Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 77 от 03.05.2023, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Административно наказателно дело 870/2022
Вид
Решение № 77
Подписан
03.05.2023
В сила
08.07.2023
Състав
МАРИЯ ДИМОВА ШОЛЕКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57,т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.193, ал.1 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
  • чл.98, ал.1 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
  • §1, т.35 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Л., 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Л., I СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря Преслав В. Петров като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20224310200870 по описа за 2022 година С наказателно постановление № ЛЧ-КОС-7 от 20.09.2022 г. на З.М., Началник на РУ на МВР-Л., е наложена на основание чл.193, ал.1 от ЗОБВВПИ глоба в размер на 500 лева на К. М. С. от гр.Л., ЕГН: ********** за това, че на 16.08.2022 г., около 18,45 часа в гр.Л., ул.“О.“ №**, вх.*, ет.2, ап.6 при извършена полицейска проверка е установено, че лицето не съхранява законно притежавания от него Адаптор „***“ 22 LR № В ****, вписан в РНУСОБ № ***********/16.03.2020 г. в метална каса, неподвижно укрепена със секретно заключващ механизъм, с което виновно е нарушил чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподател ят К.

М. С., който го обжалва в срок и излага, че е незаконосъобразно, като твърди, че не е извършил нарушението, тъй като описания адаптор не е оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ. Излага, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл.42, т.4 и чл.57,т.5 от ЗАНН, тъй като не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението, не е посочено къде се е намирал въпросния адаптор, не е взет предвид представения приемо-предавателен протокол №34 от 02.08.2022 г., от който е видно, че адаптора е бил на ремонт, както и че доброволно е предал адаптора на 17.08.2022 г. Отделно от това 1 излага, че наказващият орган не е извършил преценка за приложението на чл.28 от ЗАНН, като излага съображения за маловажност на случая. Поради изложеното моли съда да отмени НП.

В с.з.жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв. П. П., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като излага, че от показанията на свид.Ц. и В. се установява, че домът на доверителят му е бил посетен от полицейски орган по сигнал на доверителя му, че на същия с бухалка е потрошен автомобила и е нормално е в подобна обстановка всеки един човек да е объркан и именно изхождайки от това състояние доверителят му К. С. е пропуснал да съобщи на полицаите, че адаптора е на ремонт.

Протокол за взетия на ремонт атаптор е представен на следващия ден, заедно с адаптора на актосъставителя. Моли съдът да кредитира показанията на свидетеля М. П. с особено внимание, тъй като те противоречат на събраните по делото писмени доказателства и в определена част са неверни. В съдебно заседание проведено на 18.01.2023 година свид. П. твърди: „На следващия ден ми донесе само пистолет, без адаптора“. Това е едно изцяло невярно твърдение, тъй като сред писмените доказателства по делото е налице протокол за доброволно предаване от 16.08.2022 година съгласно, който протокол пистолета е предаден на 16.08.2022 година на С. В., който факт е потвърден и от свид. Д. Ц. в същото съдебно заседание. На следващо място в същото съдебно заседание на 18.01.2023 година свид. Пъдев заявява, че протокола № 304/02.08.2022 г. му е бил предаден известно време след АУАН.

Спорен е момента на коя дата е предаден протокола, но във всички случаи протокола е предаден преди издаването на НП, тъй като е представен от наказващият орган по искане на съда. Сочи, че непълното и неточно посочване на обстоятелствата, при които е извършено административното нарушение винаги е съществено нарушение на процесуалните правила.

Процесното НП е издадено от наказващия орган без в него да личи дали е извършена преценка за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като излага, че с оглед на конкретната тежест на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които то е извършено се касае за първо такова нарушение с незначителни общоопасни последици и същото представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Поради изложеното моли съда да отмени изцяло процесното НП, като незаконосъобразно и издадено при съществени процесуални нарушения, като присъди в полза на доверителя му направените 2 по по делото разноски в размер на 500 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие приложен по делото.

Ответникът – РУ на МВР-Л., редовно призован не изпраща представител.

От събраните по делото писмени доказателства,от показанията на разпитаните свидетели: М. П., Д. Ц. и С. В., от становището на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 17.08.2022 год. бил съставен Акт № 112778 за установяване на административно нарушение от свид.М. П., в присъствието на свид. Д. Ц. и С.

В., срещу К. М. С., за това,че на на 16.08.2022 г., около 18,45 часа в гр.Л., ул.“О.“ №**, вх.*, ет.2, ап.6 при извършена полицейска проверка е установено, че лицето не съхранява законно притежавания от него Адаптор „***“ 22 LR № В ****, вписан в РНУСОБ № ***********/16.03.2020 г. в метална каса, неподвижно укрепена със секретно заключващ механизъм, с което е нарушил чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ. По съставения акт жалбоподателят не е направил възражения. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.

Актосъставителят и свидетелят по акта поддържат направените констатации, като дават подробни обяснения за извършената проверка и съставяне на акта.

АУАН и НП са издадени от компетентни лица съгласно представените писмени доказателства – заповед № 8121з-595/26.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи.

