Решение № 1283 от 20.08.2025, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1283 гр. Русе, 20.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20244520105635 по описа за 2024 година

Ищците Л. Г. К. – В. и Д. В. твърдят, че бащата на Л. Г. К. – В. – Г. С. К. е придобил от Н. Б. Н. по силата на нотариален акт за покупко-продажба № 40, том III, нот.дело № 957/14.05.1968г. на нотариус при РРС, ½ идеална част от следния недвижим имот: Дворно място, цялото с площ 319 кв.м. съгласно актуална скица и 312 кв.м. съгласно нотариалния акт, намиращо се в гр.Русе, по ул.”Петрич” № 2, което по действащия към датата на сделката план представлявало имот с план.№ 7 в кв.404 по плана на гр.Русе, впоследствие представлявало имот с план.№ 4402, а по сега действащата кадастрална карта на гр.Русе представлява Поземлен имот с идентификатор ***, с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване до десет метра, номер по предходен план: 4402, квартал: 404, при граници на дворното място: ***, ***, ***, ***, *** и ***, ведно с построените в имота сгради, представляващи към датата на сключване на сделката две паянтови жилищни сгради, паянтов шапрон и гараж, които съгласно сега действащата кадастрална карта представляват Едноетажна друг вид сграда за обитаване със застроена площ от 16 кв.м. с идентификатор ***, Едноетажна друг вид сграда за обитаване със застроена площ от 33 кв.м. с идентификатор ***, Едноетажна друг вид сграда за обитаване /гараж/ със застроена площ от 35 кв.м. с идентификатор *** и Едноетажна друг вид сграда за обитаване със застроена площ от 29 кв.м. с идентификатор ***. Със споразумителен протокол от 23.08.1974г. по гр.дело № 1987/1974г. по описа на РРС, с който се извършва делба на гореописания имот, покойният баща на ищцата е получил в реален индивидуален дял целия имот, ведно с всички построени в него сгради, като е уравнил дела на съсобственика си Н. Б. Н. с пари. Впоследствие с нотариален акт за дарение на недвижим 1 имот № 16, том III, нот.дело № 1210/30.04.1979г. на нотариус при РРС, Г. С. К. прехвърлил на майка си М. Д. К. цялото дворно място, ведно с три от построените в него сгради, без гаража, чиято собственост си запазва. След смъртта на майката М. К., имотът се връща в патримониума на сина Г., но този път в съсобственост с другата наследница на М. – дъщеря й Л. С.а Н.а, която от своя страна починала без да остави други наследници освен единственото дете на също починалия година по-рано брат Г. – ищцата Л. Г. К.. Що се отнася до Г. С. К., след смъртта му на 31.03.1999г. негови наследници са преживялата съпруга В.на Г. К. и дъщерята - ищцата Л. Г. К.. След поредицата наследявания, в крайна сметка В.на Г. К. прехвърлила на дъщеря си Л. Г. К. /ищцата/ наследената от В.на ¼ от дворното място и трите други сгради и ½ от гаража с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане № 118, том V, рег.№ 7899, нот. дело № 738/19.08.2016г. на нотариус № 629 с район на действие РРС. По този начин се достигнало до сегашното правно положение, а именно: ищцата е собственик по наследство от покойния си баща Г. С. К. на ¾ идеални части от дворното място и три от построените в него сгради, а от построения в дворното място гараж същата притежава индивидуален дял в размер на ½ идеална част. Същевременно заедно със съпруга си – втория ищец, са придобили в режим на СИО останалите ¼ идеална част от дворното място и три от сградите, както и другата ½ идеална част от построения в имота гараж. Като единствени собственици на имота двамата ищци са го владяли непрекъснато и необезпокоявано от 2016г. насам, като по силата на устен договор за заем за послужване са пуснали да живее в находящата се в имота къща техния познат В. Й. Я.. Макар постоянно да живеят в гр.София, двамата ищци често си идвали в гр.Русе и посещавали имота, за да го нагледат и да получат информация от живеещия в него Я. дали всичко е наред и има ли нужда от някакви неотложни ремонти.

