Решение № 302 от 02.12.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Кюстендил, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20241500500370 по описа за 2024 година

С постановеното решение №254/12.03.2024г. на Кюстендилския районен съд, по гр.д.

№1471/2023г. се признава за установено, по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 пр.1 и чл.240 ЗЗД, че В. Д. К., ЕГН **********, с адрес ****************** дължи на „**********“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.****************, сумата в размер на 1226.82 лв, представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски кредит №*************г., формирана от сбора на неплатените вноски за главница от 113- та до 120-та вкл., за периода от 15.12.2017г. до 15.07.2018г., съгласно Погасителния план към Договора, ведно със законната лихва от 23.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед №175 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 24.02.2023г. по ч.гр.д.№357/2023г. РСКюстендил.За разликата над 1226.82 лева до пълния претендиран размер 4500.00 лв,частично предявен от пълния дължим размер на главницата 6 565.78 лв, представляваща сбор от погасени по давност вноски от претендираната 86-ма до 112-та включително, съгласно Погасителния план към договора, за периода от 15.09.2015г. до 15.11.2017г. вкл. искът е отхвърлен, като неоснователен.В полза на ищеца са присъдени разноски.

„**********“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:

******************, представлявано от Р.И.М.-Т.а, ЕГН ********** чрез адв. П. В. В. обжалва постановеното решение , в отхвърлителната част на предявения иск за сумата от 1226.82 лв до 4500.00 лв.В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.Предвид разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД, съгласно която давността 1 се брои от деня, в който вземането е станало изискуемо счита, че момента на изискуемостта на вземанията по този договор за кредит настъпва с падежирането на последната вноска по кредита.Сочи ТР№5//2019г. от 21.01.2022г. т.д.№5/2019г. ОСГТК ВКС, като съдържащо разрешение именно в този смисъл, доколкото е разяснено, че при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски, с падежи на определени дати, отделните вноски не следва да се разглеждат, като автоматичен сбор от отделни, периодични плащания,Тъй като задължението е едно, крайният срок за погасяването е падежът на последната разсрочена вноска или моментът ,в който е обявена предсрочна изискуемост.Началният момент ,от който започва да тече давностият срок за вземанията за главница и/ или за договорни лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е настъпила предсрочна изискуемост е датата на уговорения краен срок на погасяване на кредита.Същото разрешение според жалбоподателя се съдържа и в решение №50076 т.д.№1730/2019г. ВКС и решение №38/ 26.03.2019г. т.д.№1157/2018г.

ВКС , според които за задълженията, произтичащи от Договор за кредит , следва да се прилага общата 5- годишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита , а не кратката 3- годишна давност, чл.111 б.“в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски. – относима към казуса е датата 15.07.2018г.В съответствие с изложеното е искане за отмяна на обжалвания, неправилен съдебен акт и постановяване на решение, с което да се признае за установено, че сумите са дължими на въззивното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумата , както и разноски за производството.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна.В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор, подаден от адв.И. П..В отговора са изложени съображения, за правилно и законосъобразно решение. Ответникът сочи постановените решение №45/17.06.2020г. по т.д.№237/2019г. ІІ т.о, решение №63/01.06.2022г. т.д.

№2140/2018г. І т.о, според които началният момент, от който започва да тече давностия срок за вземания за главница по погасителни вноски, това е моментът на изискуемостта на съответната вноска, като подчертава, че тези решения са обосновани с целите на института на погасителната давност – да се стимулира своевременното упражняване на субективните права и гарантира правната сигурност.Отбелязва, че с посоченото в жалбата решение №50076 т.д.№1730/2019г. на ВКС е разпоредено образуване на Тълкувателно дело по същия въпрос, като сочи, че към момента на подаване на отговора Тълкувателно решение не е постановено.Счита, че обжалваното решение е съобразено с данните по делото относно последното плащане по Договора, при което и съобразно настъпилото спиране на давностния срок, за период от 2 месеца и седем дни, считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.

,е обоснован правилния извод, че към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение .23.02.2023г. са погасени по давност 112 вноска и всички преди нея, съответно вземането за 113 вноска и всички следващи до 120 не е погасено по давност..В съответствие с изложеното е и искане за потвърждаване на обжалваното решение.Ответникът претендира разноски.

2

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.Приема се, Върховният касационен съд - решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № ЗЗ1/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д.

