Решение № 585 от 18.07.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 585 гр. Шумен, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20253630100176 по описа за 2025 година

Предявени са три обективно и субективно съединени искове осъдителни искове, първият от които с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, втория иск - с правна квалификация чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и третият иск - с правна квалификация чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от С. К. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Търговище, кв. *** бл. 36, вх. Г, ет. 7, ап. 82, настоящ адрес: гр. Шумен, ул. „*** № 20, ет. 2, ап. 5, чрез адв. Антоний Димитров от САК срещу ответника „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район „Изгрев“, ул. „*** № 3, ет. 10, представлявано от управителя Ирина Недкова Христова – Станкова и „Кредит Гарант БГ“ ООД, ЕИК 203107568, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ул. „*** № 3, ет. 11, представлявано от управителя Константин Василев Василев.

Ищцата твърди, че на 09.10.2023 г. сключила с ответното дружество - „Неткредит“ ООД Договор за потребителски кредит от разстояние № 202310090948190102, по силата на който й бил предоставен потребителски кредит в размер на 2 500 лева. Посочената сума следвало да бъде върната при ГПР 49.31% и лихвен процент 40.76%, а размерът на общата сума, която следвало да върне била в размер на 3 696 лв. Дължимата по договора сума следвало да бъде върната за срок от 2 години. Твърди, че съгласно клаузите на чл. 4, ал. 3 от Договора се задължила кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция, като в чл. 6 било уговорено, че в случай на неизпълнение на задължението си да предостави гаранция, дължала неустойка в размер на 4 512.00 лв., която следвало да заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.

Излага, че за обезпечаване на така сключения договор била принудена да сключи и Договор за предоставяне на гаранция № 1449328543 от 09.10.2023 г. с „Кредит Гарант БГ“ ООД, по силата който наредителят възлагал, а гарантът се съгласявал да издаде гаранция в полза на „Неткредит“ ООД, за сума в размер на 3696 лева, с цел - гарантиране изпълнение на паричните задължение по

Договор за потребителски кредит

№

1

202310090948190102/09.10.2023 г. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Договора за гаранция, ищцата в качеството на наредител дължала на гаранта възнаграждение за издаване на гаранцията в размер на 179 лева на месец, като общия размер на сумата на гаранцията била 4 296 лева; със срок на валидност - до 11.10.2025 г. Условието за плащане по гаранцията било след получаване на надлежно подписано от Бенефициера искане, в което декларирал, че наредителят не е изпълнил своевременно някое от паричните си задължения по договора за потребителски кредит или не го е изпълнил изцяло. Съгласно чл. 4, ал. 2 от Договора за гаранция, дължимото възнаграждение за издаване на гаранцията по чл. 1, ал. 2 се изплащала заедно с погасителните вноски по Договора за потребителски кредит съобразно с уговорения в Договора за кредит погасителен план.

Ищцата излага, че към момента на входиране на настоящата искова молба процесния договор за потребителски кредит № 202310090948190102/09.10.2023 г. бил изплатен напълно посредством рефинансиране с договор № 202407300452310059/30.07.2024 г.

Ищцата твърди, че процесния Договор за потребителски кредит от разстояние № 202310090948190102, сключен с „Неткредит“ ООД е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в договора не е посочено кои точно разходи формират ГПР, както и възнаграждението за гарант/поръчител не е включено като разход в ГПР и потребителят няма възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, доколкото последното било задължително условие за получаване на кредита. Моли да бъде прогласена недействителността му.

Счита, че Договор за предоставяне на гаранция № 1449328543 от 09.10.2023 г., сключен с „Неткредит“ ООД, се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, поради противоречие на добрите нрави и внасяне на неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗПК. Моли да бъде прогласена недействителността му.

В исковата молба излага подробни съображения и мотиви относно твърденията си.

Ищцата излага, че съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връщал само чистата стойност на кредита, но не дължал лихва или други разходи по кредита. Сочи, че чистата стойност на кредита възлизала на 2500 лв. /главницата/, като към момента на предявяване на иска заплатила сума в размер н а 4 685.51 лева, от които: 1 946.51 лева, представляваща сума предоставена посредством рефинансиране и 2 739 лева, представляващи изплатени вноски. Предвид установената недействителност на процесният договор за потребителски кредит, счита, че е надплатила сумата от 2 185.51 лева, поради което надвнесената сума в посочения размер подлежала на възстановяване от кредитора.

Моли съдът да се произнесе с решение, по силата на което:

1. да признае за установено в отношенията между страните, С. К. С., с ЕГН ********** и „Неткредит“ ООД, с ЕИК 201253421, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № 202310090948190102 г. е недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, 2. да признае за установено в отношенията между страните, С. К. С., с ЕГН ********** и „Кредит Гарант БГ“ ООД, с ЕИК 203107568, че сключеният между тях Договор за предоставяне на гаранция № 1449328543 от 09.10.2023 г. е недействителен на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД.

