Решение № 2624 от 28.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2624 гр. Пловдив, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330116835 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, както и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

В исковата молба от Г. С. Д. против „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД се твърди, че ищцата е сключила Договор за потребителски кредит SO № *** от 21.02.2022 г. за отпускане на паричен заем в размер на 1800 лв., при фиксиран ГЛП от 40,15 % и ГПР от 47,08 %, със срок на договора – 75 дни. В чл. 1, ал. 2 от договора била уговорена и такса за експресно разглеждане на документи в размер на 900 лв. На 09.05.2022 г. към договора за кредит бил подписан Анекс № 1, с който била начислена такса за удължаване на кредита в размер на 419,40 лв. На 07.06.2022 г. към договора за кредит бил подписан Анекс № 2, с който била начислена такса за удължаване на кредита в размер на 419,40 лв. Ищцата твърди, че за погасяване на кредита заплатила сумата от общо 3727,30 лв., както следва: сумата от 419,40 лв., платена по банков път на 19.05.2022 г.; сумата от 419,40 лв., платена по банков път на 07.06.2022 г. и сумата от 2888,50 лв., платена по банков път на 11.07.2022 г. Излагат се съображения за недействителност на договора за кредит поради неспазване разпоредбите на Закона за потребителския кредит. В договора не били посочени коректно, както ГПР, така и общият размер на кредита. Твърди се, че уговорената в договора от 21.02.2022 г. такса за експресно разглеждане на документи била свързана с усвояване и управление на кредита, но не се включвала при изчисляване на ГПР. Таксите за удължаване на кредита, начислени с Анекс № 1 от 09.05.2022 г. и Анекс № 2 от 07.06.2022 г. също не били включени в ГПР и в общия размер на кредита. Поддържа се, че таксата за експресно разглеждане на документи в 1 размер на 900 лв. се явявала недължима на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като в случая се касаело за услуги, които са свързани с усвояване и управление на кредита. Сумата не се дължала и на основание чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като в договора нямало конкретно описание на вида, размера и действието, за което е начислена. Освен това тези суми не били усвоени при сключването на договора, за да бъдат включени в размера на кредита. Твърди се, че е налице нарушаване и на разпоредбата на чл. 143, ал. 1, т. 19 ЗЗП. В случая не било ясно за какво е начислена таксата за експресно разглеждане на документи, която представлявала повече от половина от отпуснатата в заем сума и не се включвала в ГПР, въпреки че следвало това да бъде така, с оглед §1, т. 1 от ДР на ЗПК. Сочи се, в този случай разходите биха надхвърлили максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвид некоректното посочване на ГПР се твърди, че е нарушена и императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Изтъква се, че съгласно чл. 22 ГПК, когато не са спазени изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, договорът за кредит е недействителен. Предвид изложените в исковата молба съображения ищецът твърди, че процесният договор, както и подписаните към него анекси, са недействителни. Счита, че дължи връщане само на заемната сума, а платените над главницата суми подлежат на възстановяване, като платени без основание.

Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че Договор за потребителски кредит SO № *** от 21.02.2022 г., както и Анекс № 1 от 09.05.2022 г. и Анекс № 2 от 07.06.2022 г., са недействителни поради противоречие на добрите нрави, както и поради това, че са сключени при неспазване изискванията на ЗПК, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1927,30 лв. – платена от ищеца без основание по недействителни правоотношения, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /01.10.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, чрез пълномощника адв. Б.В.С.. Изложени са съображения за липса на правен интерес от установителния иск предвид предявения осъдителен такъв.

Направено е искане да бъде прекратено производството по отношение на установителния иск. По същество се оспорват твърденията за недължимост на сумата за такса експресно разглеждане на документи. Изтъква се, че таксата била изначално уговорена между страните съгласно принципа за свобода на договарянето, заложен в чл. 9 ЗЗД. Освен това ищцата видяла стойността на таксата в Стандартния европейски формуляр още преди да подаде заявка за кредита, съответно същата се съгласила с нея и я е приела за адекватна и разумна за извършената й услуга. Сочи се, че таксата за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем представлявала услуга, която по естеството си е свързана със сключването на договора за кредит, а не с неговото усвояване или управление. Твърди се, че посочената такса била начислена в съответствие с чл. 10а ЗПК, като било изпълнено и изискването на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Със закупуването на услугата „експресно разглеждане“ кредитополучателят си гарантирал приоритетно разглеждане и отпускане на поискания кредит. Това означавало, че същият си е гарантирал получаването на бързо крайно становище по искането за кредит и е получил такова. Ответникът поддържа, че таксата за 2 експресно разглеждане на документи, както и таксата за удължаване на срока за връщане, предмет на Анекс № 1 и Анекс № 2 към договора, не следва да бъдат включени при изчисляване на ГПР. Твърди, че няма основание за включване на стойността на услугата за експресно разглеждане и услугата за удължаване срока на падежа в общите разходи по кредита и оттам – при изчисляването на ГПР. По отношение на таксата за удължаване срока на падежа се сочи, че е начислена във връзка с допълнителна и незадължителна услуга, предоставена по искане на кредитополучателя. Инициативата за подписването на анексите била на кредитополучателя, като видно от условията по анексите за удължаване срока на падежа, същите били индивидуално уговорени, включително и таксата. Задължението за услугата „удължаване срока на падежа“ възниквало много след сключване на договора, дори след неговия падеж, поради което нямало как да бъде включено при изчисляването на ГПР.

