждение на упълномощения от нея адвокат, а разпоредбата на чл. 38 ЗАдв урежда хипотезата, при която се предоставя безплатна правна помощ. В хипотезата н а чл. 38, ал. 2 ЗАдв липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар от всеки един от представляваните като предпоставка за неговото заплащане съгл. т.1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Меродавен за определяне размера на възнаграждението по чл.

38, ал. 2 ЗАдв при съобразяване с нормативно предвидения минимален размер, е принципът за възмездност на адвокатския труд (чл. 36, ал. 1 ЗАдв). В този смисъл определеният с решението размер на присъдено адвокатско възнаграждение е справедлив и съобразно изхода на спора, действителната и правната сложност на делото, не следва да бъде намаляван. По делото процесуалният представител на ищеца е проявил активно процесуално поведение чрез ангажирането на писмени доказателства, обективирал е своите искания в защита правата и законните интересите на доверителя си, а искът е изцяло уважен. Макар делото да не се отличава с фактическа и юридическа сложност, по- големи от обичайните за дела със сходен предмет, не са налице основанията за присъждане на размер на адвокатско възнаграждение в размер, по – нисък от определения с решението.

Поради изложените съображения съдът счита, че липсва основание за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, воден от което:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 89479/27.10.2025г. от ответника ******************* ЕООД, чрез адвокат Х. М., с която е отправено искане до съда да измени постановеното по делото решение в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.Варна в двуседмичен срок от съобщението, на основание чл. 248, ал. 3, изр.

3

2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4