Решение № 4287 от 30.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4287 гр. Варна, 30.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20253110101474 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на предявена искова молба от ищцата П. Т. Т., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат Н. М. от АК Я., със съдебен адрес: гр. Я., ***, срещу ответното дружество „К.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Н. П. П..

Исковата молба е надлежно уточнена с допълнителна молба.

Отправеното до съда искане е да бъде постановено съдебно решение, по силата на което съдът да признае за установено в отношенията между страните, че сключения между тях договор за потребителски кредит от 23 август 2024 г. е нищожен поради противоречието му със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл.1 ЗЗД, във вр. с чл. 22, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Ищцата основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства:

На 23.08.2024 г. П. Т. сключила договор с ответното дружество договор за потребителски кредит № 1133701, по силата на който получила сумата от 1800 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 50.00 % и годишен процент на разходите 63.02 %. В договора било уговорено, че заемателят ще погаси кредита на 18 месечни вноски с размер на погасителна вноска 4 х 75.00 лв. и 14 х 172.28 лв. с крайна падежна дата 23.02.2026 г.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от процесния договор, сочи ищцата, че страните се споразумели, че договорът трябва да се обезпечи с поне едно от посочените обезпечения : поръчителство на едно или две физически лица, които трябва да отговорят на определени изисквания или безусловна банкова гаранция. Съобразно чл. 18, ал. 1 от процесния договор, при неизпълнение на изискването на чл. 6, ал. 1 от договора, сочи ищцата, че заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 3462.08 лв., която ще се плаща разсрочено и която се кумулирала към падежните вземания по погасителния план.

Ищцата счита, че не дължи изпълнение на вземанията за неустойка и договорна лихва, т.к. те намирали своето основание в нищожна кредитна сделка.

Процесният договор твърди ищцата, че е нищожен поради изначална недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал. 1 от ЗПК договорна лихва, която не породила валидни правни последици поради противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД) и поради значителна нееквивалентност на 1 насрещните престации, водеща до злепоставяне интересите на потребителя с цел извличане на изгода за кредитора.

Твърди се, че кредиторът не е изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК - да разпише в условията на договора прилагането на възнаградителна лихва.

Договорът според ищцата бил нищожен и като сключен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, във вр. чл. 10, ал. 1, вр. чл. 19, ал. 2, вр. чл. 21 и чл.

22 ЗПК, т.к. разписаният ГПР бил неточен и подвеждащ, защото в него не била включена скритата под формата на неустойка договорна лихва, още повече, че разписания ГПР от 63,02% излизал извън законустановените рамки съгл. чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Кредиторът според ищцата не бил изпълнил изискването да посочи кои компоненти формират размера на ГПР.

На собствено основание ищцата намира за нищожна и неустоечната клауза, която предвиждала силно ограничителни условия, препятстващи изпълнението. Договорената неустойка изначално не притежавала обезпечителна и обезщетителна функция, твърди ищцата.

Ищцата счита, че договорната лихва по процесния договор е в годишен размер на 50 % и е над три пъти размера на законната лихва, поради което твърди, че и договорната лихва е нищожна.

Твърди се още, че договорения ГПР е неравноправна клауза, както и че невярно е посочен лихвения процент по договора от 50 вместо 63,02.

При всичко изложено ищцата обобщава, че процесния договор е сключен при нарушаване на разпоредбите на чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК, поради което е и недействителен целия договор, т.к. приложение не намира нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД.

Видно и от уточнителната молба ищцата счита, че сключения договор за потребителски кредит е нищожен, поради противоречието му със закона.

Ищцата желае уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски, като е релевирала още в исковата молба възражение с правно осн. чл. 78, ал. 5 ГПК.

В подкрепа на твърденията си и искането си ищцата е обиктивирала искания за събиране на доказателства .

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „К.“ ЕООД, чрез процесуален представител - адвокат Х. М. от САК с надлежно приложено пълномощно към отговора на искова молба.

Ответникът оспорва исковете като твърди, че исковата молба е неоснователна, излагайки следните аргументи:

За неоснователни намира ответника претенциите на ищцата за обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК,ЗЗП и ЗЗД.

Ответникът твърди, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. Според ответника в настоящия случай намира приложение чл. 26, ал. 4 ЗЗД поради което и ако се приеме, че клаузата за неустойка е недействителна, то това не води до недействителност на целия договор .

Твърдението на ищцата затова, че неустойката не е включена в ГПР ответникът намира за изначално неоснователно.

Валидността на договора за ответника произтичала от това, че основните параметри главница и лихва били валидно уговорении в изискуемата форма. Отделно от това били покрити всички изисквания на ЗПК , регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, ал.2 ЗП .