Възразява се и срещу твърденията на ищеца за недействителност на договора за кредит поради неправилно посочен годишен процент на разходите. В тази връзка се твърди, че ГПР бил посочен ясно в сключения между страните договор за заем, като същият не надвишавал пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на Министерския съвет на Република България. В конкретния случай се сочи, че ГПР бил изчислен на база първоначално уговорения размер на лихвата, тоест в договора не била уговорена възможност за промяна на ГПР, поради което не били предвидени и уговорени допълнителни допускания. Поддържа се, че в договоря ясно и недвусмислено било посочено с фиксирани неподлежащи на промяна суми, какъв заем се отпуска и при каква възнаградителна лихва. Посочва се, че единственият разход, включен при изчисляване на ГПР е уговорената между страните възнаградителна лихва. Ответната страна счита, че дори и да се приеме, че клаузите, предвиждащи заплащане на такса за експресно разглеждане на документи и такса за удължаване срока на падежа са нищожни, това не води до цялостна недействителност на правоотношенията. Твърди, че в случая съглашението между страните е предмет на индивидуално договаряне и представлява израз на общата им воля, като не се касае за договор, сключен при първоначално възприети Общи условия. Направено е искане за отхвърляне на исковете като неоснователни. Претендирани са разноски по делото.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Индивидуален договор за потребителски кредит SO № ***/21.02.2022г., сключен между „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД и Г. С. Д., в качеството им съответно на кредитодател и кредитополучател, по силата на който е предоставен кредит в размер от 1800 лв., срок на кредита – 75 дни, 1 погасителна вноска в размер от 2 848.50 лв., при годишен процент на разходите: 47.08 % и фиксиран годишен лихвен процент по кредита: 40.15 %. Представени са също Приложение № 1 от 09.05.2022г. и Приложение № 2 от 07.06.2022г. към договора.

По делото са представени също вносна бележка от 09.05.2022г. за сумата от 419.40 лв., от 07.06.2022г. за сумата от 419.40 лв., от 11.07.2022г. за сумата от 2888.50 лв., с вносител 3 ищцата и получател ответното дружество.

Представени са 2 бр. молби за удължаване на срока на договора с 30 дни, съответно до 06.06.2022г. и 06.07.2022г., подадени от Г. Д..

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, че между страните е сключен Индивидуален договор за потребителски кредит SO № ***/21.02.2022г., по силата на който на Г. Д. е предоставен кредит в размер от 1800 лв., срок на кредита – 75 дни, 1 погасителна вноска в размер от 2 848.50 лв., при годишен процент на разходите: 47.08 % и фиксиран годишен лихвен процент по кредита: 40.15 %.

Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

С исковата молба са наведени твърдения за недействителност на договора за кредит, тъй като не са спазени редица разпоредби на ЗПК. Съдът възприема твърденията за недействителност на договора на основание чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като според настоящия състав посоченият в договора годишен процент на разходите от 47.08 % не съответства на действителния такъв. От съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. В чл.1, ал.1 от договора е предвидено, че с подписване на договора кредитополучателят заявява, че преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна незадължителна услуга експресно разглеждане на заявлението с искане за потребителски кредит, предоставена от кредитодателя, а според ал.2 кредитополучателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на потребителския кредит в размер на 900 лв. Съдът намира, че таксата за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредита е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – ГПР /индикатор за общото оскъпяване на кредита/ – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент плюс 10 %/, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този 4 извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая общото задължение на ищцата е съответно на вписаните в погасителния план – неразделна част от договора за кредит, сборни плащания, в които изрично е посочено и задължението за такса експресно разглеждане в размер на 900 лв. / вноската е начислена като сбор от части от главница и договорна лихва, както и таксата за експресно разглеждане. Плащането на таксата за експресно разглеждане обаче не е отразено като разход при формирането на посочения в договора ГПР – 47.08 %, въпреки че е включено в общия дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл.19, ал.1 ЗПК. При това положение според настоящия състав, макар формално процесният договор да покрива изискуемите реквизити по чл. 11, ал.1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 – годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.