Решение № 1788 от 06.04.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1788 гр. София, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100505303 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20016317/23.02.2022 г., постановено по гр. д. № 12234/21 г. по описа на СРС, 175 състав, е признато за установено по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че В. К. К. дължи на „ЮБЦ“ ЕООД сумата от 82,19 лв., представляваща прехвърлено чрез цесия вземане за неплатени далекосъобщителни услуги за периода от 09.09.2017 г. до 08.01.2018 г. по договор за предоставяне на мобилни услуги с клиентски номер ********** от 25.08.2015 г., сключен с „Б.т.к.“ ЕАД, ведно със законната лихва от 06.11.2020 г. до изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 54697/20 г. по описа на СРС, 175 състав. С решението В.

К. К. е осъден да заплати на „ЮБЦ“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 160,70 лв., представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата от 205,00 лв., представляваща разноски в исковото производство.

Подадена е въззивна жалба от В. К. К. срещу решение № 1

20016317/23.02.2022 г., постановено по гр. д. № 12234/21 г. по описа на СРС, 175 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като процесното вземане е погасено по давност. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли иска.

Въззиваемата страна – „У.Е.“ ЕООД /с предишно наименование „ЮБЦ“ ООД/ е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.

12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 99 ЗЗД.

Ищецът „ЮБЦ“ ООД /с ново наименование „У.Е.“ ЕООД/ твърди, че основава исковата си претенция на договор за цесия от 01.10.2019 г. с прехвърлител „С. Г. Груп“ ООД, което дружество е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.08.2018 г., с прехвърлител на вземанията „Б.т.к.“ ЕАД. Посочва, че мобилният оператор с търговска марка „БТК“ ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора. Твърди, че ответникът В. К. К. е ползвал предоставените мобилни услуги, като потреблението им е фактурирано под клиентския номер на абоната 145292002. Посочва, че с договора е бил предоставен за ползване мобилен номер *** по избран тарифен план Vivacom Net & Call XXL, с месечна абонаментна такса в размер на 99,99 лв. с ДДС, като е добавил за ползване и допълнителна услуга Pool Data за 5,80 лв. месечно. Твърди, че въз основа на договора били издадени фактури № 1234512022/09.10.2017 г., № 1235946103/08.11.2017 г., № **********/08.12.2017 г., № 1239629923/09.01.2018 г., касаещи периода от 09.09.2017 г. до 08.01.2018 г. Посочва, че ответникът е подписал договор за далекосъобщителни услуги, ползвал е мобилен номер **** и не е изпълнил задължението си по него да заплаща стойността на услугата. Твърди, че съгласно чл. 6, ал. 2 от договора за цесия от 01.10.2019 г., считано от 2 подписването му, ищецът има качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за извършено прехвърляне на вземания. Иска се от съда за постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 82,19 лв., представляваща прехвърлено чрез цесия вземане за неплатени далекосъобщителни услуги за периода от 09.09.2017 г. до 08.01.2018 г. по договор за предоставяне на мобилни услуги с клиентски № **********/25.08.2015 г., сключен с „БТК“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 06.11.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 54697/20 г. по описа на СРС, 175 състав.

Ответникът В. К. К. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.

131, ал. 1 ГПК, но с депозираното в срока по чл. 414 ГПК възражение в заповедното производство е направил възражение за изтекла погасителна давност.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал и нарушение на императивни материалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение на правилността на решението, въззивният съд намира следното:

За основателността на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги; че на ответника са предоставени далекосъобщителни услуги през процесния период; че вземането е прехвърлено чрез договор за цесия, както и съобщаването на ответника за извършената цесия.

3

Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже наличието на факти и обстоятелства, с чието осъществяване законът свързва спиране или прекъсване на погасителната давност.

Във въззивното производство не са спорни следните обстоятелства: че въззивникът – ответник в първоинстанционното производство е сключил с „БТК“ ЕАД договор за предоставяне на мобилни услуги с клиентски номер ********** от 25.08.2015 г.; че по договора са предоставени мобилни услуги в периода от 09.09.2017 г. до 08.01.2018 г. на стойност – 82,19 лв.; че вземането е прехвърлено на „С. Г. Груп“ ООД с договор за цесия от 16.10.2018 г., а „С. Г. Груп“ ООД е прехвърлило вземането на „ЮБЦ“ ЕООД / с ново наименование „У.Е.“ ЕООД/ с договор за цесия от 01.10.2019 г., за които прехвърляния длъжникът е бил уведомен.

Спорният въпрос във въззивното производство касае основателността на възражението за изтекла погасителна давност, направено с възражението по чл. 414 ГПК.

Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/11 г. на ОСГТК на ВКС вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.

Предявяването на иска прекъсва течението на давността /чл. 116, б. „б“ ЗЗД/. Искът е предявен в съда на 06.11.2020 г. /арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК/, поради което извън погасителната давност са всички вземания за ползвани мобилни услуги, чиято изискуемост настъпва след 06.11.2017 г. /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/.

Съгласно т. 29 от Общите условия на договора между „БТК“ АД и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството, предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ месеца на ползването им.

Периодът на плащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по – късно от 29 – то число на месеца.

По делото се установява, че за процесните услуги са издадени 4 месечни сметки, както следва: месечна сметка № 1235946103/09.10.2017 г. с краен срок 4 за плащане – 25.10.2017 г., месечна сметка № 1235946103/08.11.2017 г. с краен срок за плащане – 25.11.2017 г., месечна сметка № **********/08.12.2017 г. с краен срок за плащане – 25.12.2017 г. и месечна сметка № 1239629923/09.01.2018 г. с краен срок за плащане – 25.01.2018 г.

В случая, 3 – годишният давностен срок е следвало да изтече на 25.10.2020 г., считано от падежа на най – старото вземане /месечна сметка № 1235946103/09.10.2017 г. с краен срок за плащане – 25.10.2017 г./.

Давностният срок е спрял за тече в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. или за период от 2 месеца и 7 дни /на основание чл. 3, т. 2 ЗМДВИП във вр. с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр.

44/20 г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“/. Законът е обнародван в „Държавен вестник“ на 13.05.2020 г., поради което течението на давностния срок е възобновено на 21.05.2020 г. Следователно след удължаването на давностния срок с 2 месеца и 7 дни, през който период не е текла давност, погасителната давност за най – старото вземане е изтекла на 01.01.2021 г., а искът е предявен в съда на 06.11.2020 г. Ето защо, възражението за изтекла погасителна давност се явява неоснователно.

Предвид обстоятелството, че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав на съдебно предявеното вземане за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 82,19 лв., представляваща прехвърлено чрез цесия вземане за неплатени далекосъобщителни услуги за периода от 09.09.2017 г. до 08.01.2018 г. по договор за предоставяне на мобилни услуги с клиентски номер ********** от 25.08.2015 г., сключен с „Б.т.к.“ ЕАД, то искът с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 във вр. с чл. 99 ЗЗД следва да се уважи като основателен.

Поради съвпадение в крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решение № 20016317/23.02.2022 г., постановено по гр. д. № 12234/21 г. по описа на СРС, 175 състав, следва да бъде потвърдено като правилно.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът 5 следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 180,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20016317/23.02.2022 г., постановено по гр. д. № 12234/21 г. по описа на СРС, 175 състав.

ОСЪЖДА В. К. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. ****, да заплати на „У.Е.“, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „****, **, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 180,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6