Решение № 44 от 07.04.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Велико Търново, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора М. Т. О. като разгледа докладваното от СЛАВКА ДИМИТРОВА Въззивно частно наказателно дело № 20254000600062 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.44 ал. 12, във вр. с ал. 11 от ЗЕЕЗА, във вр. с чл. 457 от НПК, във вр. с чл. 341, ал. 1 от НПК.

С Определение №55 от 06.02.2025г. по ЧНД №694/23 г. на Окръжен съд Русе са приети за изпълнение по отношение на българската гражданка Д. Й. М. следните присъди :

Присъда № 1174/2019 г. (Reg.Gen №5180/2017 — R.G. 1146/2018), издадена от Първоинстанционния съд в Лука на 18.06.2019 г., влязла в сила на 16.11.2019 г.,с която М. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.110, 624 и 625 №4 от HK на P. Итaлия, осъществено на 01.10.2017 г. в гр.

JIyкa, P Италия, за което и е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 2 /две/ години, съответстващо на престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК на Р.България.

Присъда №1035/2016 г. (Главен регистьр №279б/201б г.), издадена от Първоинстанционния съд във Ферара на 29.06.2016 г., потвърдена с присъда №4414/2018 г., издадена oт Aпeлaтивния съд в Болоня на 03.10.2018 г., влязла в сила на 18.11.2018 г., с която М. е призната за виновна в извършено на 10.06.2016г. в гр.Ферера, Р.Италия престъпление по чл.56, 624 и 625 №4 от НК на P. Италия, за което й е наложено наказание лишаване от свобода за срок oт 10 /десет/ месеца, съответстващо на престъпление по чл.198 ал.1 от НК на Р.България.

Присъда №2539/2018 г.(Глaвeн peгиcтьp №7674/2018—

1

R.G.2928/2018), издадена от Първоинстанционния съд във Флоренция, влязла в сила на 13.09.2018 г.,с която М. е призната за виновна в извършено на 25.05.2018г. в гр.Флоренция, Р.Италия престъпление по чл.56, 110, 624 и 625 от НК, за което й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 / четири/ години, с остатък от изтърпяване на наказанието в размер на 1 /една/ година и 2 /два/ месеца лишаване oт свобода, съответстващо на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.3 вр. чл.194, ал.1 oт HК вр. чл.20 ал.2 от НК на Р.България.

Присъда №6093/2015г.(Reg.Gen.№17648/2015—R.G.7552/2015), издадена от Първоинстанционния съд във Флоренция на 14.12.2015 г., влязла в сила на 29.09.2017 г., с която М. e призната за виновна в извършено на 03.12.2015г. в гр.Флоренция, Р.Италия престъпление по чл. 110, 624 и 625 №№4 и 5 oт НК на P. Италия,за което й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ месеца, съответстващо на престьпление по чл. 194, ал. 1 от НК вр. чл.20 ал.2 от НК на Р.България.

Акт от 08.09.2021 год. на Прокурор от Службата за наказателни екзекуции към Съда в гр. Лука, Република Италия,с което е постановено Д.

М. да търпи общо наказание в размер на 4 години, 5 месеца и 28 дни. всички те групирани с акт от 08.09.2021 год. на прокурор от службата за наказателни екзекуции в гр. Лука, Република Италия,с който е постановено тя да търпи общо наказание в размер на 4 години, 5 месеца и 28 дни.

С определението окръжният съд е квалифицирал деянията по признатите за изпълнение присъди като престъпления по чл. 194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК; по чл.198, ал.1 HК ; по чл.195, ал.1, т.4, пр.3 вр. чл.20, ал.2 НК; по чл. 194, ал. 1, вр. чл.20, ал.2 от НК на Р. България.

На основание чл. 57, ал.1, т.3, вр. с чл. 59 ал.1 от ЗИНЗС е определен първоначален ОБЩ режим за изтърпяване на общото наказание.

На основание чл.457 ал.5 от НПК, вр. с чл. 59 ал.1 т.1 и т.2 от НК от това наказание е приспаднато времето, през което М. е била Задържана под стража, включително полицейско и прокурорско задържане, както и времето, през което е била с мярка за неотклонение Домашен арест до влизане на определението в сила.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от адвокат О. Б., в качеството му на упълномощен защитник на осъдената Д.

