Решение № 23 от 10.02.2026, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно гражданско дело 739/2025
- Вид
- Решение № 23
- Подписан
- 10.02.2026
- В сила
- 10.02.2026
- Състав
- Веселина Топалова, Диян Димитров Атанасов, Ива Димова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 16 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 72 ал. 1 т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 1 т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 127, т. 1 · Конституция на Република България
- чл. 5, ал. 4 · Конституция на Република България
- чл. 343б · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 212, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 212, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 214 ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 219 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 234, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 46, ал. 2, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 23 гр. Габрово, 10.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Веселина Топалова
Членове:
Ива Димова
Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20254200500739 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 205/15.10.2025 г., постановено по гр. д. № 481/2025 г. по описа на Районен съд – *****, ***** и *****, са осъдени, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, да заплатят солидарно на Т. К. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ж.к. „*****“ № 5, вх. „Г“, ет. 4, ап. 11 сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно водено наказателно производство за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК на 22.03.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 06.10.2023 г. /датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на производството/ до окончателното изплащане, като за разликата до пълния претендиран размер на главницата от 2 500 лв. предявеният иск е отхвърлен, като неоснователен.
Със същото решение ***** и ***** са осъдени, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, да заплатят солидарно на Т. К. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ж.к.
„*****“ № 5, вх. „Г“, ет. 4, ап. 11 сумата от 326 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконно водено наказателно производство за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, ведно със законната лихва, считано от 06.10.2023 г. /датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на производството/ до окончателното изплащане.
С решението ***** и ***** са осъдени, на осн. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, да заплатят солидарно на Т. К. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ж.к. „*****“ № 5, вх. „Г“, ет. 4, ап. 11 сумата от 364 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса съобразно уважената част от исковата претенция.
Така постановеното решение е обжалвано от *****, чрез Д.Й., зам.-районен 1 прокурор при Районна прокуратура – Габрово, в частта, в която ***** е осъдена солидарно с ОД на МВР Габрово да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000 лв. и имуществени вреди в размер на 326 лв. на Т. К. М., респ. в частта на направените по делото разноски.
Във въззивната жалба се твърди, че в тази част решението е неправилно.
Посочва се, че в конкретният случай наказателното производство е започнато от РУГаброво с разпит на свидетел, а не е било образувано от РП - Габрово, като е спазена разпоредбата на чл. 214 ал. 3 от НПК. Уточнява се, че в хода на разследването ищецът не е бил привлечен в качеството на обвиняем, а единственото действие по разследването с негово участие, извършено под ръководството на прокуратурата, е бил проведеният разпит в качеството му на свидетел на 05.09.2023г., след изготвяне на заключението на назначената на 23.03.2023г. химико-токсикологична експертиза във ВМА - София. В жалбата се твърди се, че изразът „обвинение в извършено престъпление" не следва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, както това е сторено от съда, като се цитира съответна съдебна практика. Уточнява се, че само лице, което е привлечено в качеството на обвиняем може да бъде оправдано, наказателното производство срещу него да бъде прекратено, погасено по давност или амнистирано. Освен това ищецът не бил посочил и не бил доказал никакви незаконосъобразни действия от страна на *****. Посочените от Т. К. М. административни действия са осъществени от служители на МВР преди започването на наказателното производство и то в рамките на техните правомощия и задължения по ЗДвП и ЗМВР. Тези действия не подлежат на контрол от прокуратурата и тя по никакъв начин не може да влияе върху тяхното извършване. Задържането на ищеца по чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР е формално и е продължило няколко часа до приключване на административната процедура по ЗДвП. Моли съда да отмени решението в частта, в която ***** е осъдена солидарно с ОД на МВР Габрово да заплати обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в посочените размери, и съответно в частта на направените по делото разноски.
ОД на МВР-Габрово не взема становище и не упражнява правото си по чл. 265 от ГПК да се присъедини към въззивната жалба на прокуратурата.
В срока за отговор на въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият Т. К.
М. не упражнява правото си да подаде отговор.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от окръжен прокурор при Окръжна прокуратура - Габрово, който не поддържа въззивната жалба по отношение основанието и размера на присъденото обезщетение на ищеца.
Въззиваемият Т. К. М., редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуалният му представител адв. И. И.-С.. От нейна страна е представено писмено становище, в които се прави искане за отхвърляне на жалбата, като се излагат подробни съображения. Прави се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА.
За ОД на МВР - Габрово в с.з. не се явява представител.
Въззивната жалба е редовна и допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът дължи произнасяне по нея.
Окръжен съд - Габрово, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Т. К. М. от гр. ***** против ***** и Областна дирекция на МВР - гр. Габрово, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за 2 заплащане солидарно на сумата от 2500 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 326 лева – обезщетение за имуществени вреди, вследствие обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, по което образуваното наказателно производство срещу ищеца е прекратено с постановление на 27.09.2023 г. по ДП № 112/2023 г., по описа на РП - Габрово, пр.пр.№ 851/2023г. на РПГаброво.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът *****, е подал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове, като счита същите за недопустими поради липса на изискването на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а именно – на ищеца да е било повдигано обвинение във връзка с процесния случай. Възразил е, че не са настъпили описаните в исковата молба имуществени вреди, както и че размера на предявения иск за неимуществени вреди е завишен. Оспорен е претендирания размер на мораторна лихва, като се сочи, че най-ранният момент, от който може да се претендира същата, е стабилизирането на прокурорския акт, с който производството по делото било прекратено – 06.10.2023 г.