№ 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о),че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания;проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

С Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, т.1 и т.4 е постановено, че при проверка на правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, също, че правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането по давност се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, а и изобщо тази преклузия се отнася до възраженията, основани на факти, осъществени и узнати към този момент.

Същите се преклудират в посочения срок, доколкото по естеството си не могат да се основават на нововъзникнал факт, тъй като с предявяване на иска давността се прекъсва /чл.

116, б. "в" ЗЗД и чл. 84 ЗС/.

Договорът, на който се основава искането попада в обхвата на специалния Закон за потребителския кредит, обн., ДВ, бр.53 от 30.06.2006гЗаконът въвежда изисквания относно минимално съдържание на Договорите за потребителски кредит, като договори за заем, когато получател на сумата е лице, което не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност.Въведените изисквания са в съответствие с предвиденото в ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 22 декември 1986 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно потребителския кредит (87/102/ЕИО)(консолидирана версия, в сила от 21.04.1998 г. ), едно от изискванията – чл.4 т.2 б.“в“ Директивата -деклариране на размера, броя и честотата или на датите на плащанията, които потребителят трябва да направи за погасяване на кредита, както и плащанията по лихви и други разходи; общият размер на тези плащания следва също така да бъде посочен, когато това е възможно съотв.чл.7.т.8 ЗПК ( отм). При неспазване на това изискване договорът следва да счита за недействителен, на основание чл.14, ал.1 от същия закон, в този случай на основание чл.14, ал.2 от закона - когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.Предмет на настоящото производство е сумата 4500.00 лв, претендирана частично като част от 6565.78 лв, представляваща част от предоставената в заем сума главница – чистата стойност на кредита.

На ищцата е предоставена сума 10 000.00 лв – толкова е усвоена, видно от съдебно – 3 счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице Маргарита Васева., и се претендира връщане на 4500.00 лв, като част от дължимата главница 6565.78 лв.Ответницата не твърди и не сочи доказателства за извършени плащания по Договора.Със заключението на вещото лице се установи, че след преустановяване на плащанията е останала неплатена главница 6839.30 лв и договорна лихва – 1697.11 лв,.Съгласно уточнение на исковата молба – молба вх.№8618/28.08.2023г. , сумата 4500.00 лв, частично от 6565.78 лв, представлява сумата, включваща вноските за периода от 15.09.2015г., 86-та вноска по погасителен план/ от която се претендират частично 31.44 лв от общия й размер до 104.63 лв) до 15.07.2018г. – последната 120 вноска по Договора, като всички вноски се претендират в пълен размер.

Ищецът е активно легитимиран да претендира заплащане на сумата, на основание Договор за цесия, във връзка с който липсват възражения и оспорвания, в частта, в която се признава основателността на иска - вземане на ищцовата страна, в качеството на цесионер за част от исковата сума 4500.00 лв, претендирана частично от 6565.78 лв до 1226.82 лв, решението не е обжалвано и формира сила на пресъдено нещо на основание чл.296 т.2 ГПК, което е допълнителен аргумент в подкрепа на извода, за доказаност на станалата цесия.

По отношение на възражението за погасяване на вземането поради изтекла давност, то следва да се отбележи, че възражението не е въведено своевременно в процеса.Преписи от исковата молба и приложения са връчени на ответника на 29.11.2023г. В течение на срока по чл.131 ГПК – отговор на исковата молба не е бил подаден, но жалбоподателя не прави възражения в тази посока.Като има предвид, че в своята дейност, като въззивна инстнация съдът е ограничен от посоченото в жалбата, на основание чл.269 ГПК съдът следва да разгледа доводите за неправилност на извода, за погасяване на вземането поради изтекла давност.В отговор на доводите в жалбата и сочената съдебна практика, следва да се отбележи, че с Тълкувателно решение 3/2023 от 21.11.2024 год, тълк.дело №3/2023г.

ОСГТК, е направено тълкуване на разпоредбите за давността и е прието,че при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска.

При обявяване на дълга за предсрочно изискуем ,давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост.Даденото тълкуване на основание чл.130, ал.2 ЗСВ, предвиждащ, че Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове дава основание да се приеме, че изложените доводи, респ. подадената жалба е неоснователна.Допълнително следва да се отбележи, че посоченото в жалбата Тълкувателно решение 5/2019 гр.София, 21.01.2022 год т.д.№5/2019г. ОСГТК има за предмет тълкуване нормата на чл.147, ал.1 ЗЗД по следния начин - при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост.Останалите решения не се ползват с последиците на Тълкувателно решение.