Определение № 1956 от 11.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1956 гр. София, 11.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20238002901714 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на адв. З. Х. - синдик на „Консорциум Реми Груп“ АД (н.) със седалище в гр. Варна, и „Консорциум Реми Груп“ АД (н.) - чрез адв. А. Х., упълномощен от управителя на дружеството Росен Иванов Христов, срещу решение № 167 от 16.05.2023 г., постановено по в. т. д. № 105/2023 г. на Апелативен съд - Варна. С посоченото решение е потвърдено решение № 260067 от 21.10.2022 г. по т. д. № 1293/2019 г. на Окръжен съд - Варна, с което по предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск, квалифициран с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.99 ЗЗД вр. чл.430, ал.1 ТЗ, при участие на синдика на „Консорциум Реми Груп“ АД (н.), е признато за установено, че „Консорциум Реми Груп“ АД (н.) дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата 340 000 евро - част от вземане с общ размер 1 525 768.42 евро, представляващо изискуема главница по договор за банков револвиращ кредит № 270/05205/020031 от 22.08.2008 г., сключен между „Консорциум Реми Груп“ АД и „УниКредит Булбанк“ АД, изменен в периода от 16.10.2008 г. до 31.08.2015 г. с 12 бр. анекси, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за цесия от 15.10.2018 г., ведно със законната лихва 1 от 13.05.2019 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК в производството по ч. гр. д. № 7146/2019 г. на Районен съд - Варна.

В касационната жалба, подадена от синдика на „Консорциум Реми Груп“ АД (н.), се поддържат оплаквания за недопустимост, а в условията на евентуалност - за неправилност, на обжалваното решение и се прави искане за неговото обезсилване или отмяна с произтичащите от това последици.

Недопустимостта на решението е аргументирана с доводи, че в сроковете по чл.685 ТЗ и чл.688, ал.1 ТЗ кредиторът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е предявил в откритото производство по несъстоятелност на „Консорциум Реми Груп“ АД вземания към дружеството - длъжник, произтичащи от сключения с „УниКредит Булбанк“ АД договор за револвиращ кредит, в общ размер на 2 460 205.48 лв., от които 1 849 244.66 лв.

- главница, 304 014.38 лв. договорна лихва до датата на сключване на договора за цесия - 15.10.2018 г., 290 228.67 лв. - законна лихва върху главницата за периода от 15.10.2018 г. до 08.10.2020 г., и 16 717.77 лв. - разноски, като вземанията са приети в пълния предявен размер и съответно включени в списъка на приетите вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ под № 20201111122616; С определение от 29.01.2021 г. по т. д. № 127/2020 г. на Окръжен съд - Варна съдът по несъстоятелност одобрил изготвения от синдика списък на приетите вземания, като изключил от него вземането за договорни лихви в размер на 304 014.38 лв.; Съгласно чл.739, ал.1 ТЗ, непредявените и неупражнени в производството по несъстоятелност вземания/права се погасяват, поради което в случай, че вземането за изискуема главница по договора за револвиращ кредит, възникнало до датата на откриване на производството по несъстоятелност, действително е в твърдения в исковото производство размер от 1 525 768.42 евро, кредиторът е следвало да го предяви в производството по несъстоятелност в този размер, а не в размера от 1 849 244.66 лв. Пропускът на въззивния съд да съобрази посочените обстоятелства, респ. несъответствието между размера на предявеното в производството по несъстоятелност вземане и размера на вземането, предмет на установяване в производството по чл.422, ал.1 ГПК, е релевиран като основание за неправилност на решението.

В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК синдикът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с основанието по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК 2 вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо по изложените в жалбата съображения, и с основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК очевидна неправилност на решението, обусловена от несъобразяване на законовите последици от непредявяване в пълен размер на твърдяното парично вземане в производството по несъстоятелност на дружеството длъжник. Без да формулира конкретни въпроси по см. на чл.280, ал.1 ГПК, синдикът е заявил искане за допускане на касационно обжалване и на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Касационната жалба на „Консорциум Реми Груп“ АД (н.) съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Дружеството - касатор твърди, че при постановяване на решението въззивният съд не е обсъдил и не се е произнесъл по своевременно направеното оспорване на дълга във връзка със сключения между страните по договора за кредит анекс № 4, по оспорването на анекси от № 6 до № 12 включително и по възраженията за нищожност на действали до датата на сключване на анекс № 4 клаузи в договора за кредит; че съдът е направил необосновани и незаконосъобразни изводи за неоснователност на възраженията за нищожност на клаузите за неустойка, за възнаградителна лихва и за такси; че в резултат на неправилните изводи за действителност на клаузите за възнаградителни лихви, такси и неустойка съдът неправилно е приел за неоснователно възражението за прихващане с насрещно вземане на дружеството, произтичащо от платени без основание суми по договора.

