Решение № 5816 от 25.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5816 гр. София, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело № 20241100510904 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивни жалби от „Мазалат“ ЕООД срещу решение № 7532/24.04.2024 г., допълнено с решение № 13306/05.07.2024г. , постановени по гр.д. № 35683/2023 г. по описа на СРС, 177-ми състав, с което са отхвърлени предявените от Мазалат ЕООД, ЕИК: 817045463 със служебен адрес гр. Габрово, ул. **** искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Щрабаг ЕАД, ЕИК: 130463628 със служебен адрес гр. София, бул. Цариградско Шосе № 115Г, ет. 8 да му заплати сумата от 248,88 лева – стойност на доставен бетон, подробно описана във фактура № 12478 от 16.07.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на Щрабаг ЕАД, ЕИК: 130463628 към Мазалат ЕООД, ЕИК: 817045463 за сумата от 12893,05 лева – претърпени от Щрабаг ЕАД, ЕИК: 130463628 имуществени вреди вследствие на доставен от Мазалат ЕООД, ЕИК: 817045463 некачествен бетон и за сумата от 75,83 лева по Фактура № 1000012478 от 16.07.2018г. на стойност от 1784,88 лева с ДДС за периода от 24.02.2020г. до 24.02.2023г. върху размера на незаплатената част от главницата в размер на 248,88 лева с ДДС. за сумата от 4839,66 лева – стойност на доставена арматура, подробно описана във фактура № 12882 от 08.10.2018 г., ведно със законната лихва 1 върху тази сума, считано от 20.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на Щрабаг ЕАД, ЕИК: 130463628 към Мазалат ЕООД, ЕИК: 817045463 за сумата от 12893,05 лева – претърпени от Щрабаг ЕАД, ЕИК: 130463628 имуществени вреди вследствие на доставен от Мазалат ЕООД, ЕИК:

817045463 некачествен бетон и за сумата 1474,75 лева по Фактура № 1000012882 от 08.10.2018г. на стойност от 4839,66 лева с ДДС за периода от 24.02.2020 г. до 24.02.2023 г. за сумата от общо 1536 лева – стойност на доставен пясък и услуга „сметоизвозване“, подробно описана във фактури № 16584 от 31.07.2021 г., № 16585 от 31.07.2021 г. и № 16707 от 31.08.2021 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането като погасени чрез плащане и за сумата 75,64 лева по Фактура № 1000016584 от 31.07.2021 г. на стойност от 475,20 лева с ДДС за периода от 01.08.2021 г. до 24.02.2023 г. върху размера на незаплатената част от главницата в размер на 105,30 лева с ДДС; 133.18 лв. по Фактура № 1000016585 от 31.07.2021 г. на стойност от 836,70 лв. с ДДС за периода от 01.08.2021 г. до 24.02.2023 г.; 89,44 лева по Фактура № 1000016707 от 31.08.2021 г. на стойност от 594 лева с ДДС за периода от 01.09.2021 г. до 24.02.2023 г..

За сумата от 237,60 лева – стойност на услуга „сметоизвозване“, подробно описана във фактура № 16845 от 30.09.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането като недоказан и за сумата 33,79 лева по Фактура № 1000016845 от 30.09.2021 г. на стойност от 237,60 лева с ДДС за периода от 01.10.2021 г. до 24.02.2023 г..

С решението ищецът е осъден да заплати сторените от ответника разноски.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Мазалат“ ЕООД. На първо място, въззивникът изразява несъгласие с решението на съда да намали с петдесет процента сумата по Фактура 12478 от 16.07.2018 г. на стойност 248,88 лева. Отбелязва се, че съдът не е дал ясни и обективни критерии за това редуциране и липсват мотиви защо е избран точно този процент. Жалбоподателят посочва, че дори при частично дължима главница, следва да се присъди и съответната част от претендираната мораторна лихва, която да участва в евентуалното прихващане. За разлика от това, по отношение на Фактура 12882 от 08.10.2018 г., жалбоподателят е съгласен с извода на съда, че се дължи пълната сума от 4839,66 лева, и съответно настоява да се присъди и акцесорното вземане за мораторна лихва в размер на 1474,75 лева.

Относно приетото за основателно възражение за прихващане, "Мазалат" ЕООД твърди, че "Щрабаг" ЕАД не е изправна страна по договора, тъй като същият е бил едностранно прекратен от въззивника поради неплащане.

Изтъква се, че съдът не е взел отношение по това възражение.

2

Жалбоподателят оспорва твърденията за некачествен бетон, като подчертава, че ответната страна не е доказала това възражение. Подчертава се, че протоколите от частни лаборатории, на които се позовава ответникът, не могат да бъдат противопоставени на "Мазалат" ЕООД, тъй като са изготвени без негово участие и подпис, и са били своевременно оспорени. Отбелязва, че вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза не е направило собствен анализ на качеството на бетона, а е работило с оспорени документи.