Й. М., в която се правят оплаквания за неговата незаконосъобразност и неправилност. Изложени са доводи,че съдебният акт е постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.Твърди се,че е налице противоречие между мотивите и диспозитива на атакуваното определение, тъй като в мотивите е посочено, че се приема за изпълнение определеното наказание от 4 години, 5 месеца и 28 дни, а такъв диспозитив липсва.Сочи се,че няма произнасяне по приемането за изпълнение на Акт от 08.09.2021г. на Прокурор от служба за наказателни екзекуции към Съда в гр.Лука,Р.Италия,с който е постановено осъдената да изтърпи групираните с него наказания.Правят се оплаквания, че съдът изобщо не е взел отношение по направените възражения за изтекла давност,съгласно 2 разпоредбата на чл.80 ал.1 т.4 от НК,за изпълнение на наложените наказания лишаване от свобода,който,според защитата,е изтекъл и същите не следва да бъдат изпълнявани в Р.България.Изложени са подробни съображения,че българският съд решава единствено въпросите с изпълнението на присъди в чужда държава,а актът от 08.09.2021г.,с който е постановено осъдената да търпи общо наказание е на Прокурор от Службата за наказателни екзекуции в гр.Лука, Р.Италия и няма основание да се изпълнява в Р.България,защото не е издаден от компетентен орган – съд и няма характер на присъда и наказание.Въз основа на тези оплаквания се иска въззивният съд да отмени постановения съдебен акт и върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.В частната жалба е направено алтернативно искане - ако апелативният съд приеме да се произнесе по съществото на делото, да приложи българското законодателство по приетите за изпълнение присъди, като на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК групира наложените на осъдената наказания по най-благоприятното съчетание в каквато насока е и Европейската конвенция за трансфер на осъдени лица.Защитникът счита, че следва да се определи общо наказание по присъда №1174/18.06.2019г. на Първоинстанционния съд в Лука, по присъда №1035/29.06.2016г. на Първоинстнационния съд във Ферера и присъда №2539/29.05.2018г. на Първоинстанционния съд във Флоренция като на осъдената се наложи едно общо най-тежко наказание от 4 години лишаване от свобода с остатък за изтърпяване 1 година и 2 месеца лишаване от свобода, а наказанието по присъда №6093/14.12.2015г. на Първоинстнационния съд във Флоренция в размер на 8 месеца лишаване от свобода да бъде изтърпяно отделно.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – Велико Търново счита жалбата за основателна и пледира въззивния съд да отмени постановеното определение и върне делото за ново разглеждане на друг състав от окръжния съд, поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.

Защитникът на осъдената М.,адв.Б., поддържа жалбата с наведените в нея доводи и искания.В допълнение сочи,че процедурата по признаване и изпълнение на съдебните актове на чуждата държава следва да се разгледа по реда на ЗПИИСАННЛСМВЛ,който закон се явява специален, с което претендира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Осъдената Д. М. поддържа становището на защитника си.

Апелативният съд като обсъди наведените оплаквания в подадената жалба, становището на страните, събраните по делото доказателства и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното определение, намира за установено следното:

Подадената жалба е неоснователна.

Видно от материалите по делото българската гражданка Д. Й. М. е осъдена със Присъда № 1174/2019 г. (Reg.Gen №5180/2017 — R.G.

1146/2018),издадена от Първоинстанционния съд в Лука на 18.06.2019 г., влязла в сила на 16.11.2019 г.,с която е призната за виновна в извършване на 3 престъпление по чл.110, 624 и 625 №4 от HK на P Итaлия, осъществено на 01.10.2017 г. в гр. JIyкa, P Италия.В присъдата са изложени факти, че осъдената е отнела чужди движими вещи в съучастие с други лица. За това престъпление и е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 2 /две/ години, съответстващо на престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК на Р.България.Наказанието не е отложено с изпитателен срок и не е налице приспадане.

С Присъда №1035/2016 г. (Главен регистьр №279б/201б г.), издадена от Първоинстанционния съд във Ферара на 29.06.2016 г., потвърдена с присъда №4414/2018 г., издадена oт Aпeлaтивния съд в Болоня на 03.10.2018 г., влязла в сила на 18.11.2018 г., М. е призната за виновна в извършено на 10.06.2016г. в гр.Ферера, Р.Италия престъпление по чл.56, 624 и 625 №4 от НК на P Италия.В присъдата са изложени факти, че за отнемане на чуждите движими вещи осъдената М. е използвала сила по отношение на пострадалата П. Б..За това престъпление й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок oт 10 /десет/ месеца, съответстващо на престъпление по чл.198 ал.1 от НК на Р.България.Наказанието не е отложено с изпитателен срок и не е налице приспадане.

