Решение № 3756 от 12.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3756 гр. Варна, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Е. М. при участието на секретаря С. М. Г. като разгледа докладваното от Е. М. Гражданско дело № 20263110102207 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Б. А. Ш. - Н., ЕГН **********, с адрес **********, срещу МЦ "И. - С. 1" ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумите, както следва:

1/ сумата 412.95 евро /807.67 лв./, представляваща дължимо и неплатено месечно трудово възнаграждение за положен труд за месец ноември 2025 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 24.03.2026 г. до окончателното изплащане на задължението;

2/ сумата 310.69 евро /607.66 лв./, представляваща дължимо и неплатено месечно трудово възнаграждение за положен труд за месец декември 2025 г., ведно със законната лихва върху посочената сума считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 24.03.2026 г. до окончателното изплащане на задължението.

3/ сумата 1708.12 евро /3340.80 лв./, представляваща дължимото й се и неизплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползвания платен годишен отпуск в размер на 15 работни дни през 2025 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 24.03.2026 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата си молба и уточняващата молба към нея от 07.04.2026 г. ищцата Б. А. Ш. - Н. излага, че е работила при ответника първоначално на длъжност - ******, съгласно сключен между страните трудов договор № ******, а впоследствие променен с допълнително споразумение № ****** на 1 длъжност ****** ******.

Сочи, че със заповед № ****** трудовото й правоотношение било прекратено, на основание чл. 326, ал. 1 КТ, считано от ****** При прекратяването на трудовото правоотношение работодателят й изплатил частично възнаграждението за м. ноември и декември 2025 г., което било констатирано от Дирекция „ИТ“ – Варна. Не й било изплатено и обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск, което възниквало автоматично в момента на прекратяване на трудовия договор.

Излага, че последният пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение бил месец септември 2025 г., с брутно трудово възнаграждение за него в размер на 2520 лв. През този месец ищцата не била отсъствала и не била ползвала отпуск. Последният календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който били отработени най-малко 10 дни, бил месец ноември 2025 г. Твърди, че през целия период на трудовото си правоотношение с ответното дружество не била ползвала платен годишен отпуск, като към датата на прекратяването му имала 15 дни неизползван платен годишен отпуск, за които претендира и обезщетение. По изложените в исковата молба съображения моли предявените искове да бъдат уважени.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът МЦ "И. - С. 1" ООД е депозирал писмен отговор на исковата молба. Поддържа становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.

Оспорват се твърденията на ищцата, че не са й заплатени възнаграждения за м. ноември и м. декември 2025 г., както и че не й било изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Не се оспорва, че с трудов договор № ****** ищцата била назначена при ответника на длъжност ****** в периода ****** - 22.12.2025 г. Сочи, че трудовото възнаграждение в размер на 2520 лв. било договорено лично със съдружника Е. В., както й мястото на работа, начина на работа, работното време, правата и задълженията на работника, като трудовият договор бил подписан от административния директор - Е. О., упълномощена от управителя С. Т..

Твърди се, че Е. О., с допълнително споразумение от ****** към трудовия договор, едностранно решила да увеличи месечното възнаграждение на Б. Ш., в размер на 4350 лв. С увеличение на заплатата на ищцата не били договаряни нови задължения, не се променяло работното време или друго, които да трябва да бъдат допълнително заплатени. Допълнителното споразумение не било договорено и одобрено от никой от съдружниците в дружеството – В. и С.. Административния директор - Е. О., неправомерно, без да е съгласувала със съдружниците и без да са й били предоставени такива правомощия, била увеличила трудовото възнаграждение на ищцата.

В телефонен разговор с ищцата, съдружникът В. изрично заявил, че не бил съгласен с направеното увеличение на работната заплата и Б. Ш. щяла да продължи работата си при първоначално уговореното трудово възнаграждение по основния трудов договор. Ищцата отказала да подпише документи за намаляване на трудовото й възнаграждение и на ****** подала молба за прекратяване на трудовото правоотношение. Сочи, че след тази дата работникът започнал системно да не изпълнява своите задължения по трудовия договор, представяла болнични и отсъствала дълъг период от време.

През м. декември била в болничен в периода **********, като имала само три отработени дни. Счита, че за тях дължимото възнаграждение е в размер на 2

184.60 евро, което й било изплатено по банков път на ****** За м. ноември било изплатено дължимото възнаграждение в размер на 1329.36 евро.

По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата се явява и се представлява лично. Поддържа подадената искова молба и моли предявените искове да бъдат уважени.

Ответникът се представлява от процесуалния му представител – адв. Ж.

Д., която поддържа становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ .

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:

Между страните не е спорно, а и от представения и неоспорен от страните трудов договор № ****** се установява, че между ищцата и ответника е възникнало валидно трудово правоотношение, по силата на което г-жа Ш. е приела да изпълнява длъжността „******“ при ответното дружество, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2520 лв.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че ищцата Б. А.

