Решение № 860 от 22.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 860 гр. София, 20.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Г.

Асен Воденичаров при участието на секретаря Красимира Г. Г. като разгледа докладваното от Мария Г. Въззивно гражданско дело № 20231000502677 по описа за 2023 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ответника по гр.д. 8574/21 г. по описа на СГС. С решение по делото № 3016/08.06.23 г. съдът е приел, че ищците – Д. и Д. Ж.и са доказали предявения от тях срещу Г. Г. иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗЗД за сумата 140 131.31 лв. – обезщетение за лишаването им да ползват ½ идеална част за периода 21.02.20 г. – 20.06.21 г. от хотелски комплекс в гр. ***, кв. ***, ул. *** №**, застроен в 4-етажна сграда, с подземни гаражи, дневен бар и ресторант, външни ВиК връзки, външно ел. захранване, помещение за абонатна станция, с РЗП 1768 кв.м. и сутеренно ниво от 500 кв.м. и дворно място, в което сградата е построена, съставляващо УПИ IV-387 с площ 595 кв.м. и на основание чл. 86 ЗЗД е присъдил обезщетение за забавено парично плащане в размер на законната лихва от 06.07.21 г. до изпълнение на задължението. Искът с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС е отхвърлен до пълната искова сума 191 899.58 лв. (изменението на иска е направено с молба 30 178/30.03.23 г. , с. 176). Присъдени са разноски.

Ответникът оспорва правилността на решението. Счита, че съдът е определил сам пазарна наемна цена, без помощта на вещо лице, при липса на специални познания в сферата на оценяването. При това неоснователно е калкулирал в цената имота като съвкупност от помещения и обзавеждане, а последното е изключителна собственост на ответника; не е отчетен отливът на клиенти през време на ограниченията, характерни за пандемичния период, съвпадащ по време с исковия -. Съдът, въпреки че е указал при разпределяне на доказателствената тежест, че обстоятелството, че имотът се използва само от ответника лично е в доказателствена тежест на ищците, не е съобразил липсата на доказателства в тази насока. Представен е договор за наем с 1 юридическо лице, който съдът е приел, че е нищожен. Дори да е отдаден под наем чужд имот, сделката не е нищожна. По делото има доказателства, че наемателят на имота е поискал категоризиране на недвижимостта като хотел, а това изключва ползването на собствеността за лични нужди от ответника. Неясно е на какво се основава изводът на СГС, че имотът е отдаден на третото лице за безвъзмездно ползване при наличието на договор за наем от 18.05.16 г. (л.31). Иска се отмяна на постановеното решение и отхвърляне на предявените искове.

Въззиваемите оспорват жалбата и пледират за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

С насрещна въззивна жалба ищците оспорват решението в отхвърлителната му част (за сума от 52 768.27 лв). Те твърдят, че при вариантност в оценката на експерта съдът не е обосновал защо приема за правилно определяне на обезщетението според единия вариант. Според ищците следва да се определи обезщетение в размер на средноаритметичната величина на посочените от вещото лице варианти.

Като трето лице помагач е конституиран праводателят на ищците В. С. И..

В производството пред САС не са събирани нови доказателства.

При служебна проверка настоящият състав прие, че е сезиран с допустима въззивна жалба, насочена срещи валиден и допустим съдебен акт. На проверка подлежи правилността на постановеното решение съобразно доводите за неправилност, изложени във въззивната жалба.

Въз основа твърденията на страните и наличния по делото доказателствен материал, САС приема следното:

Не се спори, че естеството на съсобствения имот е хотелски комплекс. СГС е разпределил правилно доказателствената тежест, като е указал на ищците, че след като утвърждават, че не претендират припадаща се част от получавана от ответника наема цена, а твърдят, че той, като съсобственик, ползва имота лично за себе си, именно те следва да докажат това ползване, а ответникът следва да обори твърдението на ищците, че нямат достъп до имота и го ползват съобразно предназначението му.

