Решение № 16238 от 29.08.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16238 гр. София, 29.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 89 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА при участието на секретаря ДОБРОМИРА СТ. ЗДРАВКОВА като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Гражданско дело № 20241110125065 по описа за 2024 година

Предявен е от М. В. срещу Т. Т. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете Стефан Т., за определяне на местоживеене при майката, за определяне на подходящ режим на лични отношения с детето по отношение на бащата, за осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка, включително и за минало време.

Ищцата твърди, че от връзката с ответника имат родено едно малолетно деца, за което майката полага ежедневни грижи. Заявява, че страните живеят разделени от 2012г. и от този момент бащата е виждал детето само веднъж. Поддържа, че майката разполага с необходимия родителски капацитет, а на бащата следва да бъде определен първоначално супервизиран режим на лични отношения.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, с който исковете се оспорват. Моли в случай на уважаване на исковете да бъде определен по-разширен режим на лични отношения

В открито съдебно заседание, ищцата, редовно призована, явява се лично и се представлява от адв. К. с пълномощно по делото. Поддържа исковата молба, ангажира доказателства. По същество иска от съда да уважи исковата претенция като основателна и доказана. Претендира деловодни разноски.

В открито съдебно заседание, ответникът, редовно призован чрез назначения особен представител, не се явява, представлява се от особения представител, който оспорва исковата молба в частта относно режима на лични отношения на бащата с детето, като претендира за определяне на по - разширен такъв, както и в частта относно претенцията за издръжка. Претендира възнаграждение за особен представител.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните намери следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните и се установява от приетото като доказателство по делото удостоверение за раждане, че страните са родители на детето Стефан Т.ов Т., род. на 03.05.2011г.

От изслушването на майката по реда на чл. 59, ал. 6 СК се установява, че същата отглежда сама детето от навършването на 1 годишна възраст, откогато детето няма комуникация с баща си. Детето е имало спорадична комуникация с бащата чрез 1 мобилно устройство през 2016г. Майката съобщава за манипулативно поведение на бащата, включващо и заплахи към нея и към близкия роднински кръг. Според майката детето не общува с никой от роднините по бащина линия.

С оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет по делото е представен социален доклад от ДСП – Лозенец, съгласно който детето се отглежда от майката с подкрепа на роднините по майчина линия. Двамата имат силна емоционална връзка. Детето е в добро физическо и психическо здраве, посещава редовно училище, добър ученик е и има добра социална среда.

Бащата не е открит на постоянния и настоящия си адрес в гр. Пловдив, поради което ДСП – Пловдив не е изготвила социален доклад по отношение на него.

Изслушано по реда на чл. 15 ЗЗДет детето Стефан Т.ов Т. потвърждава, че от най малка детска възраст за него се грижи само майка му, като не поддържа никакви контакти с баща си. Детето говори спокойно и с любов за майка си, разказва за съвместни разходки с нея и с роднините си. Детето иска да живее при майка си.

Изразява неутрално отношение към баща си. Посочва, че няма против да има лични контакти с него, при желание от страна на бащата, но не изпитва необходимост от общуване с баща си.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Р. П.

– приятелка на ищцата, които съдът цени, при приложение на чл. 172 ГПК, като логични и достоверни. Показанията на свидетелката се подкрепят от останалия събран доказателствен материал.

От показанията на свидетелката П. се установява, че бащата на детето заминал да работи извън Република България през 2012г. и оттогава нямал контакт с детето.

Свидетелката посочва, че в определен период била обект на вербални атаки и заплахи от бащата поради качена обща нейна снимка с детето Стефан в социалните мрежи. От показанията на свидетелката П. се установява, че ищцата и детето Стефан имат близки отношения, а ищцата полага много добри грижи за детето.

От приетите по делото справки от НОИ и НАП се установява, че за периода м. 02 2023г. – м. 12.2024г. ищцата работи по трудово правоотношение при среден осигурителен доход между 1400- 1500 лева.

От изисканите справки от НАП и НОИ не се установява бащата да получава доходи.

Други относими доказателства страните не ангажират, а тези, които съдът не обсъжда са неотносими към предмета на спора.

За да се произнесе по спора съдът следва да изходи от родителските качества, възможностите за полагане на грижи и умение за възпитание, подпомагане и стимулиране на придобиването на личностни, социални, трудови и образователни умения и качества у детето, моралните и човешките качества на всеки от родителите, техния социален статус, доходи, имущество, битови условия, възрастта и пола на детето, отношенията между родител и дете, възможността да се ползва помощта на близки и роднини при отглеждането и др. При определяне на мерки относно грижата за децата най-важният критерий за това на кого от двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските права е интересът на детето, какъвто интерес е осигуряването на правилното му физическо и духовно развитие и социалното им формиране.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложеното, становищата на страните и на компетентните ДСП, събраните писмени и гласни доказателства, намира, че в най - добър интерес на детето е упражняването на родителските права по отношение на н е г о да бъде предоставено на майката. Съдът взе решението си като съобрази възрастта на детето, емоционалната му привързаност към всеки от родителите, полаганите до момента грижи за него, възможностите на всеки от родителите да полага грижи за детето, подкрепата на разширените им семейства в отглеждането на детето.

