Решение № 1937 от 31.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1937 гр. Варна, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20223110107958 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от "П. а. л." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. .... № ...., ет. ..., срещу С. Ю. Т., ЕГН **********, и Н. К. Б., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. В. ж. к. .... № ...., ет. ..., ап. ...., искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 9258,86 лева, представляваща лихва за забава за периода от 21.06.2019 г. до 21.06.2022 г. върху главницата от 30 384,60 лева, включваща сумите 30 000 лева, представляваща заплатена от „П. а. л.“ ЕООД цена на лек автомобил марка „А.“, модел „Кю-3“, рама № WAUZZZ8U0DR037427, по развален договор за покупко-продажба на МПС, нотариално заверен рег. № 6590 от 22.07.2016 г. на нотариус рег. № 147 от НК, и 384,60 лева, представляващи заплатена нотариална такса при сключване на посочения договор, които суми са присъдени на „П. а. л.“ ЕООД с Решение № 1067 от 27.11.2019 г., постановено по т.д. № 219/2019 г. по описа на Окръжен съд - Варна, Търговско отделение, IV състав, ведно със законната лихва върху главницата от 30 384,60 лева, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба - 22.06.2022 г., до окончателното изплащане на главницата от 30 384,60 лева.

В исковата молба и уточняващите я молби ищецът излага, че в мотивната част на Решение по т. д. № 219/2019 г. на Окръжен съд – Варна, и Решение № 260088/16.11.2022 г., постановено по в. т. д. № 369/2020 г. на Варненски апелативен съд, се приема, че Договор за покупко-продажба на МПС от 22.07.2016 г., сключен между „П. а. л.“ ЕООД – купивач, и С.

1

Ю. Т. и Н. К. Б. – продавачи, не прехвърля собствеността върху лек автомобил марка „А.“, модел Кю-3, с ДК № * **** **, рама № WAUZZZ8U0DR037427. С Решение по т. д. № 219/2019 г. на Окръжен съд – Варна, Търговско отделение, поради сбъдване на положителното вътрешно процесуално условие – уважаване на главните искове, съдът е уважил предявените от „П. а. л.“ ЕООД обратни искове срещу третите лица С. Ю. Т. и Н. К.

Б. за връщане на платената продажна цена и разноските по продажбата по Договор за покупко-продажба на МПС от 22.07.2016 г., като е приел, че с предявяване на обратните искове ищецът е отправил към ответниците изявление за разваляне на Договора и последният е развален, считано от датата на връчване на препис от исковата молба – 09.04.2019 г. С посоченото Решение С. Ю. Т. и Н. К. Б. са осъдени да заплатят солидарно на „П. а. л.“ ЕООД сумата от общо 30 384,60 лева – главница, като в рамките на производството „П. а. л.“ ЕООД не е претендирало законна лихва за забава върху присъдената главница за периода от датата на предявяване на обратните искове до окончателното изплащане на сумата.

При така изложеното, отправя искане за солидарно осъждане на ответниците С. Ю. Т. и Н. К. Б. да заплатят на ищеца сумата от 9258,86 лева, представляваща законна лихва за забава върху непогасено задължение (главница) в размер на 30 384,60 лева за периода от 21.06.2019 г. до 21.06.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от 30 384,60 лева, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба - 22.06.2022 г. до окончателното изплащане на главницата в размер на 30 384,60 лева. В евентуалност, претендира присъждане на законна лихва върху сумата от 30 384,60 лева, считано от 21.06.2019 г. до окончателното изплащане на главницата в размер на 30 384,60 лева.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците С. Т. и Н. Б. депозират писмен отговор, в който считат предявените претенции за неоснователни и настояват за тяхното отхвърляне.

Застъпват становище, че предявеният иск за сумата от 9258,86 лева, представляваща законна лихва за забава върху сумата от 30 384, 60 лева, е погасен по давност, като се позовават на разпоредбата на чл. 111, буква „в“ от ЗЗД.

Настояват за отхвърляне на исковете, претендират разноски.

В съдебно заседание ищецът „П. а. л.“ ЕООД се представлява от адв. Л. П. от АК Варна. Поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответницата С. Ю. Т. не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът Н. К. Б., не се явява, не се представлява.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С влязло в законна сила Решение № 1067 от 27.11.2019 г., постановено по т.д. № 219/2019 г. по описа на Окръжен съд - Варна, Търговско отделение, IV състав, С. Ю. Т. и Н.