Съобразно ТР 7/12 г. ОСГК ВКС без значение за личното ползване на вещта от съсобственик е дали то се осъществява непосредствено от съсобственика, от съпруг, член от семейството или трето лице. Изисква се ползването да е безвъзмездно и това ползване да препятства друг съсобственик да упражнява правата си над съсобствената вещ.

Ответникът се позовава на класирано на с. 31 от първоинстанционното дело нечетивно копие от договор за наем, сключен с Рай Г 2011 ЕООД като наемател. Това копие поради нечетивността му не може да се ползва като доказателство за уговорена наемна цена в съответен размер.

2

Неотносимо към спора е съвпадението между принципала на ЕООД, визирано от договора като наемател, и физическото лице – ответник. Съобразно експертизата за приходите и разходите на този стопански субект, той е експлоатирал процесния имот по предназначението му – като хотелски комплекс.

Ако и доколкото договорът за наем е сключен без представителна власт по отношение на притежаваната от ищците ½ идеална част, то следва да се приложат правилата, нормиращи воденето на чужда работа без пълномощие.

Ако би било доказано, че договорът е нищожен, това обстоятелство само по себе си не предполага безвъзмездност на ползването на предоставената под наем вещ.

Вещото лице по допуснатата оценителна експертиза – инж. А. Ц. на с. 113 и сл. установява приходи и разходи на дружество Рай Г 2011 ЕООД от ползването на хотелския комплекс за отделни периоди от време. На вещото лице не е поставена задача да установи конкретно дали са осчетоводени от дружеството-ползувател на имота разходи с естество на наемна цена, заплащана на наемодателя или собственика на вещта.

С оглед на горното настоящият състав приема, че ищците, които носят доказателствената тежест за това, не са установили изискуемата се предпоставка за търсената защита - да докажат, че търговското дружество, експлоатирало хотела съобразно предназначението му, не е заплащало на носителя на правото на собственост или наемодателя, несъвпадащ с първия, наемна цена. Поради това отношенията между страните следва да се уредят съобразно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС, с каквото искане за защита съдът не е сезиран. Постановеното решение следва да се отмени, а предявените искове – да се отхвърлят като недоказани.

Изводите за недоказаност на претенцията съобразно осъдителния диспозитив на постановеното решение обосновават неоснователност на насрещната въззивна жалба, която касае размера на присъденото обезщетение.

В полза на ответника следва да се присъдят разноски за първоинстанционното произвдство в размер на 1 500 лв. (заплатен адвокатски хнорар). Тъй като същият няма искане за присъждане на разноски за въззивния процес, САС не дължи произнасяне на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Водим от разгърнатите съображения, САС:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ в осъдителната му част решение № 3016/08.06.23 г., постановено по гр.д. 8574/21 г. по описа на СГС и вместо това постановява:

Отхвърля иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗЗД, предявен от Д. Т. Ж. и Д. А.

3

Ж. срещу Г. М. Г. за присъждане на обезщетение за лишаването им от възможност да ползват за времето 21.02.20 г. – 20.06.21 г. хотелски комплекс в гр. ***, кв. ***, ул. *** №**, застроен в 4-етажна сграда, с подземни гаражи, дневен бар и ресторант, външни ВиК връзки, външно ел. захранване, помещение за абонатна станция, с РЗП 1768 кв.м. и сутеренно ниво от 500 кв.м. и дворно място, в което сградата е построена, съставляващо УПИ IV-387 с площ 595 кв.м. и иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавено парично плащане в размер на законната лихва от 06.07.21 г. до изпълнение на задължението.

ПОТВЪРЖДАВА решението в отхвърлителната му част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. Т. Ж. и Д. А. Ж. да заплатят на Г. М.

Г. разноски за първоинстанционното дело в размер на 1500 (хиляда и птстотин) лв. – адвокатски хонорар.

Като трето лице помагач в производството участва В. С. И..

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4