Предвид изложеното и с оглед предоставяне упражняването на родителските права на майката съдът намира, че следва да бъде постановено детето да живее при майката, 2 която да полага непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му, доколкото не се установиха по делото обстоятелства, налагащи детето да живее отделно от родителя, на когото е възложено упражняването на родителските права.

На следващо място, съдът намира, че в интерес на детето е да б ъ д е определен режим на лични отношения с бащата, който да способства за изграждане на пълноценна емоционална връзка между този родител и детето. Определеният от съда режим е съобразен с обстоятелството, че връзката между бащата и детето е прекъсната от дълги години, като предвид събраните доказателства причина за горното е поведението на бащата, а от друга страна – съдът взе предвид възрастта на детето – 14 год., която предполага, че то може да взема, в голяма степен, самостоятелно решение дали и какви отношения да има с баща си.

Предвид определянето на местоживеенето на детето при неговата майка съдът следва да се произнесе и досежно издръжката на детето от неотглеждащия родител.

Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя от доходите на лицето, което я дължи. Няма спор, че задължението за издръжка представлява първостепенен ангажимент и на двамата родители за осигуряването на физическото, здравословно и психическо състояние на детето, на подходяща социална и културна среда, на образование и всестранно развитие. Нуждите на детето са обичайни за дете на неговата възраст /за храна, дрехи, обувки, образование, спортни и социални дейности,медицински грижи и т.н./, както и общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което то е отглеждано, се установява от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. При това положение, съдът, като взе предвид нуждите на детето съобразно възрастта му /на 14 години към момента на устните състезания/, свързана с интензивно физическо и умствено израстване, намира, че размерът на месечната издръжка на детето възлиза на 500,00 лева, като 300,00 от тях следва да бъдат поети от бащата. Определеният размер на издръжката, дължима от бащата е близък до законовия минимум. При определянето на размера на горната издръжка, съдът приема за доходи на ответника, за които не бяха ангажирани писмени доказателства, средната за страната работна заплата, тъй като бащата на детето е в трудоспособна възраст и не ангажира доказателства да е с намалена трудоспособност и следва да реализира доходи поне в приетите размери.

Основателна се явява и претенцията за присъждане на издръжка за минало време, доколкото не се установи по делото плащане от страна на ответника на издръжка за детето за този период.

По разноските:

Ищцата претендира и доказва извършване на разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 625,00 лева. С оглед изхода на делото и цялостното уважаване на молбата съгласно постановките на ТР № 3 от 27.06.2024г., постановено по т.д. № 3 от 2023 на ОСГК на ВКС, следва разноските по делото да бъдат възложени в тежест на ответника. Предвид изхода на спора следва на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът да заплати по сметка на СРС изплатеното възнаграждение за особен представител в размер на 360,00 лева.

Задълженият за издръжка родител, в случая ответникът, следва да бъде осъден да заплати държавна такса за определената издръжка в размер на 432,00 лева по сметка на Софийския районен съд. С оглед изхода на спора следва на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът да бъде осъден да заплати държавната такса по иска за издръжка за минало време в размер на 144,00 лева, доколкото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК ищците по искове за издръжка са освободени от държавна такса.

Така мотивиран и на основание чл. 127, ал. 2 СК, съдът

РЕШИ:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете Стефан Т.ов Т., ЕГН: ********** на неговата майка М. И. В., 3

ЕГН: **********.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Стефан Т.ов Т., ЕГН: ********** при неговата майка М. И. В., ЕГН: **********.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Т. В. Т., ЕГН:********** и детето Стефан Т.ов Т., ЕГН: **********, както следва:

До навършване на 16- годишна възраст на детето

Бащата има право да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10:00ч. до 18:00 ч. без приспиване, като взема и връща детето от дома на майката; два пъти по пет дни през лятото без приспиване, като взема и връща детето от дома на майката; по време на Коледните и Великденските празници на всяка четна година, за времето от 10:00 часа до 18:30 часа на 25 декември, респективно на Светли понеделник, като взема и връща детето от и до дома на майката; по време на Новогодишните празници на всяка четна година, за времето от 10,00 часа до 18:00 часа на 02 януари, като взема и връща детето от и до дома на майката; бащата има право да присъства на рождения ден на детето;

След навършване на 16- годишна възраст:

Бащата има право да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10:00ч. в събота до 18:00ч. в неделя, като взема и връща детето от дома на майката; два пъти по 10 последователни дни през лятото с приспиване, който период не съвпада с платения годишен отпуск на майката; по време на Коледните и Великденските празници на всяка четна година, за времето от 10:00 часа на 24.12. до 18:30 часа на 26.12., респективно от 10:00часа на Разпети Петък до 18:00ч. на Светли понеделник, като взема и връща детето от и до дома на майката; по време на Новогодишните празници на всяка четна година, за времето от 10,00 часа на първия почивен ден до 18:00часа на 01-ви януари, като взема и връща детето от и до дома на майката; бащата има право да присъства на рождения ден на детето;