С жалбата на „Консорциум Реми Груп“ АД (н.) е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Според касатора, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика в Постановление №1/1953 г. на Пленума на ВС, в Тълкувателно решение № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по тълк. д. №1/2000 г. на ОСГК на ВКС - т.19, и в постановени по реда на чл.290 ГПК (редакция преди изменението от ДВ бр.86/2017 г.) решения на ВКС, посочени в изложението, по значимия за изхода на делото процесуалноправен въпрос „Задължен ли е въззивният съд да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора като обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими 3 доказателства в тяхната взаимна връзка, установените факти и обстоятелства, както и въведените от страните доводи и възражения“, и в противоречие с принципното разрешение, дадено в мотивите към т.3 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, по материалноправния въпрос „за автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и ограничението й от разпоредбата на чл.9 ЗЗД“. В изложението е направено и искане касационната инстанция да извърши служебно проверка за вероятна недопустимост на обжалваното решение, предвид настъпили в хода на производството по чл.422, ал.1 ГПК обстоятелства от значение за неговото развитие и за конституирането на синдика като страна в процеса.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК са подадени отговори на двете касационни жалби от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - чрез процесуален представител юрисконсулт. В отговорите е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол поради отсъствие на заявените основания за достъп до касационно обжалване и за неоснователност на касационните жалби, като е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното :

Касационните жалби са допустими - подадени са от надлежни страни в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - Варна е съобразил, че производството по предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск за съществуване на вземане на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД към „Консорциум Реми Груп“ АД в размер на 340 000 евро част от изискуема главница с общ размер 1 525 768.42 евро по договор за револвиращ банков кредит от 22.08.2008 г. с анекси към него, сключен между „Консорциум Реми Груп“ АД и „УниКредит Булбанк“ АД, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, е образувано преди откриване на производство по несъстоятелност на дружеството - длъжник с решение № 260240/18.09.2020 г. по т. д. № 127/2020 г. на Окръжен съд - Варна. С откриване на производството по несъстоятелност исковото производство е 4 спряно на основание чл.637, ал.1 ТЗ и впоследствие е възобновено от първоинстанционния съд, като е продължило с участието на синдика на „Консорциум Реми Груп“ АД. Възобновяването е постановено, след като съдът е констатирал, че длъжникът е оспорил по предвидения за това ред приетото в производството по несъстоятелност и включено в списъка на приетите вземания по чл.685, ал.1 ТЗ вземане на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, произтичащо от договора за кредит и придобито с договор за цесия от 15.10.2018 г., за сумите 1 849 244.66 лв. - главница, 304 014.38 лв. - договорна лихва до датата на сключване на договора за цесия 15.10.2018 г., 290 228.67 лв. - законна лихва върху главницата за периода от 15.10.2018 г. до 08.10.2020 г., и 16 717.77 лв. - разноски, и че възражението срещу списъка в частта относно главницата не е уважено от съда по несъстоятелност. Предвид оспорването на вземането за главница и изхода на производството по чл.692, ал.3 ТЗ, въззивният съд е направил извод, че решението на първоинстанционния съд, с което е разгледан установителният иск на кредитора с оспорено вземане, е процесуално допустимо и че оплакванията на синдика на „Консорциум Реми Груп“ АД (н.) за неправилно възобновяване на производството по чл.422, ал.1 ГПК поради приемането на вземането в производството по несъстоятелност, е неоснователно.

От фактическа страна въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че с договора за револвиращ кредит от 22.08.2013 г. „УниКредит Булбанк“ АД е предоставило на „Консорциум Реми Груп“ АД револвиращ кредит до размер на 2 000 000 евро с краен срок за погасяване 20.07.2013 г. В чл.4.1 на договора е уговорена възнаградителна лихва с годишен размер, формиран от сбора на едноседмичния EURIBOR и надбавка 2.5 %, равняващ се на 6.886 % към датата на сключване на договора. В чл.4.2 е уговорен годишен лихвен процент върху просрочена главница в размер на сбора от редовната лихва и надбавка 5 %, а в чл.4.3 - наказателен лихвен процент при просрочие на главница и/или лихва в размер на 2 %. Страните са постигнали съгласие - чл.11.2, при неиздължаване на главница и/или лихва за срока на забавата да се прилага всяко едно от следните условия : Редовният дълг по главницата да се олихвява с лихвен процент по чл.4.1; Просрочената част от главницата да се олихвява с лихвен процент по чл.4.2; Целият дълг по главницата (редовна и просрочена) да се олихвява с наказателен лихвен процент по чл.4.3. В периода 16.10.2008 г. - 31.08.2015 г. страните са сключили 5 анекси от № 1 до № 12, с които са предоговорили част от условията по кредита, включително сроковете за погасяване на главницата и на лихвите.

С договор за цесия от 15.10.2015 г. кредиторът „УниКредит Булбанк“ АД е прехвърлил на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД пакет от вземания, описани в приложение към договора, сред които и вземанията към „Консорциум Реми Груп“ АД по договора за револвиращ кредит с размер на 1 525 768.42 евро - главница, 242 186.24 евро - лихви, и 4 234.99 евро разходи. Цесията е съобщена на длъжника по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД от „УниКредит Булбанк“ АД на 16.11.2018 г. и въззивният съд е приел, че от този момент тя е произвела действие за длъжника. Възражението на ответника длъжник за нищожност на договора за цесия е преценено от въззивния съд като неоснователно, като е изложен мотив, че заплащането на цесионната цена не освобождава длъжника и погасява единствено задължението на цесионера към цедента.