Решение № 13652 от 13.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13652 гр. София, 13.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И. при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №

20241110101341 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от Б. В. И. срещу В. С. С. установителни искове по чл. 424, ал. 1 ГПК с искане за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 15 000 лева, представляваща главница по запис на заповед от 24.10.2022 г. с падеж на 03.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.02.2023 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото – държавна такса в размер от 300 лева и адвокатско възнаграждение в размер от 875 лева, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 и изпълнителен лист от 13.03.2023 г., издадени по ч. гр. дело № 7816/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 56 състав, поради нищожността на записа на заповед като издаден при липсата на намерение за задължаване, евентуално поради унищожаемостта му – като издаден в резултат от възбуждане на основателен страх у ищцата от страна на ответника, обосновани с нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на ищцата до изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК.

Ищцата твърди, че на проведено на 21.10.2021 г. Общо събрание на ЕС с административен адрес: /адрес/ била избрана за управител на ЕС по отношение на подземния паркинг – гараж в сградата, състоящ се от 103 гаражни клетки на различни собственици, като част от избрания управителен съвет в тричленен състав. Посочва, че от месец април 2022 г. ответникът В. С. С. бил ангажиран от ЕС като портиер, с когото ищцата, като управител на ЕС, подписала граждански договор. Изяснява се, първоначалната комуникация между двамата била именно във връзка с уточняване на месечния график на дежурствата му като портиер и изплащане на месечните му възнаграждения. Ищцата излага, че впоследствие ищецът проявил интерес към предлаган за продажба гараж в ЕС, с предложение към УС на ЕС да преведе по сметката на ЕС парична сума, която последната дължи да възстанови на трето за процеса лице. Ето защо, на 25.08.2022 г. С. превел по сметката на ЕС сумата от 15 000 лева с посочено основание на превода „нотариално 1 споразумение от 25.08.2022 г.“, а на 03.10.2022 г. и сумата от 30 000 лева с посочено основание за превода „захранване на сметка“. Ищцата отрича сключването на такова споразумение или на друг договор между ответника и нея или с ЕС, чрез И., като управител, които да представляват правно основание за превеждането на сумата. В исковата молба се твърди, че С. не успял да постигне споразумение с продавача на гаража за закупуването му, поради което отправил искане за връщане на сумата от етажните собственици. Поддържа се, че впоследствие И. попълнила и подписала в полза на С. три записа на заповед за сумите от 15 000 лева, 30 000 лева, преведени от ответника на ЕС и още един за сумата от 9900 лева като компенсация за създадени за същия проблеми. Твърди се, че подписването на документите било вследствие от породен у ищцата страх от поведението и думите на ответната страна този ден, тъй като същият бил ядосан, говорел й със заповеден тон, хващайки я под ръка и блъскайки я завел същата в книжарница, където били разпечатани записите на заповед. Излага се, че в този момент ответникът предупредил И., че „няма да мръдне“ от мястото, докато не подпише записите на заповед, като тонът му бил груб и настоятелен. Ищцата посочва, че вследствие от така породения страх подписала документите, като през 2023 г. получила покана за доброволно изпълнение от ЧСИ и с изненада разбрала за издадена срещу И. – в лично качество заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за сумата от 15 000 лева, за принудителното събиране на които било образувано изп. дело № 365/2023 г. Същата оспорва действителността на записа на заповед от 24.10.2022 г. като едностранна сделка с довод, че не е израз на волята й, тъй като същата не е имала намерение за личното си задължаване.

Наред с това, била принудена от ответника да подпише документа, чрез създаване на основателен страх, предвид конкретното му поведение във въпросния ден и използвания агресивен и заповеден тон, както и с оглед на конкретното отправените от него думи към И..

С исковата молба същата твърди, че в депозиран от ответника сигнал до 6 РУ при СДВР, за което И. узнала на 07.10.2023 г., С. изложил, че платените от него суми са за покупка на гараж в подземния паркинг, която продажба е подкрепена от ЕС, а задължението за връщане на сумите е задължение на ЕС, а не лично такова на ищцата. Сочи се, че на 16.11.2023 г. ищцата узнала за депозирана от С. искова молба пред СГС с предявена претенция по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 45 000 лева – при начална липса на основание, като в изложението си В. С. посочил, че тези суми за преведени по сметка на ЕС във връзка с покупка на гараж в подземния паркинг. В исковата молба ищцата посочва, че не е подала писмено възражение срещу заповедта за изпълнение, доколкото към този момент не разполагала с доказателства в подкрепа на твърденията си. Намира, че депозираните от ищеца сигнал и искова молба представляват нови писмени доказателства по см. чл. 424, ал. 1 ГПК, за които същата узнала съответно на 07.10.2023 г. и на 16.11.2023 г. и които по естеството си съдържат признание на ответника, че в действителност Б. И. не му дължи в лично качество сумата от 15 000 лева, тъй като не е подписала записа на заповед с намерение да се задължава в лично качество, а като управител на ЕС, която носи отговорност за възстановяване на платените суми. Ето защо, ищцата поддържа, че не дължи сумата, за която са издадени заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист поради недействителността на записа на заповед въз основа на които са издадени, с оглед нищожността му – поради липсата на съгласие на ищцата за задължаване, евентуално като унищожаем – поради принуждаване на ищцата да подпише записа на заповед и да поеме задължението чрез възбуждане на основателен страх от ответника, позовавайки се на новооткритите писмени доказателства.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът В. С. С., чрез пълномощника си адв. П., оспорва исковата молба като недопустима, а по същество като недоказана и неоснователна. Счита, че исковата претенция е предявена извън срока по чл.