През всички тези години ищците са заплащали дължимия за имота местен данък и такса смет и не са се дезинтересирали от имуществото си в гр.Русе. Ищците дори са влезли в преговори със строителна фирма за евентуалното извършване на ново строителство в имота.

В тази връзка започнали да събират документи, които да послужат за изготвянето на идеен проект. Ето защо за тях е било изключително неприятна изненада, когато при изготвянето на скица на имота от АГКК ги уведомили, че имотът вече не се води на тяхно име, а на името на някакъв напълно непознат човек. След извършени справки в Агенция по вписванията установили, че с нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № 110, том III, рег.№ 5515, нот.дело № 439/09.10.2023г. на нотариус № 624 с район на действие РРС, за собственик на имота по давност е признат някой си В. В.нов Д., който от своя страна е прехвърлил имота на Д. П. П. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 110, том IV, рег.№ 6928, нот.дело № 567/13.12.2023г. на нотариус № 624 с район на действие РРС, като по този начин към момента в Имотния регистър като собственици на процесния имот фигурират купувача по смисъла на горепосочения нотариален акт и неговата съпруга А. Г. П.. Заявяват, че оспорват първия ответник да е придобил по давностно владение процесния недвижим имот, както и оспорват изцяло издадения в негова полза констативен нотариален акт. Ищците продължават да са собственици на целия процесен имот. Към датата на сключване на договора за покупко2 продажба между първия и втория ответник продавачът не е бил собственик, поради което не е могъл да прехвърли правото на собственост върху процесния имот в полза на купувача и съпругата му /втория и третата ответници/. Така осъществената продажба няма вещнопрехвърлително действие, поради което и към онзи момент и към момента ищците са собственици на прецесния недвижим имот, а вторият и третата ответници владеят имота без правно основание. Ето защо считат, че за тях е налице правен интерес за установяване правото на собственост върху процесния имот, тъй като със снабдяването на първия ответник с констативен нотариален акт за собственост и последващата продажба на имота на втория и третата ответници, правото на собственост на ищците е оспорено и същите са лишени от владение. След признаване правото на собственост на ищците, по силата на чл.537, ал.2 от ГПК, констативният нотариален акт за собственост следва да се отмени, а вторият и третата ответници следва да бъдат осъдени да предадат на ищците владението на имота. Поради това молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на тримата ответници, че ищците са собственици на следния недвижим имот, представляващ: ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ 319 кв.м. съгласно актуална скица и 312 кв.м. съгласно нотариалния акт, намиращо се в гр.Русе, по ул.”Петрич” № 2, което по действащия към датата на сделката план представлявало имот с план.№ 7 в кв.404 по плана на гр.Русе, впоследствие представлявало имот с план.№ 4402, а по сега действащата кадастрална карта на гр.Русе представлява Поземлен имот с идентификатор ***, с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване до десет метра, номер по предходен план: 4402, квартал: 404, при граници на дворното място: ***, ***, ***, ***, *** и

***, ВЕДНО С ПОСТРОЕНИТЕ В ИМОТА СГРАДИ, представляващи към датата на сключване на сделката две паянтови жилищни сгради, паянтов шапрон и гараж, които съгласно сега действащата кадастрална карта представляват ЕДНОЕТАЖНА ДРУГ ВИД СГРАДА ЗА ОБИТАВАНЕ със застроена площ от 16 кв.м. с идентификатор ***, ЕДНОЕТАЖНА ДРУГ ВИД СГРАДА ЗА ОБИТАВАНЕ със застроена площ от 33 кв.м. с идентификатор ***, ЕДНОЕТАЖНА ДРУГ ВИД СГРАДА ЗА ОБИТАВАНЕ

/ГАРАЖ/ със застроена площ от 35 кв.м. с идентификатор *** и ЕДНОЕТАЖНА ДРУГ ВИД СГРАДА ЗА ОБИТАВАНЕ със застроена площ от 29 кв.м. с идентификатор ***, както и да бъдат осъдени ответниците Д. П. П. и А. Г. П. да предадат на ищците Л. Г. К. – В. и Д. В., владението на гореописания недвижим имот и да бъде отменен на основание чл.537, ал.2 от ГПК констативен нотариален актза собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № 110, том III, рег.№ 5515, нот.дело № 439/09.10.2023г. на нотариус № 624 с район на действие РРС, с който първия ответник В. В.