Спирайки се на фактическите твърдения изложени в исковата молба, ответникът сочи, че оспорената клауза е действителна и не е неравноправна, а представлява задължително условие за отпускане на кредита с възможност за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на такъв . Ищецът получил искания от него кредит в рамките на 3 минути избрал да се ползва от услугата експресно разглеждане след като се запознал и с цената й, а освен това сключил и още 15 договора при същите условия. Целта на ищеца според ответника е не да получи кредит, от който има нужда, а да увреди кредитора си като 2 инициира производства по които да му бъдат присъдени разноски. Аргумент за горното се извличал от факта, че ищецът сключил 15 договора за кредит, които съдържат клауза за експресно разглеждане, както и самият размер на осъдителната претенция по настоящото дело - 35,25 лв. Ясно за ответника е, че при уважаване на исковете му ответното дружество ще бъде осъдено за заплати в пъти по-високи суми под формата на разходи за водене на делата.

Твърденията на ищцата, че клаузите в договора били в противоречие с принципа на добросъвестност и справедливост, респ. добрите нрави ответника намира за неоснователни.

Видно било от лог файл по договора за паричен заем № 1133701, че кредитополучателят бил наясно с всички условия по договора и избрал параметрите и условията по договора. /В тази връзка ответникът прилага лог файла към договора ,попълненото от кредитополучателя искане за сключване на договор за кредит, както и изпратения на посочения от кредитополучателя имейл адрес СЕФ.

Неоснователно намира ответника твърдението, че клаузата, с която е определена приложимата лихва по кредита е недействителна. Твърди се, че тази клауза е индивидуално договорена и съставена на ясен и разбираем език, т.е. не е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

Противно на твърдението на ищцата, че клаузата за неустойка заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, твърди ответника, че са спазени всички закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Позовавайки се на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК ответникът сочи, че при нормативно определен ГПР към датата на сключване на договора от 67,70 процента, определения в договора размер 63, 02 не надхвърля пет пъти размера на законната лихва.По отношение на неустойката ответникът сочи, че същата е уговорена във фиксиран размер и дължима след сключване на договора поради което не е включена и не следвало да бъде включена в ГПР. В тази връзка ответникът се позовава на чл.19, т.2 от Директива 2008/48/ЕО.

Оспорени от ответника са твърденията на ищцата, че уговореният фиксиран лихвен процент по договора е уговорен в противоречие с добрите нрави. В този смисъл ответникът е цитирал съдебна практика.Твърди се още, че не е налице и неравноправност по см. на ЗЗП, като се сочи, че потребителят е бил наясно предварително с икономическите последици от сключване на договора, респ. не било налице нарушение по чл. 134 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП. В т.

1.5. от отговора на искова молба е застъпено становището на ответника, че в периода от 2020-2024 г. ищецът сключил общо 24 договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредставяне на обезпечение по кредита.Договорите били сключени с трите дружества, които са финансови институции от групата на ***, ЕИК ***, чиято собственост са „***“ ООД, „К.“ ЕООД и „***“ ООД.

Ответникът намира, че ищецът е недобросъвестен предвид сключените общо 24 договора и в продължение на години ползвал многократно един вид кредитен продукт, респ. многократно се запознал с условията му.

На последно място, в контекста на изложеното по-горе, ответникът счита че е налице индивидуално договаряне.

С оглед горното ответникът моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и желае присъждане на разноските по делото за което сочи, че ще представи допълнително списък по чл.80 ГПК. С отговора са представени СЕФ, Искане за сключване на договора и лог файл, които се желае да бъдат допуснати като писмени доказателства.В отговора на искова молба е изразено становище да не се допуска исканата от ищцовата страна експертиза поради това, че са предявени от ищеца само установителни искове, респ. експертизата по никакъв начин няма да помогне за разрешаване на спорните въпроси, които са само правни.

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 31.10.2025 г. страните не са изпратили представители . Видно от протокола от о.с.з.-Протокол с Рег.№ 6224 / 05.11.2025 г., съдът е докладвал молба вх.рег.№ 86601/15.10.2025 г. от ответното дружество, чрез пълномощника адв. М., с която желае делото да бъде разгледано в отсъствие на представител на ответника и по същество се желае отхвърляне на предявените искове срещу дружеството, като неоснователни, ведно с присъждане на сторените разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК. Обективирано е възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК касателно претендираното адвокатско възнаграждение от ищцовата страна.Съдът е докладвал и писмено становище вх.рег.№ 91108/31.10.2025 г. от адв. Н. М. - пълномощник на 3 ищеца по делото, с която моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, поради невъзможност да се яви в съдебно заседание. Заявява, че поддържа исковата молба и оспорва отговора на исковата молба на ответника. Изразява становище по проекто-доклада на делото, като прави отказ от доказателственото си искане за назначаване на съдебносчетоводна експертиза. По същество желае съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че сключеният помежду им Договор за потребителски кредит е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Обективира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответника и представя списък на разноските.

СЪДЪТ, въз основа на становищата на страните, събраните по делото доказателства, приложимия закон и разпоредбите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за установено и доказано по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА страна :

РС Варна е сезиран с предявен на 06.02.2025 г. от П. Т. против К. ЕООД установителен иск с посочена по-горе правна квалификация и искане за прогласяване нищожността на сключен между страните договор за потребителски кредит от 23.08.2024 г.

С доклада по делото, обявен за окончателен, без възражения от страните на страните, съдът е разпределил доказаотелкствената тежест между страните и на основание чл. 146, ал.