424 ГПК, тъй като ищцата е узнала за твърдяното новооткрито обстоятелство още към 2 момента на връчване на поканата за доброволно изпълнение по изп. дело № 365/2023 г. по описа на ЧСИ Цачева – през месец април 2023 г., като е основана на факти, които са били известни на ищцата в срока по чл. 414 ГПК. Оспорва последните да имат характера на новооткрити обстоятелства или доказателства, имащи съществено значение за спора.

Намира, че преценката дали твърдените от ищцата факти са от съществено значение за делото и дали са новооткрити изисква съобразяване с относимостта им към спора.

Ответникът излага, че в настоящия случай заповедта за изпълнение е влязла в сила, като е недопустимо оспорване на вземанията с предявяване на иск, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. В допълнение счита за недоказани твърденията на ищцата за подписване на записа на заповед под принуда и при липсата на съгласие от нейна страна. С тези дови ответникът отправя искане за отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 424, ал. 1 ГПК.

Съгласно посочената разпоредба длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок, а съгласно ал. 2 от законовия текст искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.

По своята правна същност отрицателният установителен иск по чл. 424 ГПК представлява извънредно средство за защита на длъжника в заповедното производство, насочено към преодоляване на установеното с влязла в сила заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК или по чл. 417 ГПК правно положение. Законодателят е предвидил изключителна възможност това да бъде сторено само при наличие на изчерпателно изброени в процесуалния закон предпоставки – наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок.

Оспорването по исков ред на вземането по заповедта за изпълнение в хипотезите по чл.

424 ГПК е допустимо при наличието на следните кумулативни предпоставки: заповедта за изпълнение да се ползва със стабилитет, която настъпва като последица от неподаване на възражение от длъжника по чл. 414 ГПК, оттеглянето му или влизане в сила на решението по чл. 422 ГПК за установяване на вземането по заповедта и оспорването на ликвидността и изискуемостта на вземането да е основано на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни на длъжника и последният да не е могъл да ги посочи или да се снабди с тях в срока по чл. 414 ГПК- в този смисъл Решение № 55 от 16.09.2013 г. по търг. д. № 723/2011 г., II т. о. на ВКС.

Приложното поле на чл. 424 ГПК като възможност за защита на длъжника, пропуснал да направи възражение срещу издадена заповед за изпълнение, е значително стеснено. По този ред длъжникът не може да се защитава, основавайки се на обстоятелства, които са му били известни или на доказателства за такива обстоятелства, с които е могъл да се снабди в 3 сроковете за възражение срещу заповедта за изпълнение. Длъжникът не може да се защити и чрез възражения, основаващи се на обстоятелства, които са му били известни или такива, относно които е могъл да се снабди с доказателства по времето преди влизане в сила на заповедта за изпълнение, тъй като по отношение на този род обстоятелства се проявява ефект, аналогичен на силата на присъдено нещо. С изтичането на срока за възражение се преклудира възможността да бъде оспорено вземането въз основа на обстоятелства, които са били известни на сочения в заповедта длъжник към момента на връчване на заповедта за изпълнение – в т. см. Определение № 108 от 7.02.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 47/2013 г., III г. о., ГК.

Следователно, при съобразяване с тези особености на иска за оспорване на вземане по чл. 424 ГПК като извънредно средство за защита, в тежест на ищцата е да установи, при условията на пълно и главно доказване, на следните обстоятелства: правния си интерес от търсената защита – отричане на вземането, като докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение на ответника, свързана с претендиране на процесните суми, наличието на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражение; момента на узнаване на тези доказателства и предявяването на исковете в преклузивния срок по чл. 424, ал. 2 ГПК, наличието на посочените основания, обуславящи недействителността на записа на заповед като едностранна сделка: сключването му при липсата на изразено съгласие за лично задължаване, евентуално поради възбуждане на основателен страх от ответника.