Ш. - Н. е полагала реално труд при ответника МЦ "И. - С. 1" ООД в периода ******- ******, както и че трудовото правоотношение е прекратено със заповед № ******, считано от ******

Видно от представената заповед /л. 13 от делото/, основанието за прекратяване на правоотношението е 326, ал. 1 КТ, след отправено от служителката писмено предизвестие с вх. № 001/****** С Допълнително споразумение № ******, считано от ****** длъжността на ищцата е изменена на „****** ******“, а основното месечно трудово възнаграждение е увеличено на 4350 лв.

В тази връзка е и основният спорен въпрос в производството, а именно дали така сключеното допълнително споразумение е валидно и дали обвързва страните.

На първо място, прави впечатление, че в самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено, че заеманата от служителя длъжност е „****** ******“, така както е променена същата по силата на сключеното допълнително споразумение.

Прави впечатление още, че в отговора на исковата молба се съдържа признание, че както трудовия договор на ищцата от ******, така и допълнителното споразумение към него от ****** са подписани за работодателя от лицето Е. О., изпълняваща длъжността административен директор и действаща като пълномощник на управителя С. Т..

Неоснователно е възражението на ответника, че договореното с допълнителното споразумение от ****** не го обвързва, доколкото липсва съгласуване или одобрение от страна на някой от съдружниците в 3 дружеството.

Съгласно чл. 119 КТ изменението на трудовото правоотношение се извършва с писмено съгласие между страните. В случая, процесното допълнителното споразумение е подписано от лице, действащо с представителна власт за работодателя. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС (Решение № 438 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 1425/2009 г., III г. о. и Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС), вътрешните отношения в търговското дружество, конфликтите между съдружниците и управителните органи или неспазването на вътрешни процедури за съгласуване са непротивопоставими на добросъвестния работник. В този смисъл ирелевантни са възраженията на ответника относно наличието или не на представителна власт на г-жа О. да подписва договори, да изменя възнагражденията на работниците и служителите и т. н.

Евентуално нанесени вреди на ответното дружество от това лице – г-жа О. и от тогавашния управител С. К. Т. /от справка в ТР се установява, че той е бил управител на Медицинския център до 18.11.2025 г./ не могат да бъдат противопоставени на ищцата в настоящото производство, която добросъвестно е изпълнявала служебните си задължения и след подписване на допълнителното споразумение от ******

Ето защо съдът приема, че валидно договореният размер на основната заплата на ищцата за месеците ноември и декември 2025 г. е бил 4350 лв., така както е уговорено в допълнителното споразумение от м. октомври 2025 г.

От материалите по извършената проверка от Дирекция „ИТ“ – Варна, представеното от ищцата писмо от НАП относно подаден сигнал за нарушение на данъчно-осигурителното законодателство и заключението на вещото лице А. М. по приетата без възражения от страните съдебносчетоводната експертиза, кредитирано изцяло от съда като обективно и компетентно дадено, се установява следното счетоводно начисляване и плащане при работодателя:

- за месец ноември 2025 г.: за 18 отработени дни е начислено основно възнаграждение в размер на 3915 лв., допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 93.96 лв. и възнаграждение за 2 дни временна неработоспособност /за сметка на работодателя/ в размер на 311.81 лв., или общо брутно възнаграждение 4320.77 лв. (чиста сума за получаване след нормативни удръжки: 3407.67 лв.

От тази сума работодателят е изплатил по банков път 2600 лв. Непогасеният остатък от нетната заплата възлиза точно на 807,67 лв. (412.95 евро), какъвто именно е и размерът на предявения иск.

- за месец декември 2025 г.: за 4 отработени дни е начислено основно възнаграждение в размер на 915.79 лв., допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 21.98 лв. и за 4 дни временна неработоспособност за сметка на работодателя /от общо ползваните 13 дни за временна неработоспособност/ – 656.43 лв., формиращи нетно възнаграждение за отработено време и болнични в размер на 1275,72 лева. На ****** работодателят е превел сумата 361.04 лева. Непогасеният остатък от възнаграждението за м. декември 2025 г. възлиза на 914.68 лв., от който ищцата претендира сумата от 607.66 лв. (310.69 евро).

По изложените съображения и предвид липсата на доказателства, установяващи заплащане на договореното трудово възнаграждение в полза на 4 ищцата в пълен размер, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

По иска с правно основание чл. 224, т. 1 КТ:

Между страните не е спорно, че през 2025 г. ищцата не е използвала целия си платен годишен отпуск, като неизползваният от нея такъв е в размер на 15 работни дни, което обстоятелство изрично е посочено както от Дирекция „ИТ“ – гр. Варна, така и от ТД на НАП – Варна във връзка с извършените проверки относно подадени сигнали за нарушения на трудовото законодателство от страна на дружеството-ответник.

Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. По силата на чл. 224, ал. 2 вр. чл. 177, ал. 1 КТ обезщетението се изчислява въз основа на начисленото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ прекратяването, през който служителят е отработил най-малко 10 работни дни (в този смисъл е и трайната съдебна практика).