Д. се легитимира като собственик на недвижимия имот по давностно владение. Претендират и направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид изложените от ищците в исковата молба фактически обстоятелства, на които основават претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК.

3

Ответникът В. В. Д. оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че ищците не са собственици на процесния недвижим имот. Оспорва и твърдението, че в имота са разположени 4 броя едноетажни жилищни сгради. Дори и да е имало някога такива същите към настоящия момент са погинали поради факта, че ищците и преди техните праводатели са се дезинтересирали от имота, десетки години нито сградите, нито имота е поддържан от тях. Нещо повече, те дори не са посещавали същия, а още по-малко са го владели както твърдят. Действително на мястото в имота е имало някакви паянтови постройки и са налице някакви останки от тях, но още към момента, от който започнал да се грижи за имота и да владее същия тези постройки били започнали да се рушат като през годините той полагал грижи да ги запази до настоящото им състояние. Счита, че ищците не са собственици на процесния поземлен имот, тъй като както те, така и наследодателите на първата от тях са се дезинтересирали от имота и не са владели същия в период много по-дълъг от 10 години.

Твърди, че процесния имот е придобил въз основа на явно и необезпокоявано, продължително владение в продължение на повече от 15 години. Съседният на процесния имот е собственост на неговия вуйчо, който живее от години в чужбина и по тази причина ответника Д. и неговото семейство поддържали имота му. Години наред процесния имот пустеел и никой не се грижел за него, бил обрасъл с треви и храсти, дори портата не се виждала В един момент, в него се били заселили бездомници, които нощували там, събирали различни вещи и същия бил заприличал на сметище. Със съседи от околните жилищни сгради с мъка ги прогонили и тогава той почистил имота от боклуците и вещите, пребоядисал входната врата, изрязал храстите и завладял имота като негов собствен. Това се случило още през пролетта на 2010г. До 2023г. никога не е виждал никой в имота или някой да е дошъл да се представи като негов собственик. Сега след като се запознал с исковата молба разбрал, че както ищците, така и техните праводатели са живели и починали в гр.София. Явно разстоянието е било причината същите да се дезинтересират от имота и да не полагат никакви грижи за него години наред. Твърди, че абсолютно невярно било твърдението на ищците, че в имота са налични 4 броя едноетажни сгради за обитаване. Дори и да е имало някога такива същите към настоящия момент са в окаяно състояние именно поради факта, че ищците и преди техните праводатели са се дезинтересирали от имота, десетки години нито сградите, нито имота е поддържан от тях. Нещо повече, те дори и не са посещавали същия, а още по-малко са го владели както твърдят. Действително на мястото в имота е имало някакви паянтови постройки/шапрони и са налице някакви останки от тях, но още към момента, от който той започнал да се грижи за имота и да владее същия тези постройки били започнали да се рушат, като през годините той полагал грижи да ги запази да настоящото им състояние. Оспорва и твърдението наведено от ищците, че в имота е живял някой поради обстоятелството, че в същия към момента не е налице сграда годна за живеене. Наличния шапрон е в окаяно състояние, негоден за ползване, а още повече за живеене. Ако ищците не знаят, че повечето от сградите са погинали и в окаяно състояние още преди години, което е видно с просто око, за В. Д. е абсурдно да твърдят, че са владели същия и са го стопанисвали непрекъснато с грижата на добри стопани.