Решение № 1084 от 20.08.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1084 гр. София, 20.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Филипова

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20241000502521 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се развива по реда на Глава ХХ от ГПК ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ / чл. 258 – чл.273 от ГПК/.

С решение № 260122 от 15.02.12.2024 г. постановено по гр. д. № 11525 по опис на СГС за 2015 г. е развален договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ апартамент с административен адрес гр. ***, ул. „***“ № *, вх. *, ет.*, ап.*, сключен между ПИБ АД и Р. Г. П., който договор е обективиран в нот. Акт № 57, том I, рег. № 1676, дело № 40 от 2015 г., поради неизпълнение на задължението на купувача да заплати част от продажната цена за разликата над 40 000 лева до 170 000 лева, на основание чл. 87, ал. ал.3 от ЗЗД.

Недоволни от решението са останали наследниците на купувача по този договор - Р. Г. П. починал на ******** г., а именно Ж. Р. П. и С. Р. П., действащ чрез своята майка и законна представителка Р. Г. Г., които са еднокръвни братя, сезирали въззивниня съд с две отделни отделни въззивни жалби.

1

Във въззивната жалба, подадена от Ж. Р. П., представляван от адв. Я. от ПАК се излага, че решението е неправилно и необосновано, че в него липсва волята на съда по фактическите твърдения и възражения на ответника, релевирани по спорния въпрос относно плащането на продажната цена за разликата над 40 000 лева до 170 000 лева, по счетоводното записване на постъпилите суми за продажбата на същия имот в счетоводството на „ПИБ“ АД и относно изявлението на продавача в нотариалния акт, че е получил плащането и предал владение на недвижимия имот.

Във въззивната жалба, подадена от

С. Р. П., представляван първоначално от особен представител, а в последствие от своята майка и законен представител, а именно Р. Г. и упълномощен от нея пр. представител – адв. Е. Ч. са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение.

Обосновани са възражения за неправилно интерпретиране на фактите и не обсъждане на онези от тях, което имат значение да правилното решаване на спора. Излага се, че съдът не е обсъдил изявлението на ищеца, вписана в договора, че плащането е извършено по банков път. Излага се, че нито едно от твърденията изложени в исковата молба, не е установено. Излага се, че плащането извършено от трето лице касае именно развалената сделка, а не друго основание, каквото е „неформален предварителен договор“ сключен между ищеца и третото лице извършило плащането и неотносимостта на правоотношенията между тях спрямо атакуваната сделка.

Във въззивните жалби е обосновано искане за отмяна на № 260122 от 15.02.12.2024 г. постановено по гр.д. № 11525 по опис на СГС за 2015 г. и отхвърляне на исковата претенция.

Въззиваемата страна „ПИБ“ АД в два отделни писмени отговори оспорва въззивните жалби на ответниците като неоснователни. Излага, че в тежест на купувача е да докаже, че е извършено плащане на продажната цена и по делото не са събрани доказателства за извършено такова в размер на 130 000 лева, които макар и да са постъпили по сметка на банката, те са платени от трето лице, което в последствие ги е претендирало за връщане.

В първото по делото съдебно заседание проведено пред въззивния съд, Р. Г. – майка на С. Р. П. е заявила желание да заплати остатъка от продажната цена в размер на 130 000 лева. До даване ход на устните състезания, предложението не е прието от банката поради не съответствие на 2 предложението спрямо пазарната цена на вещта, към момента на сключване на спогодбата.

Настоящият въззивен състав, в съответствие с правомощията посочени в чл. 269 от ГПК приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а относно неговата правилност и обоснованост е ограничен от въпросите поставени във въззивните жалби, а те са следните:

Извършено ли е плащане от страна на трето лице за задължението на Р.

Г. П. в размер на 130 000 лева преди сключване на сделката, обективирана в Акт № 57, том I, рег. № 1676, дело № 40 от 2015 г. Изявлението на продавача, обективирано в този акт, че е получил плащане на цялата сума по банков път, може ли да се отрича в последствие и да променя доказателствената тежест в настоящия исков процес, относно факта на плащане по твърдението, че такова не е извършено от купувача.

От фактическа страна: Не е спорно и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 14.05.2015 г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в изискуемата форма за действителност – нотариален акт. От неговото съдържание се установява, че продавач е „ПИБ“ АД, а купувач е Р. Г. П.. Видно от съдържанието на нот. Акт № 57/2015 г. в частта, относно продажбата цена, тя е определена в размер на 170 000 лева. Нотариусът е удостоверил изявлението на продавача, че цената е изплатена от купувача по банков път. При съставянето на акта, не са представени доказателства за извършено плащане и не са посочени такива в описанието на приложените документи. Четири месеца по-късно, Банката е направила писмено изявление, частично противоречиво на удостовереното в нотариалния кат, че не е получила част от продажната цена в размер на 130 000 лева. Изявлението е обективирано в покана № 07-13108 от 02.09.2015 г. , която не е достигнала до купувача, търсен на адрес на който не живее от 3 години /забележката е на куриерската служба „Стар Пост“ от 08.09.2015 г. върху обратна разписка № 900359476, приета като доказателство по делото. В хода на съдебното производство пред първата инстанция, ищецът е въвел допълнителните факти, че е постъпило по сметка на „ПИБ“ АД плащане в размер на 130 000 лева за покупка на същия имот, но от друго физическо лице, а именно Б. Р., който претендира по съдебен ред връщане на тази сума.

