Определение № 1884 от 13.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1884 гр. Пловдив, 13.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. В. като разгледа докладваното от Бранимир В. В. Въззивно частно гражданско дело № 20255300501636 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна въззивна жалба от адвокат Я. В. К. от АК Пловдив, гр.**** срещу определение № 5132/15.04.2025г. постановено по гр. дело № 7980/2024г. по описа на ПРС, с което се оставя без уважение молба на адв. Я. В. К. за изменение на решението в частта за разноските.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, защото се дължи не присъденото възнаграждение от 400 лева, а възнаграждение от 1490,27 лева по НМРАВ на основание чл.7 ал.2 т.2 и чл.7 ал.1 т.4 от НМРАВ и съобразно трайната съдебна практика в тази насока.

В срок е постъпил отговор от въззиваемото «Сити Кеш» ООД, със седалище в гр.София, с което жалбата се намира за неоснователна.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя адв.Я. К., че в казуса следва да се прилагат нормите на НМРАВ, която предвижда минимални размери на адвокатските хонорари. Вярно е че преобладаващата част от съдебната практика на българските съдилища е била в синхрон с нормите на НМРАВ и са се спазвали установените там минимуми на адвокатски хонорари.

Като това се е прилагало и за дължимите адвокатски хонорари на адвокати безплатно защитаващи материално затруднени лица по чл.38 от ЗА, какъвто е и настоящия казус. Но с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. е постановено, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала 1 никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Ето защо в казуса настоящият съд на основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС отказва да прилага нормите на Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски хонорари, поради което обжалваният акт на РС Пловдив е законосъобразен и не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение съобразно нормите на Наредба №1/09.07.2004г.

Поради което определението на РС Пловдив следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5132/15.04.2025г. постановено по гр. дело № 7980/2024г. по описа на ПРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2