Определение № 548 от 22.07.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 548 гр. Ловеч, 22.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500372 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. 248, ал.3 от ГПК.

С решение № 516/ 21.11.2023 година, постановено по гр. д. № 867/ 2023 година, Ловешкият районен съд е признал за установено по предявения от С.

И. Г., ЕГН**********, с адрес: ***, представлявана от адв. К. И. Б., съд.адрес:

***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 във връзка с чл. 124 ал. 1 от ГПК, че С. И. Г., с горните данни, не дължи на „БАНКА ДСК“АД, ЕИК ********* (в качеството на правоприемник на ОТП „Факторинг България“ЕАД), със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от В.М.С. – изп.директор и Ю.Б.Г. – изп.директор, сумата от 1 250,00 лв. (хиляда двеста и петдесет лева), представляваща неплатена част от цялата главница, присъдена с Изпълнителен лист от 09.09.2011 г. по ч.гр.д.№ 1551/2011 г. на РС – Ловеч, поради погасяването й по давност. С решението и отхвърлено искането на ищеца С. И. Г., за присъждане на направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, както и за присъждане на адв. К. И. Б. – процесуален представител на ищцата С.на И. Г., на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв. На основание чл. 248 от ГПК е направено искане от С. И. Г., представлявана от адв. К. И. Б. за изменение на решението в частта за разноските.

С определение № 499/ 21.05.2024 година по делото Ловешкият районен съд е отхвърлил искането, като неоснователно и недоказано.

1

Така постановеното определение е обжалвано от С. И. Г., представлявана от адв. К. И. Б., като се посочва, че първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен като, тъй като изпълнителният лист не е обезсилен, въпреки признанието от страна на ответника. Излага подробни съображения в тази насока. Моли да бъде отменено и осъден ответника да плати претендираните разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, чрез юриск. П.М., в който моли да бъде потвърдено определението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно.

При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли да бъде определено в размер на ½ от предвиденото минимално в НМАВ.

Жалбата е подадена в срок и е допустима, и следва да бъде разгледана по същество.

От данните по делото се установява, че е предявен иск по чл. 439, вр. чл. 124 от ГПК за недължимост на задължение по издаден изпълнителен лист , като погасено по давност. Ответникът е признал иска и първоинстанционният съд, поради което съдът е отхвърлил искането за присъждане на разноски, като е приел, че не са налице предпоставките по чл. 78, ал.2 от ГПК.

Безспорно по делото е, че въз основа на издадения изпълнителен лист на 26.10.2011 г. е образувано изпълнително дело № 703/ 2011 година по описа на ДСИ – Ловеч, като след наложен запор на трудовото възнаграждение на Г. последното изпълнително действие, прекъсващо давността по смисъла на чл.

116, б.“в“ от ЗЗД е извършено на 11.12.2013 г. Изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК с Постановление от 07.08.2019 г. на ДСИ при РС – Ловеч и е разпоредено връщане на оригинала на изпълнителния лист от 09.09.2011 г. и Заповед № 1052/ 09.09.2011 година, издадена по гр.д.№ 1551/2011 година по описа на ЛРС взискателя. Същите са получени съгласно приложената по делото разписка на 10.10.2019 година.

Настоящият състав на Ловешки окръжен съд, счита, че не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и на ищеца се дължат разноски, независимо от това, че ответникът е признал иска и след изтичането на давността не е предприемал изпълнителни действия, подал е молба да прекратяване на изпълнителното дело и към момента няма 2 висящо изпълнително производство. Безспорно съгласно чл. 78, ал.2 от ГПК, за да бъдат възложени разноските по делото на ищеца следва да са налице кумулативно двете предпоставки - ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. В казуса формално след изтичането на погасителната давност ответникът не е извършил действия по принудително изпълнение, но конкретното субективно право на ищеца, може да бъде упражнено само по съдебен ред при наличието на издаден срещу него изпълнителен лист. Съществуването на изпълнителен титул обуславя правния интерес от предявяване на иска и в този смисъл въпреки, че ответникът е признал иска не е налице първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК - с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл и практиката на ВКС - Определение № 1220 от 5.12.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1809/2023 г., II т. о., ТК; Определение № 401 от 21.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 173/2024 г., I т. о., ТК, Определение № 2367 от 15.05.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 759/2024 г., IV г. о., ГК,

С оглед изложеното по-горе на ищеца се дължат разноски по делото. В случая освен внесената от страна държавна такса се претендира и адвокатско възнаграждение в размер на 425 лева по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. Съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 за минималните адв. възнаграждения съобразно цената на иска минималното адвокатско възнаграждение e в размер и на 425 лева. Съдът като съобрази решение от 25.01.2024 година на СЕС по дело С438/ 22 г., с оглед противоречие на така определените размери по наредбата с чл. 101, §1 и § 2 от ДФЕС, счита, че тези размери подлежат на преценка от съответния съд. Съставът следва да съобрази вида на спора, вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност, при зачитане принципа за достойно заплащане на труда. В конкретния случай, делото не е със фактическа и правна сложност, процесуалния представител е изготвил исковата молба, делото е протекло в едно съдебно заседание, в което не се е явил, както и при отчитане обема на извършената работа, зачитайки принципа за достойно заплащане на труда съдът счита, че минималният размер за предявените искове, определен в Наредба № 1 е прекомерен и непропорционален спрямо извършената работа, поради което следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 200 лева.

В този смисъл определение № 585/ 23.04.2013 година на РС-Ловеч, постановено по гр.д. 867/ 2023 година следва да бъде отменено и вместо него 3 бъде постановено друго, с което на С. И. Г., ЕГН**********, с адрес: ***, бъдат присъдени разноските за д.т. в размер на 51.55 лева и на адв. К. И. Б., съд.адрес: ***, оф.п. по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева и 15 лева д.т. в настоящото производство.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 278 от ГПК ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 499/ 21.05.2024 година на РС-Ловеч постановено по гр. д. 867/ 2023 година, с което е отхвърлено искането на С. И. Г., ЕГН**********, с адрес: ***, представлявана от адв. К. И. Б., съд.адрес: ***, на основание чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 516/ 21.11.2023година, постановено по гр. д. 867/ 2023 одина по описа на РС Ловеч в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВИ:

ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248 от ГПК решение № 516/ 21.11.2023 г одина, постановено по гр.д. 867/ 2023 година по описа на РС - Ловеч в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК „БАНКА ДСК“АД, ЕИК ********* (в качеството на правоприемник на ОТП „Факторинг България“ЕАД), със седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на С.

И. Г., ЕГН**********, с адрес: ***, сумата от 51.55 (петдесет и един 0.55) лева разноски по делото, произтичащи от заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК „БАНКА ДСК“АД, ЕИК ********* (в качеството на правоприемник на ОТП „Факторинг България“ЕАД), със седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на адв. К. И. Б., съдебен адрес: ***, сумата от 215 (двеста и петнадесет) лева разноски по делото, произтичащи от заплатена държавна такса в размер на 15 лева и 200 лева адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5