С Присъда №2539/2018г.(Глaвeн peгиcтьp №7674/2018—

R.G.2928/2018), издадена от Първоинстанционния съд във Флоренция, влязла в сила на 13.09.2018 г.,М. е призната за виновна в извършено на 25.05.2018г. в гр.Флоренция,Р.Италия престъпление по чл.56, 110, 624 и 625 от НК.В присъдата са изложени обстоятелства, че осъдената е отнела чужди движими вещи,в съучастие с друго лице, като е използвала за това умение и ловкост. За това престъпление й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 / четири/ години, с остатък от изтърпяване на наказанието в размер на 1 /една/ година и 2 /два/ месеца лишаване oт свобода,съответстващо на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.3 вр. чл.194, ал.1 oт HК вр. чл.20 ал.2 от НК на Р.България.Наложеното наказание не е отложено с изпитателен срок.Налице е остатък от наказанието за изтърпяване в размер на 1 /една/ година и 2/два/ месеца лишаване от свобода.

С Присъда №6093/2015г.(Reg.Gen.№17648/2015—R.G.7552/2015), издадена от Първоинстанционния съд във Флоренция на 14.12.2015 г., влязла в сила на 29.09.2017 г., М. e призната за виновна в извършено на 03.12.2015г. в гр.Флоренция, Р.Италия престъпление по чл. 110, 624 и 625 №№4 и 5 oт НК на P. Италия.В присъдата са изложени факти, че М. в съучастие с други лица е отнела чужди движими вещи.За това престъпление й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, съответстващо на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК вр. чл.20 ал.2 от НК на Р.България.Наказанието не е отложено с изпитателен срок.

Настоящият въззивен състав констатира, че с определението си окръжният съд е приел, че наложеното на осъдената М. за това престъпление наказание е лишаване от свобода в размер на 8/осем/ месеца, което не съответства на съдържанието на присъдата, приложена в превод към материалите по делото,нито на акта на Прокурора от 08.09.2021г., с който са групирани наказанията й.Това налага съдебният да бъде коригиран в 4 посочената част, като се посочи коректно размера на наложеното й наказание лишаване от свобода по това осъждане.

С Акт от 08.09.2021г. на Прокурор от Службата за наказателни екзекуции към Съда в гр.Лука, Република Италия, е постановено осъдената М. да изтърпи общо наказание измежду наложените й с горецитираните присъди в размер на 4 години и 6 месеца, като е приспаднато от това наказание периода й на задържане от два дни или оставащото й наказание за изтърпяване е определено на 4 години, 5 месеца и 28 дни.

За изпълнение на наказанията по тези четири осъждания,по които с Акт от 08.09.2021г. на Прокурор от Службата за наказателни екзекуции към Съда в гр.Лука,Р.Италия, е определено общо наказание за изтърпяване в размер на 4 години, 5 месеца и 28 дни лишаване от свобода,са издадени четири Европейски заповеди за арест от Прокуратурата на Р.Италия при Съда в гр.Лука, от 12.09.2022г., с които се иска предаването на българската гражданка Д. Й. М. на италианските съдебни власти за изтърпяване на наложеното и наказание.

Във връзка с получените Европейски заповеди за арест е образувано ЧНД №1153/22г. по описа на Окръжен съд-Варна по реда чл.44, ал.1 и сл. от ЗЕЕЗА.С решение №№207 от 24.10.2022г. е отказано изпълнение на четирите ЕЗА, издадени на 12.09.2022г. от Прокуратурата на Р.Италия при съда в гр.Лука за предаване на българската гражданка Д. М.. Прието е да се приеме и да се приведе в изпълнение наложеното й наказание лишаване от свобода в издаващата държава по посочените четири присъди в Р.България, като ОП-Варна упражни правомощията си по чл.44 ал.11 от ЗЕЕЗА.Решението е било протестирано от прокурора и с Решение №171 от 12.12.2022г. по ЧНД№332/22г. на АС-Варна съдебният акт е бил изменен, като е прието за изпълнение наказанието лишаване от свобода по осъжданията на М. по Присъда №1174/2019г.,издадена от Първоинстанционния съд в Лука, Присъда №1035/2016г. издадена от Първоинстанционния съд във Ферара, Присъда №2539/2018г. издадена от Първоинстанционния съд във Флоренция и Присъда 6093/2015г. издадена от Първоинстанционния съд във Флоренция,групирано с акт от 08.09.2021г. на Прокуратурата в гр.Лука, Република Италия, общо за срок от 4 години, 5 месеца и 28 дни. Решението е влязло в сила на 12.12.2022г.