Представил е неговата искова молба, както и влязлото в законна сила решение 3 от 20.06.2017 г. постановено по гр.д. № 10893/2015 г. по опис на СГС, потвърдено с решение № 1863 от 22.07.2019 г. по въззивно гражданско дело № 799/2018 г. по опис на САС и недопуснато до касационно обжалване с Определение № 396 от 08.05.2020 г. постановено по гр.д. № 1122 по опис на ВКС за 2020 г.

От така представените от ищеца доказателства, се установява, че преди изповядване на сделката между „ПИБ“ АД и Р. Г. П. е постъпило плащане чрез банков превод на сумата от 130 000 лева, която е осчетоводена като цена по продажба на същата вещ, индивидуализирана чрез нейният административния адрес. Установено е по отношение на „ПИБ“ АД, че платилия сумата от 130 000 лева, не е сключвал формален договор за покупко-продажба на недвимижим имот, какъвто е необходим като условие за действителност на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Решенията в това производство, обвързват третото лице помагач, а именно Р. Г. П., който приживе е твърдял, че е извършеното плащане от страна на Б. Р. се отнася до сделката, обективирана в нот. акт № 57/2015 г.(процесната сделка). В същото производство е установено, че преводът на 40 000 лева, осъществен по сметката на „ПИБ“ АД, също от трето лице за сделката по нот. Акт № 57/2015 г. лице, а именно Ч. Б. П. се отнася до плащане на цената по договора, обективиран в нот. акт № 57/2015 г. В това производство е направено и изявление от страна на ПИБ АД, че плащането на сумата от 130 000 лева е извършено с основание – да се плати цената по договора нот. акт № 57/2015 г.

Не е спорно, че в основанието за извършения превод е записано – „покупка на имот гр.***, ул. „***“ 1.А“ както и, че тримата – Б. Р., Ч. П. и Р. П. са се познавали.

От правна страна: Пред настоящия състав на САС е поставен въпросът дали извънсъдебните изявления на ищеца в настоящото производство, а именно – „ПИБ“ АД за това, че е приела плащане на 130 000 лева, направени веднъж пред нотариуса изповядал сделката, чието разваляне се иска и втори път в исково производство като ответник, по иска на платилия за връщане на това плащане, може да се противопостави на купувача в настоящото производство, който е и трето лице помагач в производството по гр.д. № 10893 по опис на СГС за 2015 г. Настоящият състав на САС приема, че страните / Б. Х. Р. и ПИБ АД/ са обвързани от СПН, а наследниците на третото лице помагач на ответника ПИБ АД, а именно Р. П., а именно въззивните 4 жалбоподатели Ж. Р. П. и С. Р. П. са обвързани от мотивите на решението по гр. Д. № гр.д. № 10893 по опис на СГС за 2015 г. (съгласно чл.223, ал.2 от ГПК това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла). Предвид гореизложеното, следва да се приеме и в настоящото исково производство, че плащането на сумата от 130 000 лева, не погасява цената по покупката на недвижим имот, по нот.акт № 57/2015г.

Неизпълнението на договора за покупко-продажба в частта, относно липсата на плащане на цената в размер на 130 000 лева е основание да се иска разваляне на договора. Основанието обаче, не настъпва от момента на сключване на договора 14.04.2015 г., а от моментът, в който е влязло в законна сила съдебното решение, което установява, че плащането на сумата от 130 000 лева от трето за сделката лице е без основание и съответно подлежи на връщане, т.е. от 08.05.2020 г. когато с Определение № 396 от 08.05.2020 г. постановено по гр.д. № 1122 по опис на ВКС за 2020 г. не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 1863 от 22.07.2019 г. по гр.д. № 779/2018 г. по опис САС с което е потвърдено решение от 20.06.2017 г. по гр.д. № 10 893/2015 г. , с което на основание чл. 55, ал.1 пр. 2 от ЗЗД е прието, че плащането от 130 000 лева е извършено без основание.

Правният интерес от разваляне на договора е възникнал на 08.05.2020г., и към датата на постановяване на обжалваното първоинстнационно съдебно решение е налице положителната процесуална предпоставка по чл. 130 от ГПК за произнасяне по същество на спора, но по същество не са налице основанията за разваляне на договора. Съгласно разпоредбата на чл. 87 от ЗЗД когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.

Покана за разваляне на договора е изпратена на 02.09.2015 г., която не е достигнала до купувача по договора, чието разваляне се иска. Но дори и да беше достигнала до него, към този момент купувачът не е бил обвързан с мотивите на съдебно решение, че плащането на сумата от 130 000 лева не е във връзка с основанието, от което той черпи права по договора за покупко- 5 продажба. Ищецът не е ангажирал съда с твърдение, че след 08.05.2020 г. е дал подходящ срок на купувача (към този момент, неговите наследници Ж. Р. П. и С. Р. П., действащ чрез своята майка и законна представителка Р. Г. Г.) за изпълнение на договора, чието разваляне поддържа и пред въззивния съд.

Независимо и от изразеното пред съда желание за изпълнение и предприетите действия спрямо ищеца, последният не е дал възможност на купувачите да заплатят остатъка от продажната цена. От обвързващите ищеца изявления, дадени пред въззивния съд от пр. представител на ищеца не се установява изпълнението да е станало невъзможно изцяло или отчасти, или поради забавата до е станало безполезно, а и няма данни задължението да е било фиксирано в уговорено време. Налице е обвързващ страните писмен договора за покупко-продажба, по който договор липсва изпълнение за плащане на част от продажната цена за разликата над 40 000 лева, до 170 000 лева, т.е. за сумата от 130 000 лева. Фактът на задължението е станал изискуем в момент следващ сключването на сделката, а не преди това или към момента на сключването.