Ответникът ОДМВР - Габрово, в законоустановения срок, оспорва предявения иск. Поддържа, че не са доказани претендираните вреди.
За да постанови обжалваното решение, РС ***** е приел, че по делото са установени предпоставките за ангажиране на солидарната отговорност на ***** и ОД на МВР- гр. Габрово за претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди, претърпени от незаконосъобразно образувано срещу него и водено наказателно производство, прекратено с влязло в сила на постановление на прокурора от 27.09.2023 г., поради което и са налице условията на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Съобразявайки всички обстоятелства, с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът е уважил частично исковата претенция за неимуществени вреди и изцяло - тази за имуществени.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените от районния съд обстоятелства, както следва:
От приложените по делото писмени доказателства и приобщеното ДП№112/2023 г. по описа на Сектор „ПП" при ОД МВР, се установява, че досъдебно производство № 112/2023 г. е образувано за това, че на 22.03.2023 г., около 21:54 часа, в гр. *****, Т. К. М., управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „*****", модел „А3" с рег. № ***** след употреба на наркотични вещества метамфетамин, установено по надлежния ред - с техническо средство „DRAGER DRUG TEST 5000" с фабричен номер АРМД/0131 - престъпление по чл. 343 „Б", ал. 3 от НК.
Видно от АУАН серия GA №***** от 22.03.2023 г., същият е издаден за това, че на 22.03.2023 г. ищецът е управлявал МПС в гр. *****, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство DRAGER DRUG TEST 5000" с фабричен номер АРМД/0131, като уредът е отчел положителен резултат за употреба на метамфетамин, издаден е Талон за медицинско изследване № 070211.
Със Заповед за задържане за лице от 22.03.2023 г. по описа на Сектор „ПП" при ОД МВР ищецът е задържан за срок от 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР в 21:55 ч. В заповедта е отразено, че задържането е във връзка с управляване на МПС от ищеца след употреба на наркотични вещества и техните аналози. Заповедта е връчена лично на ищеца и в същата е отразено, че на 22.03.2023 г. в 23:05 ч. лицето е освободено.
От Съдебно-химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза № И7889/30.08.2023 г. по ДП №112/2023 г. по описа на РУ - *****, изготвена от маг. хим. в специализираната Лаборатория по химико-токсикологични изследвания към ВМА 3 София се установява, че в предоставените биологични проби кръв, иззети на 22.03.2023 г. от ищеца, не е открито наличие на наркотични вещества или техни метаболити/аналози (в т. ч. отрицателен резултат за амфетамин и метамфетамини).
Посочено е, че в резултат на извършените изследвания на предоставената проба урина от лицето се установява присъствие на наркотично вещество - метамфетамин.
От Постановление за прекратяване на наказателното производство от 27.09.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура - Габрово се установява, че със същото е прекратено наказателното производство по ДП № 112/2023 г. по описа на РУ - *****, пр. пр. № 851/2023 г. по описа на РП - Габрово, водено за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.
По делото е изискано и приложено за послужване НОХД №348/2023 г. по описа на ОС - Габрово, по което с влязло в сила определение от 22.01.2024 г. е одобрено споразумение, с което ищецът в настоящото производство е признат за виновен за това, че на 30.08.2023 г., в гр. *****, в ж.к. „*****" № 5, вх. „Г", ет. 4, ап. 11, без надлежно разрешително по чл. 16 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества 71 бр. прозрачни полиетиленови пликчета с общо нето тегло 31,71 гр. с метамфетамин и диметилсулфон, на обща стойност 2 219, 70 лв. - престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр.
1-во, предл 4 от НК, за което му е наложени наказание две години „лишаване от свобода" и глоба в размер на 5000 лв., като на основание чл. 66, ал. 1 НК, изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода" е отложено за срок от 4 години.
По делото са изслушани свидетелските показания на Н.К.Х. - съсед и М.С.Г /фактически съжител на М./, от които се установява, че Т. М. бил спокоен и добър човек, имал много приятели, не ползвал наркотични вещества. Още когато му взели книжката през 2023 г. се оплакал на свидетелката, че го спират и му взимат проби за наркотици. След като се случило няколко пъти, ищецът започнал да се дразни за наймалките неща, настройвал се психически, че пак ще го спрат и започнали да се карат със свидетелката. Третирали го като престъпник. Сега на моменти пиел успокоителни, защото бил много нервен и агресивен, на моменти и хвърлял някакви неща, поведението му от пролетта на 2023 г. до настоящия момент е такова, че ставал все понервен.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ.
Разпечатката съдържа 40 от 159 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/57d75082-edba-404c-9262-51f7b6095aac