Решение № 15117 от 28.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15117 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря СНЕЖА М. ДАМЯНОВА-ИВЧЕВА като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20251110150785 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 310 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба на Д. А. К. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *****, с настоящ адрес ******* , чрез процесуалния му представител – адв. Н. С., срещу С.А.****** със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от изпълнителният директор С. Й. М. и от председателя на Съвета на директорите Б. Л. С..

Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № ********г. и неговата отмяна; с правно основание чл. 344, ал. 1, т.2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност "Специалист застрахователна дейност, той и инспектор здраве и безопасност при работа" при ответника, както и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 17 767,86 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 19.09.2025 г. до 19.03.2026 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.11.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил писмен трудов договор с ответника на 28.05.2020г. като първоначално е заемал длъжността „Специалист – застрахователна дейност“ като било определено основно трудово възнаграждение в размер на 1000лв., като трудовият договор бил 1 сключен за заместване и до завръщане на титуляра П. Р. И.а – Е.. С допълнително споразумение от 01.07.2022г. длъжността била променена на „Счетоводител“ към отдел „Финансово – счетоводен“, а трудовият договор бил променен в такъв за неопределено време. С допълнително споразумение от 01.11.2022г. длъжността била променена на „Специалист, застрахователна дейност, той и инспектор здраве и безопасност при работа“, към отдел „Технически“. С допълнително споразумение от 15.07.2025г. основното трудово възнаграждение е било променено на 2384,38лв. считано от 01.04.2025г. с допълнителни споразумения от

22.03.2023г.;13.07.2023г.;14.03.2024г. ищецът е посочен с длъжност „Специалист застрахователна дейност“ в отдел „Технически“, код по НКПД:

3321 – 3005.

Твърди се че с Предизвестие №******г. е бил уведомен за прекратяване на трудовия договор поради съкращаване на щата, а със Заповед № ********г. считано от същата дата е прекратено трудовото му правоотношение. Твърди, че Заповед № ********г. е незаконосъобразна, поради липса на извършен подбор между служителя, заемащ длъжността „Специалист, застрахователна дейност“ и ищецът заемащ длъжността "Специалист застрахователна дейност, той и инспектор здраве и безопасност при работа", като и двете длъжности са в звено – отдел „Технически“. Тъй като двете длъжности са били напълно идентични в частта на изпълняваните трудови функции, свързани със застрахователната дейност. Счита, че доколкото работодателят не е извършил подбор е нарушил чл. 329 ал. 1 от КТ, което води до незаконосъобразност на прекратеното правоотношение. Твърди, че работодателят е бил длъжен да извърши подбор доколкото се е съкращавала длъжността и по този начин служителят, чиято длъжност се съкращава изпълнява в пълен обем длъжността, която не се съкращава. Посочва, че след прекратяване на трудовото правоотношение не е започвал друга работа на трудов договор поради което моли да му бъде присъдено обезщетение за оставане без работа.

С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед № ********г., да възстанови ищеца Д. А. К. с ЕГН:

**********, на заеманата преди незаконното уволнение длъжност, както и да осъди ответника да заплати обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение в периода от 19.09.2025. до 19.03.2026г. в размер на 6 брутни работни заплати – 17 767,86лв.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че ищецът е бил в трудово правоотношение с него, което е прекратено със Заповед № ********г. Твърди, че е осъществен фактическият състав на чл. 328 ал. 1 т.2 КТ, поради което уволнението е законосъобразно.

Сочи, че заповедта съдържа всички законови изисквания, като е посочено правното основание, съдържа мотиви и е издадена от компетентен орган.

Твърди, че с новото щатно разписание в сила от 19.09.2025г. е била съкратена 2 единствената щатна бройка за длъжността заемана от ищеца – "Специалист застрахователна дейност, той и инспектор здраве и безопасност при работа" в отдел – „Технически и материално техническо снабдяване“. Посочва, че заеманата от ищеца длъжност съществено се различава от длъжността „Експерт застраховане“. Твърди, че заеманата от ищеца длъжност и длъжността заемана от П. Р. И.а – Е. са били със съществено различаващи се трудови функции и подбора в случая не е бил задължителен за работодателя и такъв не е извършван. Счита че с оглед законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение всички искове следва да бъдат отхвърлени. Оспорва, че ищецът е останал без работа за пълният претендиран период за обезщетяване от шест месеца. Прави възражение за погасяването на предявените искове по давност. Прави възражение за прихващане със сумата в размер на 7897,08лв., включваща следните суми: сумата от 2961, 40лв. – изплатено от работодателя на ищеца обезщетение по чл. 220 ал. 1 КТ, както и изплатено от работодателя на ищеца обезщетение по чл. 222 ал. 1 от КТ за сумата от 2961, 40 лв. и изплатено обезщетение по чл. 224 КТ в размер на 1974, 28лв. Моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: 1) Че ищецът е сключил писмен трудов договор с ответника на 28.05.2020г.; 2) Трудовият договор е прекратен поради съкращаване на щата със Заповед № ********г.

Видно от представената като доказателство по делото Заповед № * * * * * * * * г (л.11–12), трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 19.09.2025г., на основание чл. 328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ – поради съкращаване на щатна бройка за длъжност „Специалист застрахователна дейност, той и инспектор здраве и безопасност при работа“, код по НКПД – 2011:3321-3005, и утвърждаване на ново щатно разписание, извършено с взето решение на Съвета на директорите на С. А., обективирано в Протокол № *******г (л. 99 – л.103). и отразено в последствие в Заповед № ********. (л. 104 - 105). Установява се, че издаването на процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение не се предхожда от отправянето на предизвестие за прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя.