Освен това, моли съдът да се произнесе с решение, по силата на което да осъди ответниците „Неткредит“ ООД, с ЕИК 201253421 и „Кредит Гарант БГ“ ООД да заплатят на С. К. С., с ЕГН **********, сумата в размер на 2 185.11 лева, като платена без правно основание на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Моли да й бъдат присъдени и всички, сторени по делото разноски.

В проведените по делото съдебни заседания, ищцата, редовно призована, не се явява лично и не изпраща упълномощен представител. С депозирани на 30.05.2025 г. и 07.07.2025 2 г. молби от пълномощника на ищцата - адв. Антоний Димитров от САК излага конкретни съображения в подкрепа на исканията си.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответниците.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, първият ответник „Неткредит“ ООД, представя писмен отговор, в който излага аргументи за неоснователност на исковете, излагайки правни и фактически доводи, и възражения. В отговора ответника заявява, че счита иска за допустим, както и че признава следният факт: сключването между страните на 09.10.2023 г. на договор за кредит № 202310090948190102, по силата на който на ищцата е предоставена сумата в размер на 2500 лева.

Същевременно оспорва следните твърдения на ищцата: за недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, във вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД; че кредитополучателят е предоставял обезпечение по договора за кредит; че кредитът е обезпечен посредством гаранция от „Кредит Гарант БГ“ ООД; за недействителност на клаузата по чл. 6 от договора за потребителски кредит на основание чл.

26, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД, както и за недействителност на клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора за потребителски кредит на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД.

Ответникът твърди, че на основание чл.19, ал.3, т.1 ЗПК в ГПР не се включвали разходи, които потребителят заплащал при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Обръща внимание, че в Директива 2008/48, която се транспонира в българския правен ред посредством ЗПК, изрично било посочено, че „За целите на изчисляването на годишния процент на разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора за кредит...” /чл. 19, пар. 2 Директива 2008/48 ЕО/.

Счита за неоснователни твърденията на ищцата, че договора не отговаря на посочените от нея изисквания. Отбелязва, че не бил сключван договор за гаранция, доколкото дружеството не било получавало обезпечение по процесния кредит.

Неоснователно било твърдението на ищцата, че сумата в размер на 2 185.51 лева била надплатена, поради начисляване на възнаграждение за фирма – гарант. В отговора на исковата молба излага подробни съображения относно твърденията си. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Претендира и разноски.

В проведените по делото съдебни заседания, представляващият ответника „Неткредит“ ООД, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, вторият ответник „Кредит Гарант БГ“ ООД, не депозира писмен отговор. На 15.05.2025 г., след изтичане на установения в разпоредбата на чл. 131 от ГПК срок, в деловодството на ШРС е депозиран писмен отговор от ответника„Кредит Гарант БГ“ ООД.

В проведените по делото съдебни заседания, представляващият ответника „Кредит Гарант БГ“ ООД, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени доказателства, че между ищцата С. К. С., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател и ответното дружество „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, в качеството на кредитодател, на 09.10.2023 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 202310090948190102. Няма спор, а се установява и от ангажираните по делото доказателства, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР. С договора страните са постигнали съглашение, ответникът да предостави на посочена от ищцата банкова сметка парична сума в размер на 2 500.00 лева /паричен кредит/ при насрещното задължение на ищеца да върне сумата, ведно с предвидена в договора 3 възнаградителна лихва в размер на 40.76% от главницата по кредита. Кредитополучателят е следвало да върне кредита на 24 равни месечни вноски, всяка в размер на 154.00 лева, като последната вноска по кредита е с падеж 10.10.2025 г. Общото задължение по договора възлизало на сумата от 3696.00 лева. В договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 49.31 %. Съгласно чл. 4, ал. 3 от Договора, в срок до края на следващия ден от сключване на договора, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора.

Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 3696.00 лева със срок на валидност до 11.10.2025 г. Според чл. 6, ал.

1 от договора в случай, че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от договора в установения срок и съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора, той дължи на дружеството неустойка в размер на 4 512.00 лева, която се начислява на месец, считано от изтичането на срока по чл. 4, ал. 3.

Начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план. По делото е представен и Договор за предоставяне на гаранция № 1449328543 от 09.10.2023 г., т. е. с дата, на която е сключен и договорът за кредит, от чието съдържание е видно, че между ищцата С. К. С., с ЕГН ********** и ответното дружество „Кредит Гарант БГ“ ООД, ЕИК 203107568 е сключен договор за поръчителство, по силата на който соченото дружество се е съгласило да издаде гаранция в полза на „Неткредит“ ООД за сума в размер на 4296.00 лева, с цел: гарантиране изпълнение на паричните задължения по