Определение № 493 от 28.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 493 гр. Варна, 28.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500153 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на “Юробанк България” АД срещу разпореждане № 5046/30.12.2025 год., постановено по ч.гр.д. № 1378/2025 год. на ПРС В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявление с вх. № 58393/04.12.2025г. по описа на централна регистратура, подадено от “Юробанк България” АД, ЕИК 000694749 за издаване на заповед за изпълнение срещу Е. М. С., ЕГН ********** за сумата от 180 лева, представляваща разходи за уведомяване.

Твърди се в сезиралата съда жалба незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение поради постановяването му в противоречие на ГПК относно заповедното производство. Излага се, че подаването заявление и представеното към него извлечение от сметка отговарят на изискванията на закона и удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане, поради което и отказвайки издаване на ЗНИ и ИЛ за процесната сума съдът е излязъл извън пределите на своята компетентност и е превишил правомощията си.

Като се пресъздават установена практика относно необходимостта от предсрочно обявяване на кредита и нормите на ГРК за връчване на уведомлението, считат, че претендираната сума е дължима. Позовава се и на разпоредбата на чл.309а, ал.1 ТЗ. Настоява се за отмяна на обжалваното разпореждане и произнасяне по същество, с което се уважи подаденото заявление и в тази част.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

1

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление по реда на чл.417 от ГПК, подадено от “Юробанк България” АД срещу Е. М. С. за дължими на основание договор за потребителски кредит № *********/10.07.2024г. суми, сред които и 180 лв. разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост. Като е приел, че претендираната от заявителя сума не произтича от договора, заповедният съд е отхвърлил заявлението в тази му част, което е и предмет на настоящото произнасяне.

С оглед предназначението на заповедното производство да изключи именно исковия ред за установяване на безспорни вземания, настоящият състав на ВОС приема, че същото може да има за предмет само съдебно защитими права /арг. от чл. 410 ал.3 и чл. 422 ал.1 ГПК/. Поради горното, разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК предвижда съдът да отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или добрите нрави, като съдът следи служебно за наличието на тази отрицателна процесуална предпоставка. Съдът още на фаза заповедно производство следва да осъществи защита на по-слабата страна в договорните правоотношения – потребителя, а чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, предвиждайки възможността да се откаже издаване заповед за изпълнение поради противоречие на клаузи на закона и добрите нрави като по този начин гарантира в пълна степен правата на потребителя като прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в осъдително исково производство.

В подкрепа на гореизложеното е и разпоредбата на чл.411, ал.2 т.3 ГПК съгласно която съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В конкретния случай се касае за заявена сума от 180 лв., представляваща разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, която сума настоящият състав намира, че се търси в противоречие с разпоредбите на ЗПК. Съдът съобразява, че така претендираният разход на първо място не е обявен конкретно в договора, както изисква чл. 11 т. 7 от ЗПК, а липсват представени доказателства за оповестени някакви допълнителни услуги, които да могат да се преценят като основание за допълнително възнаграждение по смисъла на чл.10а ал.4 ЗПК. Последното налага и извода, че не се касае за предоставяне на услуга, която да съпътства и обслужва ползването на кредита като допълнително благо за клиента, а за вземане, предназначено да компенсира кредитора за дейности, изцяло в негов интерес, които е извършил или възнамерява да извърши за сметка на клиента си, ако той допусне просрочие на изискуемо плащане. Подобно обезщетение обаче противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с управление на кредита, а съдът намира, че извънсъдебното събиране на просрочените вноски е именно действие по управление на кредита. Самото естество на 2 действията на кредитора, посочени като съдържание на тази предоставена на кредитополучателя престация, изключва квалификацията им като допълнително благо, за което да е обосновано насрещно възнаграждение. Напротив, касае се са типични действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет на договора, който се компенсира с основното възнаграждение /възнаградителна лихва/ като цена на самото кредитиране и е типичен ценообразуващ елемент за възнаградителна лихва. Изключването на разходите за тази дейност от основната цена на кредита /формираща лихвен процент и ГПР/ би означавало да се допусне, че възнаграждението на кредитора е чиста печалба, тъй като не включва присъщи за дейността разходи, заплащани отделно като допълнително уговорени задължения. Ето защо, клаузите за уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност, имат неустоечен характер.

В допълнение, съдът споделя и изложените от първостепенния съд доводи. Предмет на подаденото заявление са вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит, а претендираната сума не представляват вземания по неизпълнения договор за кредит, а разноска по събирането им. Поради това и независимо от посочването й като дължима в извлечението от сметка, след като същата не произтича от договора, не е дължима по реда на заповедното производство. В този смисъл и черпените от жалбоподателя доводи с оглед разпоредбата на чл.309а, ал.1 ТЗ са ирелевантни.

Налага се извод за неоснователност на частната жалба, поради което и обжалваното разпореждане следва да се потвърди.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 5046/30.12.2025 год., постановено по ч.гр.д. № 1378/2025 год. на ПРС В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявление с вх. № 58393/04.12.2025г. по описа на централна регистратура, подадено от “Юробанк България” АД, ЕИК 000694749 за издаване на заповед за изпълнение срещу Е. М. С., ЕГН ********** за сумата от 180 лева, представляваща разходи за уведомяване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4