Видно от Заповед № ********., от щатното разписание се премахват длъжностите: 1) „Специалист, застрахователна дейност той и инспектор здраве и безопасност при работа“ с код по НКПД - 2011:3321 - 3005; към отдел технически; 2) „Шофьор, лекотоварен автомобил, той и домакин“ с код по НКПД – 2011: 8322 - 2006; 3) „Специалист технически контрол, технологично развитие“ с код по НКПД 2011: 2421 - 6018; 4) „Експерт капитално 3 строителство“ с код по НКПД: 2421 - 6003; 5) „Психолог“ с код по НКПД 2011: 2634 - 6001; Като всички посочени закрити щатни длъжности са част от централно управление на С. А.. Същото се потвърждава и от представените Щатни разписания за дружеството от 19.09.2025г. и 11.03.2025г. (л.81 – л.96).

Новото щатно разписание е прието с решение на Съвета на директорите на С. А., който съобразно устава на ответното дружество е компетентен орган при извършването на структурни промени в персонала и щатното разписание на дружеството. Решението за промяна е прието на редовно събрание на Съвета на директорите и обективирано в Протокол №*******г.

Съобразно приетите по делото щатни разписания на длъжностите от 19.09.2025г. и от 11.03.2025г., е видно, че към приемането на длъжностното разписание от 11. 09.2025г. в ответното дружество е налице една щатна бройка на длъжност „Специалист, застрахователна дейност той и инспектор здраве и безопасност при работа“, като с приетото ново щатно разписание на 19.09.2025г. същата щатна бройка е съкратена и в отдел „Технически и материално техническо снабдяване“ няма налична щатна бройка на длъжност „Специалист, застрахователна дейност той и инспектор здраве и безопасност при работа“. Като съобразно двете приети щатни разписания на длъжностите има и в двете разписания длъжност „Експерт, застраховане“, която не е била обект на съкращаване.

По делото са приети длъжностни характеристики на длъжност „Специалист, застрахователна дейност той и инспектор здраве и безопасност при работа“; и на длъжност „Експерт, застраховане“; между които ищецът твърди, че има идентичност и на база на които работодателят е следвало да извърши подбор.

По делото е разпитан един свидетел в проведено открито съдебно заседание на 28.05.2026г. като съшият е допуснат при режим на довеждане по искане на ищцовата страна. По отношение на събраните гласни доказателства, същите при преценката на казаното от този свидетел, съобразно правилото на чл. 172 ГПК, съдът достига до извод, че показанията му са достоверни и може да им се даде вяра. Показанията му са последователни и логични, като казаното от свидетеля кореспондира с останалите по делото доказателства, поради което и настоящият съдебен състав намира, че следва да кредитира в цялост показанията, като се отчете и факта, че по делото нито са налице доказателства, нито дори индиции, че свидетелят е пряко заинтересован от изхода на правния спор или е недобросъвестен. В процесният период на оспорваното незаконосъобразно уволнение, свидетелят е работил в ответният работодател, логично е именно лица, които работят на определено място и при определен работодател да могат да съобщават обективни факти за обстоятелствата за които в процесния случай свидетелят е допуснат, тъй като именно такива лица имат и могат да имат преки впечатления за релевантните факти. Наличието на някои неточности в показанията не могат да дискредитират последните, тъй като следва да се отчете изминалия период от 4 време, както и особеностите на човешката памет, в това число и фактори като човешката перцепция, които са от значение във връзка с възприемането и възпроизвеждането на възприетите обстоятелства.

По делото е допусната и съдебно – счетоводната експертиза, според заключението по която, брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец преди уволнението е в размер на 2961, 40 лева равняваща се на 1514,14 евро, а обезщетението за оставане без работа за периода от 19.09.2025 г. до 19.03.2026 г. е 17 768, 45 лева или 9084,86 евро.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 344 ал 1 т.1 от КТ:

В представеният отговор на исковата молба ответното дружество, чрез процесуалният си представител възразява по отношение на предявените искове, че са погасени по давност. Поради направеното възражение следва на първо място да бъде изяснено дали той е бил предявен в рамките на законоустановения в чл. 358, ал.1, т.2 във вр. с чл. 358, ал. 2, т. 1, предл. второ КТ, давностен срок.

Съгласно посочените разпоредби, срокът за предявяване на иска по трудови спорове относно прекратяване на трудовото правоотношение е 2месечен, като в случай на прекратяване на предизвестие, какъвто е и процесният случай, започва да тече с изтичане на срока на предизвестието.

В константната съдебна практика на ВКС, когато трудовият договор се прекратява с предизвестие, моментът, към който следва да бъде извършена преценка за законосъобразността на волеизявлението за прекратяването на трудовото правоотношение, е датата на изтичане на предизвестието, доколкото съгласно чл. 335, ал.2, т.1 КТ, прекратителният ефект настъпва автоматично, с изтичане на срока на предизвестието. Без значение е дали работодателят е издал допълнителен акт (заповед), тъй като поради факта, че моментът на прекратяването настъпва екс леге, такъв акт би имал само декларативен характер и би бил без правно значение. Следователно, релевантно както за законосъобразността на волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение, така и за момента от който започва да тече крайния срок за предявяване на процесния иск, е предизвестието, съответно – датата на изтичането му, а заповедта и нейното съдържание са правно ирелевантни и имат единствено декларативно значение по отношение на прекратяването (Решение ****г. на IV г. о. на ВКС по гр. д. № **** Решение № *****г. на III г. о. на ВКС по гр. д. ******; Решение № ******* на IV г. о. на ВКС по гр. д. № ***** на IV г. о. на ВКС по гр. д. № ******).