Решение № 1433 от 03.09.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1433 гр. Пловдив , 03.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20215330203408 по описа за 2021 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

/НП/

№

573344-F586547/21.04.2021г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „АСЕР 69“ ЕООД, ЕИК 202418331, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ******, представлявано от С. Ч., ЕГН **********, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.92 ал.2 вр. чл.92 ал.1 от Закон за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, на основание чл.261 ал.1 пр. второ от ЗКПО.

По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят моли съда за отмяна на обжалваното НП или намаляване размера на наложената санкция.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния й представител юрк. Е.Ф. пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

1

От фактическа страна съдът установи следното:

На 18.11.2020г. от служители на ТД на НАП Пловдив била извършена проверка по установяване факти и обстоятелства на дружествотожалбоподател „АСЕР 69” ЕООД. Проверката била възложена с Резолюция № П-16001620193897-0РП-001/18.11.2020г. В хода на проверката било установено, че дружеството извършвало дейност през финансовата 2018г., като отчело обороти по ЕКАФП в размер на 263,03 лв. и не попадало в условията на чл.92 ал.4 от ЗКПО. Констатирано било, че като данъчно задължено лице по смисъла на чл.2 ал.1 т.1 от ЗКПО, дружеството не подало в ТД на НАП Пловдив годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2018г. в законоустановения срок до 01.04.2019 г. /31.03.2019г. бил неприсъствен ден/. За резултатите от проверката бил съставен Протокол № П-16001620193897-073-001/29.12.2020г.

Декларацията била подадена със закъснение в ТД на НАП Пловдив по електронен път на 13.01.2021 г. с вх. № 1600И1025812.

По този начин на 02.04.2019г. „АСЕР 69” ЕООД извършило нарушение на чл.92 ал.2 вр. чл.92 ал.1 от ЗКПО, за което срещу дружеството бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F586547/19.01.2021г.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на „АСЕР 69” ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.92 ал.2 вр. чл.92 ал.1 от Закон за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, на основание чл.261 ал.1 пр. второ от ЗКПО.

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства - АУАН № F586547/19.01.2021г., Протокол № П16001620193897-073-001/29.12.2020г., годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък вх.

№ 1600И1025812/13.01.2021г., Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, които съдът кредитира като обективни, последователни и взаимно допълващи се.

При така установената фактическа обстановка и въз основа на събрания доказателствен материал съдът намира за категорично и безспорно установено нарушението, за което е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя „АСЕР 69” ЕООД. Разпоредбата на чл.92 ал.2 от ЗКПО /в редакцията й към датата на нарушението/ указва годишната данъчна декларация да се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. В случая дружеството не е изпълнило задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл.92 ал.1 от ЗКПО за финансовата 2018г. в законоустановения срок. Правилно е 2 посочена и датата на нарушението – 02.04.2019г., доколкото 31.03.2019г. е бил неприсъствен ден. Не е спорно по делото, че такъв данък се е дължал, тъй като е безспорно доказано, че дружеството е извършвало дейност през 2018г.

Фактическата обстановка не се и оспорва от представляващия дружеството.

При така установеното нарушение, правилно и законосъобразно дружеството е санкционирано на основание чл.261 ал.1 пр. второ от ЗКПО, който предвижда налагане на имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. за данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък. В случая е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., който се явява минимално предвидения в закона и не подлежи на ревизиране от съда.

Анализирайки съвкупно приложените по делото доказателства, въззивната инстанция преценява, че в конкретния случай не може да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Проверката за наличие на основания за приложение на горепосочената разпоредба от ЗАНН включва в обсега си обективни и субективните признаци, касаещи: степента на обществена опасност на деянието и дееца и сравнението й с други сходни и типични за деянието хипотези, административните нарушения, извършени от нарушителя, постигане целите на наказанието, въпреки освобождаването от административно наказателна отговорност, отношението на извършителя към извършеното и към последиците от извършеното, възрастта и имотното състояние на извършителя. В случая единственият релевантен за приложението на чл.28 от ЗАНН факт е, че санкционираното дружество е извършило нарушение от посочения вид за първи път и последното би могло да се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство. От друга страна, засегнатият кръг обществени отношения, регулирани от ЗКПО, обусловени от целта на закона, свързана с определянето на годишния размер на данъка, е изведен като специален, под особена закрила и режим. Процесното деяние накърнява реда и правната сигурност на данъчното документиране, затруднява дейността на органите по приходите и създава усложнения в отношенията на данъчните субекти от една страна и между тях и данъчните органи, от друга. В същото време дори минимално предвиденият размер на имуществената санкция за неизпълнение на задължението за подаване на декларация, сочи, че законодателят е предвидил по-засилен режим на санкциониране с оглед особена защита на съответния кръг отношения. При това положение, съдът приема, че жалбоподателят е нарушил обществени отношения, които се отличават с по-висока степен на обществена опасност. С оглед характера на осъщественото нарушение, а така също и предвид продължаващото във времето поведение на търговеца по неподаване декларацията по чл.92 от ЗКПО и то значително време след законовия срок, разглежданото нарушение не може да се определи като такова с по-ниска 3 степен на обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че подаването на декларацията извън законово определения срок не е станало по инициатива на дружеството-жалбоподател, а след извършване на проверка за установяване на факти и обстоятелства от органите по приходите. Предвид изложеното съдът намира, че не са налице достатъчно аргументи и доказателства за квалифициране на извършеното деяние като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора и съобразно с чл.63 ал.3 и ал. 5 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закон за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лв. предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените в хода на настоящото производство процесуални действия, приключило в рамките на едно съдебно заседание.

Мотивиран от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

573344-F586547/21.04.2021г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „АСЕР 69“ ЕООД, ЕИК 202418331, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ******, представлявано от С. Ч., ЕГН **********, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.92 ал.2 вр. чл.92 ал.1 от Закон за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, на основание чл.261 ал.1 пр. второ от ЗКПО.

ОСЪЖДА „АСЕР 69“ ЕООД, ЕИК 202418331, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ******, представлявано от С. Ч., ЕГН **********, да заплати на Национална агенция по приходите сумата в размер на 80 лв., представляваща разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5