Решение № 2952 от 20.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2952 гр. Варна, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда М. А. при участието на секретаря Диана Н. Найденова като разгледа докладваното от Надежда М. А. Гражданско дело № 20263110100843 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е иск с процесуалноправно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК и материалноправно такова – чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от **** ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. С., район Т., ж.к. И. В., ул. Б. № **, ап. *, представлявано от управителя Б.

И. Н., действащ чрез пълномощника си юрисконсулт А. С. Г. против И. А. Ц., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. В., кв. Т., ул. Р., бл. **, вх. *, ет. *, ап. ***, представлявана от адвокат А. З. Д. от АК- С..

Ищецът заявява, че на 01.07.2024 г. сключил с ответника Договор за представяне на кредит от разстояние № ****, по силата на който предоставил потребителски кредит в размер на 1000 лева, платим на 20 вноски от по 50 лева в периода 31.07.2024 год.- 21.02.2026 год.. Ищецът признава плащане в размер на 50 лева- първата вноска по договора, поради което претендира остатъка от главницата в размер на 950 лева. Твърди, че поради неплащане на задълженията е обявил предсрочна изискуемост на задълженията, като уведомил за това длъжника на посочения от него електронен адрес. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от договора лихвеният процент е 40.15 %. Признава, че е погасена договорна лихва за периода 01.07.2024 год.- 31.07.2024 год.

Моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че му 1 дължи сумата 950.00 лева- главница по Договор за представяне на кредит от разстояние № ****/01.07.2024 г., възнаградителна лихва за периода 31.07.2024 год.- 27.05.2025 год. в размер на 249.15 лева, както законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 03.07.2025 год. до изплащане на вземането.

Ответникът оспорва исковете, като прави възражение за недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на чл. 19 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което представлява нарушение на чл. 22 от ЗПК. Намира клаузата за неустойка, предвидена в чл. 3, ал. 1 от договора за противоречаща на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл.

3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните й функции.

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства и гласни доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

На 01.07.2024 г. ищецът е сключил с ответника Договор за представяне на кредит от разстояние № ****, по силата на който предоставил потребителски кредит в размер на 1000 лева, платим на 20 вноски от по 50 лева в периода 31.07.2024 год.- 21.02.2026 год. Ищецът признава плащане в размер на 50 лева- първата вноска по договора, поради което претендира остатъка от главницата в размер на 950 лева. Ищецът призвана плащане и на договорна лихва за периода 01.07.2024 год.- 31.07.2024 год., която според погасителния план е в размер на 33.00 лева. Общо пратената сума по договора е 83 лева. Ответникът не твърди други плащания, освен признатите от ищеца.

В договора е посочен годишен лихвен процент е 40.15 %, годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е 48.44 %. Погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите възнаградителни лихви, следва да се заплащат ежемесечно, съгласно погасителния план по чл. 4 от договора, крайният срок на погасяване на кредита е 21.02.2026 г. Всяка вноска включва в себе си два компонента- част от главницата плюс възнаградителна лихва.

Уговорено е в чл. 3, ал. 2 от договора, че кредитополучателят дължи 2 неустойка с обезщетителен характер, в случай че не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 3, ал. 1 от договора. Неустойката е в размер на 551.28 лева. Начислената неустойка се изплаща на падежа на всяка вноска съгласно погасителния план по чл. 4, ал. 3, т. 2 от договора. В него е уговорена месечната вноска при непредставяне на обезпечение, включваща главни;а, договорна лихва и неустойка в размер на 91.88 лева пред първите шест месеца от погасителния план. Тя се дължи в случай, че в срок от 5 дни от сключването на договора кредитополучателят не обезпечи кредита с поръчителство на две физически лица, които да отговарят на заложените в чл.

3, ал. 1, т. 2 от договора изисквания или с банкова гаранция по чл. 3, ал. 1, т. 1 от договора.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:

Искът по чл. 415, вр. чл. 422 от ГПК е установителен и има за предмет установяване по отношение на ответника съществуването на вземания на ищеца, които са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в хипотезата на постъпило възражение на длъжника срещу заповедта.

Интересът от търсената с иска защита е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за съществуването на правото на иск, която изрично е предвидена за установителните искове в чл. 124, ал. 1 ГПК.

Съществуването на интерес от положителен установителен иск е свързано с оспорването на претендирано от ищеца право. В случая с оглед твърдението на ищеца, че задължението на ответника по договора за кредит не е изпълнено, трябва да се приеме, че за него съществува интерес от установяване на вземанията.

По делото не е спорно, че вземането на ищеца произтича от Договор за представяне на кредит от разстояние № **** от 01.07.2024 г.

Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК /ДВ, бр.100/2019 г./ съдът служебно следи за наличието на неравноправна клаузи в договор, сключен с потребител.

Приложеният към заявлението договор попада под приложното поле на Закона защита на потребителите - кредитополучателят отговоря на дефиницията за „потребител” по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Контрактът има за предмет предоставяне на финансови услуги, свързани с дейността на кредитна институция по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП. По отношение на договора е приложим и ЗПК.

3

В конкретния случай сключеният договор за паричен заем е недействителен, като неотговарящ на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а именно: налице е несъответствие между посочения по договора ГПР и този, който реално се получава след прибавяне на неустойката по чл. 3, ал. 2 от договора, която е в размер на 551.28 лева или повече от 50% от главницата.

Неустойката е предвидена в случай, че в срок от пет дни от сключване на договора длъжникът не представи едно от посочените в чл. 3, ал. 1 обезпечения. Важно е да се отбележи, че неустойката ще се дължи след сключване на договора и предоставяне на заемната сума, т.е. в противоречие с Глава четвърта от ЗПК, където е уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.

Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Посоченият в договора ГПР е неверен, а ако беше включена посочената в договора неустойка в размер на 551.28 лева при главница 1000.00 лева и годишен лихвен процент 40.15 %, размерът му многократно би надхвърлил максимално допустимия по закон. Така уговорена, неустойката нямя присъщите функции да обезпечава, обезщетява и санкционира в случай на неизпълнение. Ясно е от клаузите на договора, че нестойката би се дължала от ответника, дори и при точно изпълнение на задълженията по договора. Макар и неустойката да е уговорена като санкция, доколкото се дължи при 4 неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение, то е видно, че с нея се въвеждат допълнителни разходи за ответницата. Предвид това съдът счита, че въведената клауза за неустойка представлява средство за увеличение размера на главния дълг и като такава представлява общ разход по кредита за потребителя по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК. Съгласно посочената разпоредба общ разход по кредита за потребителя са: „всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Предвид гореизложеното съдът счита, че съществуващата клауза за неустойка, имаща характер на допълнително възнаграждение за кредитора, която не е включена в годишния процент на разходите, води до формиране на годишен процент на разходите, който не съответства на действителния такъв, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита, което налага извода, че с въвеждането на тази клауза от договора, в него е налице неточно посочване на ГПР. С това е налице противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Предвид това следва да се приеме, че договорът за кредит не съдържа посочване на годишния процент на разходите по кредита и не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК води до неговата недействителност.

Договорът за потребителски кредит е недействителен и на още едно основание: в договора не е посочено как е образуван ГПР- при какви допускания и от какви компоненти. В договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Единствено е упоменато, че ГПР се изчислява съгласно ЗПК и съдържа единствено възнаградителната лихва. Изложението е неясно и 5 неразбираемо за потребителя, което е нарушение на изискването на чл. 10, ал.

1 от ЗПК, а именно договорът да е сключен по ясен и разбираем начин.

Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Предвид изложеното, в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора обуславя недействителността на целия договор.