От така установената фактическа обстановка, съдът намира,че обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано по следните съображения: При извършената полицейска проверка в дома на жалбоподателя по повод сигнал от същия, че съсед е потрошил автомобила му с бухалка е установено, че С. притежава законно оръжие – пистолет „***“, модел 82, калибър 9х18, пълнител към него и боеприпаси, които е предал с протокол за доброволно предаване на 16.08.2022 г. на свид.В.. Освен посоченото оръжие и боеприпаси, жалбоподателят притежава законно и адаптор „***“ 22 LR № В ****, за който е установено, че не се съхранява в метална каса, неподвижно закрепена, със секретен заключващ механизъм.

Това обстоятелство се установява от показанията на свид.Ц. и В.. В хода на 3 проверката жалбоподателят е заявил пред полицейските служители, че прави ремонт и не може да представи адаптора. По данни на свид.Ц. и В., свид.П. съставил АУАН за констатираното от тях нарушение.

Съдът не споделя възражението в жалбата, че посоченият адаптор не е оръжие по смисъла на закона, тъй като съгласно §1, т.35 от ДР на ЗОБВВПИ "Част на огнестрелно оръжие" е всяка част, различна от основен компонент, специално проектирана и изработена за огнестрелно оръжие и необходима за неговото функциониране, и всяко устройство, което е предназначено или пригодено да заглушава звука от изстрел с огнестрелно оръжие“.

Съдът не споделя възражението, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, тъй като не съдържат обстоятелствата, при които е извършено нарушението и не е установено къде се е намирал въпросния адаптор. По безспорен начин е установено, че адаптора не се съхранява в наличната метална каса в дома на жалбоподателя, като последният е заявил, че не знае къде е, така че няма как полицейските служители да отразят в акта обстоятелство, което не им е известно и не може да бъде установено, освен чрез извършване на претърсване на жилището, за каквото действие не е имало причина. Описанието на нарушението е пълно и точно, правилна е и правната квалификация на нарушението, което на пръв поглед води до извода за извършено нарушение на чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ.

От събраните писмени доказателства обаче се установява, че адаптора не е бил наличен в жилището на жалбоподателя, съответно не е бил съхраняван в металната каса, поради това, че в същото време е бил даден за ремонт. Това обстоятелство се установява от приетия като доказателство предавателноприемателен протокол №304 от 02.08.2022 г., от който е видно, че жалбоподателят е предал адаптора на 02.08.2022 г. на лицето П.Я. и го е получил обратно на 17.08.2022 г., след което своевременно на същата дата го е предал с протокол за приемане на ОБВВПИ на свид.П./л.31/. Не се установява поради липсата на спомен от свид.П. кога жалбоподателят му е представил предавателно-приемателен протокол №304 от 02.08.2022 г., дали го е предал преди или след съставяне на акта, но е безспорно, че това е станало преди издаване на НП, тъй като цитираният протокол присъства в материалите по преписката и е представен от наказващия орган, след изискването му от съда. Това поставя въпроса защо не е бил взет предвид при издаване на НП, тъй като този протокол е от значение за преценката налице 4 ли е виновно поведение от страна на жалбоподателя, което е елемент от състава на административното нарушение, за което е санкциониран.

Настоящата инстанция приема, че жалбоподателят не е осъществил състава на вмененото му във вина нарушение, тъй като не се касае до виновно поведение и неизпълнение на задължение от негова страна, а до обективна причина за отсъствието на въпросния адаптор от определеното в закона място за съхранение. Като не е съобразил това обстоятелство, въпреки, че е разполагал с данни, наказващият орган е издал едно незаконосъобразно НП, което следва да бъде отменено.

С оглед съображенията, изложени по-горе, че жалбоподателят не е осъществил състава на нарушението по чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ, не следва да се излагат мотиви за маловажност на случая.

При този изход на процеса е основателна заявената от жалбоподателя претенция за присъждане на направените по делото разноски, като същата следва да бъде уважена в претендирания размер от 500 лева, съгласно представеното по делото пълномощно и ответникът бъде осъден да му заплати тази сума. В писмо рег.№ 176200-8862/24.10.2022 г./л.3/ наказващият орган е направил възражение за прекомерност на разноските. Претендираният размер на адвокатското възнаграждение е над предвидения размер в разпоредбата на чл.18, ал.2, във връзка с чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и независимо, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, не са налице основания за намаляване размера на сторените разноски, като се вземе предвид, че делото е разгледано в три съдебни заседания именно поради пропуск на наказващия орган да представи с преписката всички относими доказателства за твърдяното нарушение и процесуалният представител на жалбоподателя е проявил активност при събиране на относими към предмета на делото доказателства.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

5

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № ЛЧ-КОС-7 от

20.09.2022 г. на З.М., Началник на РУ на МВР-Л., с което е наложена на основание чл.193, ал.1 от ЗОБВВПИ глоба в размер на 500 лева на К. М. С. от гр.Л., ЕГН: **********, за нарушение на чл.98,ал.1 от ЗОБВВПИ, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Л. да заплати на К. М. С. от гр.Л., ЕГН:

********** сумата от 500 /петстотин/ лева, разноски по делото, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Л.: _______________________

6