Решение № 4153 от 04.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4153 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20251110155591 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 415165/18.12.2025 г., предявена от Н. Д. Д., ЕГН ********** против ЗД „Б“ АД, ЕИК ****, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата от 24 500,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на ищеца лек автомобил „Фолксваген Голф", с per. № ****, застрахован при ответника по имуществена застраховка „Каско“, обективирана в полица № ***, във връзка със застрахователно събитие – пожар, настъпило на 11.04.2025 г. в автосервиз П, находящ се в с. Лозен, ул. Н. Ш, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда /18.12.2025 г./ до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че е собственик на лек автомобил „Фолксваген Голф", с peг.

№ ****, като за същия била налице сключена с ответника имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № ***. Излага твърдения, че на 11.04.2025 г., в срока на застрахователно покритие, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по сключената между страните имуществена застраховка. Поддържа, че за застрахователното събитие уведомил ответника застраховател, като последният образувал преписка по щета № **** и съставил опис-заключение, но ответникът отказал да заплати застрахователно обезщетение.

С оглед изложеното ищецът счита, че ответникът следва да му заплати 1 обезщетение в размер на 24 500,00 лева, която сума се претендира в настоящото производство.

Моли се за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника в производството, който оспорва иска по подробно изложени съображения. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Автокаско" с номер ***, сключена по отношение на лек автомобил „Фолксваген Голф", с peг. № ****. Не оспорва, че пред него е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, по повод на която е образувана преписка по щета ****. Оспорва се механизма на реализиране на процесното проишествие. Оспорва се иска и по размер.

Моли се за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ:

За основателността на иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка, настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, размер на вредите.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че ответникът е застраховател по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица № „Автокаско" с номер ***, сключена по отношение на лек автомобил „Фолксваген Голф", с peг. № ****, собствеността върху което имущество е принадлежала на ищеца към датата на реализиране на процесното проишествие.

Съдът намира, че по делото не е спорно, че във връзка с реализирани увреждания по лек автомобил „Фолксваген Голф", с peг. № ****, пред застрахователя е депозирано заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС, с което са изпълнени изискванията на разпоредбата на чл. 380, ал. 1 КЗ, 2 поради което и предявеният иск се явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

От името на ищеца е депозирано пред застрахователя уведомление за настъпило застрахователно събитие по застраховка „Каско на МПС“, застрахователна полица № ***, за настъпило застрахователно събитие на 11.04.2025 г., прието по делото. В него ищецът е посочил, че на 11.04.2025 г. процесното МПС е пострадало при пожар, настъпил на 11.04.2025 г. в автосервиз П, находящ се в с. Лозен, ул. Н. Ш.

По делото е изготвено и прието заключение на вещо лице по допусната в производството съдебна автотехническа експертиза. Заключението на вещото лице е ясно, обсновано и е отговорило в пълнота на поставените въпроси, като същевременно не възниква съмнение в правилността на изводите на вещото лице, поради което съдът намира, че следва да го кредитира.

От заключението на вещото лице по изготвената в производството съдебна автотехническа експертиза и заявеното от вещото лице в разпита му пред съда, в проведеното открито съдебно заседание, се установява по делото, че при процесното застрахователно събитие лек автомобил „Фолксваген Голф", с peг. № **** е напълно изгорял.

Установява се също, че от събраните по делото доказателства, може да се направи извод, че всички увреждания по процесното МПС са вследствие на пожар.

Предвид гореизложените съображения и от събраните по делото доказателства се установява, че страни по застрахователното правоотношение са подписали застрахователен договор, с който е покрит и рискът „пожар“ /това обстоятелство не се оспорва и изрично се признава от ответното дружество/.

