Определение № 254 от 02.05.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 254 гр. Варна, 02.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20233000500150 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ж. Р. Ж., чрез процесуален представител адв. П.Хрстова срещу определение № 403/01.02.2023г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 1510/2022г., с което производството по делото е прекратено, в частта по предявения от жалбоподателя срещу Е.Д.Ц. насрещен иск, с правно основание чл.29, ал.3 СК поради недопустимост на същия, тъй като не е предявен в едногодишния срок след прекратяване на брака между страните.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.Посочва, че производството по делото е инциирано от бившата съпруга на жалбоподателя в последния ден от едногодишния срок от прекратяване на брака им, като ако се приеме, че жалбоподателят /ответник в първоинстонционното производство / не може да се защити с насрещен иск на същото основание при инциирано в срок производство по чл.29, ал.3 СК, той би бил лишен от възможност за ефективна правна защита. Посочва също, че е бил задължен от съда, който е приел, че предявеният иск е оценяем, да заплати недължима държавна такса. Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Депозирана е и частна жалба с вх. № 6066/09.03.2023г. срещу постановеното по същото дело определение, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя – ищец по насрещния иск, за връщане на надвнесената държавна такса за разликата над 80лв. до внесения размер от 5 198,60лв. Счита за неправилни, в противоречие със закона и актуалната съдебна практиката, изводите на съда, че цената на иска по чл.29, ал.3 СК следва да се определя по реда на чл.104, ал.4 ГПК. Излага аргументи, че искът е конститутивен и към момента на предявяване не може да се какъв материален еквивалент има, тъй като ищецът е собственик на ½ ид.ч. от общата имущество, не е ясна точната стойност на придобитите по време на 1 брака имуществени права, както и не е ясно каква част от СИО, съдът ще приеме, че е придобита в изключителен дял на ищеца. Моли за отмяна на определението, като се постанови връщане на сумата от 5118,60лв., евентуално сумата от 9/10 от 5198,60лв.- / 1299,65лв./, ако се приеме, че се дължи държавна такса от 4% от ¼ от сбора на данъчните оценки на придобитите по време на брака имоти

Насрещната страна е депозирала писмени отговори на подадените частни жалби в срока по чл.276, ал.1 ГПК. Изразява становище за неоснователност на частната жалба срещу определението, с което е прекратено производството по предявения насрещен иск, като счита същият за недопустим.

По отношение на цената на иска по чл.29,ал.3 СК и размера на държавната такса, посочва, че въпросът е решен със задължително за ВОС определение, постановено на 04.10.2022г. на ВАпС, поради което и Е.Ц. е внесла определената държавна такса в размерна 4896,27лв. по предявения от нея иск. Излага също, че преобладаващата съдебна практика приема, че този иск е неоценяем, като отправя искане да й бъде върната сумата в размер на 4816,27лв. като недължима и надвнесена, в случай на преразглеждане на въпроса относно това дали иска е оценяем или неоценяем, съответно дължимата държавна такса.

Частните жалби са депозирани в срок, от надлежна страна и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

По жалбата срещу определение № 403/01.02.2023г. на ОС – Варна, с което е прекратено производството по предявения от Ж. Ж. срещу Е.Д.Ц. насрещен иск, с правно основание чл.29, ал.3 СК:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена на 05.05.2022г. от Е.Д.Ц., с която е предявен иск с правно основание чл.29, ал.3 СК срещу Ж. Ж. за определяне на по-голям дял на ищцата от придобитото през време на брака имущество, в размер на 90% от него. В срока по чл.131 ГПК – на 12.12.2022г. ответникът е депозирал писмен отговор, с който е предявил насрещен иск срещу Е. Цачева с правно основание чл.29, ал.3 СК, за определяне на по-голям дял от общо придобитото имущество в размер на 95% от него, на основание чл.93, ал.3 СК.

Окръжен съд Варна е приел за безспорно установено по делото, че сключеният на 09.09.2005г. брак между страните е прекратен с решение № 261516/05.05.2021г., постановено по гр.д. № 413/2020г. по описа на ВРС. С посоченото решение, съдът е допуснал прекратяване на рака с развод по взаимно съгласие на страните на основание чл.50 СК, като на основание чл.51 СК е утвърдил постигнатото между тях споразумение. Приел е, че от постановяването на решението по чл.50 СК е започнал да тече и едногодишния срок по чл.31 СК, като срока за предявяване на иска по чл.29, ал.3 СК изтича на 05.05.2022г., поради което и предявеният на 12.12.2022г. насрещен иск с правно основание чл.29, ал.3 СК е процесуално недопустим като депозиран след изтичане на срока по чл.31 СК.