В жалбата се излага аргументът, че дори да се приеме наличието на некачествен бетон, максималните разходи за ремонт според експертизата са 1000 лева, и прихващането би следвало да се ограничи до този размер, а не до сумата, с която съдът е намалил претенцията. На последно място, излага се становището, че тъй като ответникът е оспорил иска и с поведението си е дал повод за завеждането на делото, същият следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски. В обобщение, жалбата настоява да бъде отменено решението, да се осъди ответникът да заплати претендираните главници, мораторни лихви и разноски, като евентуално прихващане на суми се допусне само до размера на 1000 лева. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново с което исковете се уважават.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Щрабаг“ ЕАД, с който се взема становище за нейната неоснователност. На първо място, ответникът изтъква, че правото на прихващане възниква при наличието на насрещни, еднородни, ликвидни и изискуеми вземания, като законът не поставя като условие изправността на страната, която го упражнява. Допълнително се посочва, че "Щрабаг" е била изправна страна, като е претърпяла вреди вследствие на неизпълнение от страна на "Мазалат", което се установява от представените по делото доказателства. Ответникът подчертава, че прекратяването на едно правоотношение не погасява вземането, което може да бъде предмет на възражение за прихващане.

На второ място, се опровергават твърденията в жалбата, че съдът е кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза (СТЕ) относно качеството на бетона. Отбелязва се, че вещото лице е правило своите изводи въз основа на представени от ищеца разпечатки, които не носят подписи и печати, а достоверността им е под съмнение. Тези документи са били своевременно оспорени от "Щрабаг" и не са приобщени към доказателствения материал по делото. С това се оспорва и твърдението, че СТЕ е установила, че доставеният бетон е отговарял на изискванията за качество. Освен това, ответникът категорично отхвърля довода, че подписването на фактурите от негов представител се приравнява на съгласие с качеството на доставената стока. Той аргументира, че подписването на фактура удостоверява наличието на сделка, но няма отношение към качеството на доставката, особено когато недостатъците са скрити и могат да бъдат установени само след лабораторен анализ. Поради това, оспорването или неоспорването на фактурите не е свързано с качеството на бетона. На последно място, "Щрабаг" ЕАД се 3 позовава на доказателствената стойност на протоколите от лабораторните анализи, извършени от две независими лаборатории, които са установили отклонения в якостта на бетона. Тези протоколи са удостоверителни документи, издадени от акредитирани лица, и не са частни документи, съставени от страните по спора. Посочва се също така, че вещото лице по СТЕ е потвърдило валидността на използваните методи за анализ и верността на получените резултати. Накрая, се подчертава, че претърпените от "Щрабаг" преки вреди не се изчерпват само с цената на бетона за подмяна, а са от различен характер и са доказани по делото.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционно то решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По отношение на правилността му настоящият състав намира следното:

По отношение на исковете по чл. 327 от ТЗ.

Договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ е консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата - стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма.

В разглеждания случай по делото е установено по несъмнен начин, а и не се спори, че между страните е сключено споразумение за доставка на арматурна заготовка, бетон и зидария от 15.05.2018г. (л. 40-43 от гр. д. № 301 от 2023 г. по описа на РС – Севлиево), от което се установяват договорните отношения между страните. Не се спори и че е доставен бетон по фактура № 12478/16.07.2018г.

По делото са представени преписи на процесните фактури: 12478 от 16.07.2018 г., 12882 от 08.10.2018 г., 16584 от 31.07.2021 г., 16585 от 31.07.2021 г., 16707 от 31.08.2021 г. и 16845 от 30.09.2021 г. (л. 6, 19, 21, 22, 23 и 24 от гр. д. № 301 от 2023 г. по описа на РС – Севлиево), в които са отразени твърдените от ищеца доставки на стоки и услуги, както и тяхната стойност. Като доставчик е посочен ищецът, като получател – ответникът. Всички фактури са били подписани за получател. Към фактурите също така са представени протоколи за доставка и експедиционни бележки за качеството на доставките.

4

Представено е също така електронно писмо от 17.05.2023 г., от което се установява, че ответникът е изпратил на ищеца възражение срещу получаването на Фактура № 16845 от 30.09.2021 г. Представени са и множество документи, издадени във връзка с качеството на бетона.

Представено е и платежно нареждане от 15.02.2022 г. (л. 91 от гр. д. № 301 от 2023 г. по описа на РС – Севлиево), от което се установява, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 1492,74 лева. Приложен е и препис от фактура № 12608 от 08.08.2018 г. (л. 78 от настоящото дело), заплатена от ответника с платежно нареждане от 07.08.2018 г. (л. 83 от настоящото дело). По делото са приети неоспорени от страните съдебно-счетоводна и допълнителна съдебносчетоводна експертизи (л. 30-л. 33 и л. 129-л. 130 от настоящото делото). От техните заключения се установява, че фактури с номера 12478 от 16.07.2018 г., 16584 от 31.07.2021 г., 16585 от 31.07.2021 г. и 16707 от 31.08.2021 г. са осчетоводени в счетоводствата и на двете дружества и за тях е ползван данъчен кредит от ответника. Фактури с номера 12882 от 08.10.2018 г. и 16845 от 30.09.2021 г. не са осчетоводени в счетоводството на ответника и за тях не е ползван данъчен кредит от него. По фактури с номера 16584 от 31.07.2021 г., 16585 от 31.07.2021 г. и 16707 от 31.08.2021 г. е постъпило плащане в цялост.

Ищецът е издал фактура № 12608 за сумата от 36000 лева, платени от ответника. Сумата е отнесена за погасяване на задължения от ответника към ищеца, които не са предмет на настоящото дело, като след тяхното погасяване, от сумата от 36000 лева са останали 13532,05 лева. Тази сума е отнесена от ищеца за погасяване на вземането му по Фактура № 12882 от 08.10.2018 г., като със сумата, вземането по фактурата е погасено частично, като за доплащане е останала сумата от 4839,66 лева с ДДС – предмет на настоящото дело.