Настоящият състав намира, че за да се установи дали отказът на застрахователя е законосъобразен следва да се направи разграничение между отказът за заплащане на застрахователно обезщетение предвиден в чл. 408 от КЗ и отказът да се изплати застрахователно обезщетение, поради това, че настъпилото застрахователно събитие не попада в обхвата на покритите от застрахователя рискове. Правото на застрахователя по имуществена застраховка на основание чл. 408 от КЗ да откаже плащане на обезщетение при настъпило застрахователно събитие, когато застрахованият не е изпълнил задължение по застрахователния договор, се отнася до случаите, в които настъпилото застрахователно събитие представлява покрит застрахователен риск. Ограниченият кръг основания за отказ по чл. 408 от КЗ не засяга възможността на застрахователят да откаже заплащането на застрахователно 3 обезщетение, когато настъпилото събитие не попада в кръга на покритите по сключения договор за имуществено застраховане рискове. В тази връзка както е отбелязано в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 224/2015 г. по т. д. № 4554/2013 г. на ВКС, I т. о, с оглед свободата на договаряне – чл. 9 от ЗЗД, страните могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои застрахователят не поема застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия. Това разрешение въпреки че е дадено във връзка с приложението на разпоредбите на Кодекса на застраховането (отм.), намира приложение и при действието на Кодекса на застраховането, доколкото смисъла на разпоредбите досежно отказа за изплащане на обезщетение са почти идентични.

За да се прецени основателността на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение, следва да се установи дали отказът на застрахователя да заплати обезщетение е законосъобразен.

Видно от събраните по делото доказателства, причината застрахователят да не е изплатил застрахователно обезщетение в полза на правоимащото лице по процесната имуществена застраховка е обстоятелството, че към настоящия момент наказателното /досъдебно/ производство във връзка с процесния пожар не е приключило и не е установена причината за възникването на пожара.

Следователно застрахователят не оспорва, че твърдените щети по процесното МПС, предмет на възникналото между страните в настоящото производство застрахователно правоотношение, представлява покрит риск.

Обстоятелството, че към настоящия момент наказателното /досъдебно/ производство във връзка с процесния пожар не е приключило и не е установена причината за възникването на пожара са ирелевантни за настоящото производство.

Не е спорно по делото и се установи от събрания в производството доказателствен материал, че процесното МПС е увредено именно при твърдения в исковата молба механизъм, че същото е било застраховано по имуществена застраховка при ответното дружество, както и че в срока на застрахователно покритие е настъпило застрахователно събитие, което представлява покрит риск по процесната имуществена застраховка. От името на ответното дружество не са релевирани възражения, че именно правоимащото лице е причинило пожара, довел до увреждане на процесното МПС, поради което и обстоятелствата, че към настоящия момент наказателното /досъдебно/ производство във връзка с процесния пожар не 4 е приключило и не е установена причината за възникването на пожара са ирелевантни за настоящото производство.

Следва да се посочи и обстоятелството, че по делото не е спорно, че застрахователната премия по процесния застрахователен договор е заплатена, респективно, че застрахователният договор е породил действие.

По делото не са ангажирани доказателства във връзка с процесния договор от застрахованото лице да са завеждани щети, различни от процесната, поради което, с оглед извършения оглед и заснемане на автомобила при сключване на договора и липсата на заведени по същия щети от застрахования, следва извод, че такива освен процесната не са реализирани по застрахованото имущество, още повече, че и доказване за реализирани такива предходни щети по процесния автомобил, не бе проведено от ответника.

С оглед всичко изложено настоящият състав приема, че по делото е установено настъпването на процесното застрахователно събитие, което се намира в причинно-следствена връзка и с нанесените по процесния автомобил вреди, описани в приетия по делото опис –заключение по щета. От ответника не са ангажирани доказателства, установените по делото вреди да са съществували и преди процесното събитие.

С оглед изложеното, предявеният иск по чл. 405 от КЗ следва да се приеме за основателен.

По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение:

В конкретния случай при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение намират приложение именно правилата на чл. 386, ал. 2 от КЗ, съгласно които при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на коефициент на овехтяване.

От заключението на вещото лице се установява по делото, че всички 5 увреждания по лек автомобил „Фолксваген Голф", с peг. № ****, се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното събитие. Установява се, че стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „Фолксваген Голф", с peг. № ****, изчислена на база средни пазарни цени към датата на реализиране на процесното ПТП е в размер на 37969,03лева. Установява се още, че действителната стойност на процесния лек автомобил „Фолксваген Голф", с peг. № **** към датата на реализиране на процесното събитие е в размер на 27050,00 лева.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай и предвид получените, в резултат на процесното ПТП щети по застрахования при ищеца лек автомобил, е налице тотална щета, в който случай размерът на щетата представлява разликата между действителната стойност на автомобила към датата на ПТП минус останките от катастрофата плюс другите необходимо присъщи разходи. Установява се още, че действителната стойност на автомобила към датата на ПТП е в размер на 27050,00 лева.