Посочил е, че насрещният иск следва да отговаря на всички условия за редовност и допустимост, както и, че срокът по чл.31 СК е преклузивен и с изтичането му се преклудира правото на иск, като съдът следва да следи 2 служебно за това дали искът е предявен в прекратителния срок.

Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на ВОС относно недопустимостта на предявения насрещен иск, поради непредявяването му в едногодишния срок по чл.31 СК. След прекратяване на брачната връзка между съпрузите с развод съпружеската имуществена общност се прекратява – чл.27, ал.1 СК, като СИО се превръща в обикновена съсобственост при законово презумирани равни дялове на бившите съпрузи. Равенството в дяловете може да бъде преодоляно само по исков ред в кратки преклузивни срокове след прекратяването на брака и при наличието на предвидените в закона основания. Искът по чл.29, ал.3 СК е конститутивен, като съгласно чл.31 СК може да се предяви в срок до една година от прекратяването на брака. В настоящия случай, доколкото решението за прекратяване на брака не е обжалвано, същото е влязло в сила на 05.05.2021г., от която дата е започнал да тече и едногодишния срок за предявяване на иск по чл.29, ал.3 СК за определяне на по- голям дял от общото имущество, от която и да е от страните. Съгласно разпоредбата на чл.211, ал.2 ГПК предявяването на насрещен иск става по правилата за предявяване на иск, като в тази връзка са неоснователни доводите на жалбоподателя, че образуването на производство по предявен в срока първоначален иск му дава възможност да се защити чрез предявяване на насрещен иск след изтичането на преклузивния срок.

Насрещният иск е равностоен на всеки друг иск, с който се инциира съдебно производство, като не са налице законови разпоредби, въз основа на които да се приеме, че предявяването на иск по чл.29, ал.3 СК от единия от бившите съпрузи в преклузивния срок, удължава предвидения в закона преклузивен срок по отношение на насрещната страна. Подновяване или удължаване на определен със закон преклузивен срок е недопустимо, като не намира опора в закона становището, че насрещния иск представлява извънреден и специален способ за защита на ответника по предявен срещу него иск.

Видно от данните по делото, в случая срокът за предявяване на иск за определяне на по-голям дял от общото имущество е изтекъл на 05.05.2021г., поради което и насрещният иск- предявен с отговора на исковата молба на 12.12.2021г., т.е. след настъпването на преклузията по чл.31 СК е недопустим.

Ето защо обжалваното определение за прекратяване на производството по предявения от жалбоподателя иск следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Неоснователна е и частната жалба срещу определението на ВОС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя – ищец по насрещен иск, с която е поискал връщане на надвнесена държавна такса.

Съгласно изложените в обжалваното определение мотиви и видно от данните по делото, с определение № 548/04.10.2022г. по ч.гр.д. № 345/2022г., Апелативен съд Варна с е произнесъл относно цената на иска, като е приел, че същият е оценяем. Съгласно дадените с определението задължителни указания, първоинстанционният съд е определил цената и дължимата държавна такса, която е внесена от ищеца по насрещния иск. Последният не е повдигнал въпроса относно цената на иска и не е оспорил определението на съда, с която е определена съответната държавна такса. Настоящият съдебен състав намира, че цената на иска е правилно определена, съгласно дадените с определението на Апелативен съд - Варна указания, като внесената държавна такса в размер на 5198,60лв. не е недължимо платена. Държавната такса се дължи при предявяване на иска в съда, като дължимостта не е обусловена от 3 разглеждането му по същество. Предвид горното молбата на Ж. Р. Ж. за връщане на надвнесена държавна такса е неоснователна.

Обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 403/01.02.2023г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 1510/2022г., с което е прекратено производството, в частта по предявен насрещен иск с правно основание чл.29, ал.3 СК от Ж. Р.

Ж. срещу Е.Д.Ц..

ПОТВЪРЖДАВА определение № 707/22.02.2023г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 1510/2022г., с което е оставена без уважение молба вх.

№ 4198/17.02.2023г. на Ж. Р. Ж. за връщане на надвнесена държавна такса по предявения срещу Е.Д.Ц. насрещен иск с правно основание чл.29, ал.3 СК.

Определението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с частна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4