К. Б. са осъдени солидарно да заплатят на „П. а. л.“ ЕООД сумата 30 384,60 лева, включваща сумите 30 000 лева, представляваща заплатена от „П. а. л.“ ЕООД цена на лек автомобил марка „А.“, модел „Кю-3“, рама № WAUZZZ8U0DR037427, по развален договор за покупко2 продажба на МПС, нотариално заверен рег. № 6590 от 22.07.2016 г. на нотариус рег. № 147 от НК, и 384,60 лева, представляващи заплатена нотариална такса при сключване на посочения договор, на основание чл. 189, ал. 1, във вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 3-то, и чл. 87от ЗЗД.

Въз основа на посоченото Решение и Решение № 260088 от 16.11.2020 г. по в. т. д. № 369/2020 по описа на Апелативен съд - Варна, влязло в законна сила на 09.01.2021 г., е издаден Изпълнителен лист № 260022 от 21.01.2021 г. за горните суми. По делото не са налични данни, нито са въведени възражения за извършено заплащане на сумите от страна на ответниците.

В правните изводи на Решение № 1067 от 27.11.2019 г. по търг. д. № 219/2019 г. по описа на Окръжен съд - Варна, I V състав, е посочено, че съдът приема, че договорът за покупко-продажба на автомобил марка „А.“, модел „Кю-3“, рама № WAUZZZ8U0DR037427, следва да се счита за развален, считано от момента на връчване на препис от исковата молба - 09.04.2019 г.

Видно от горното Решение, установено и при извършена от съда служебна проверка, от „П. а. л.“ ЕООД не е предявен иск за присъждане на законна лихва върху претендираните вземания по разваления договор.

Вземането по чл. 86, ал.1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Обезщетителната (мораторна) лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение – при срочно изпълнение на парично задължение. Това задължение възниква само при поискване – като последица от уважаването на иск за главницата или чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата (Решение № 111 от 27.10.2009 г. по т. д. № 296/2009 г., ВКС, І т. о.; Решение № 97 от 17.03.2017 г. по гр. д. № 60229/2016 г., ВКС, IV гр. о.), какъвто е настоящият случай.

С Решение № 50 от 12.03.2010 г. по т.д. № 485/2009 г. на ВКС, II т.о., и Определение № 305 от 09.11.2015 г. по гр. д. № 5086/2015 г., ВКС, II гр. о., е прието, че при предявен в самостоятелно производство иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава върху присъдена с влязло в сила съдебно решение сума, кредиторът може да претендира и законната лихва върху вземането от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главния дълг, щом като не е налице произнасяне в тази насока с предходния влязъл в сила съдебен акт. Посочено е, че след като в предходното производство претенция за законна лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД изобщо не е предявена, то е несъмнено правото на ищеца да претендира заплащането на това обезщетение за забава в отделно производство. И след като към момента на предявяване на този иск вече присъдената сума все още не е заплатена, ищецът може да претендира присъждане на законната лихва върху нея от датата на завеждане на делото до момента на окончателното изплащане. Няма съмнение, че ако бе предявена в рамките на предходното производство, претенцията би била допустима. На същото основание тя е допустима и като предявена чрез отделен иск.

Вземането на кредитора за връщане на даденото по развален договор става изискуемо от момента на разваляне на договора, от който момент, съгласно нормата на чл.

84, ал. 2 ЗЗД, длъжникът изпада в забава. В мотивите на Решение № 1067 от 27.11.2019 г. по търг. д. № 219/2019 г. по описа на Окръжен съд - Варна, IV състав, е посочено, че договорът за покупко-продажба на автомобил марка „А.“, модел „Кю-3“, рама № WAUZZZ8U0DR037427, следва да се счита за развален, считано от момента на връчване на препис от исковата молба - 09.04.2019 г. При липса на други данни за уведомяване на длъжника за разваляне на договора, настоящият съдебен състав приема, че това е датата, от която за настоящия ищец принципно е възникнало правото да претендира обезщетение за забава, като същият претендира такова в размер на 9258,86 лева за периода от 21.06.2019 г. до 21.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30 384,60 лева, считано от 3 датата на депозиране на исковата молба в настоящото производство до окончателното изплащане на главницата.

С оглед на горното, съдът следва да разгледа направеното от процесуалния представител на ответниците с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност на основание чл. 111, буква „в“ ЗЗД.

Съгласно цитираната норма, вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Отговор на въпроса по какъв начин се изчислява давността за вземане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и погасява ли се цялото вземане, ако искът е предявен 3 г. след възникването му, е даден в Решение № 24 от 17.02.2009 г. по т. д. № 574/2008 г., ВКС, І т. о., и Решение № 167 от 08.11. 2013 г. по т. д. № 657/2012 г., ВКС, І т. о. С тях е прието, че лихви се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава. Затова, след като искът е предявен след като са изтекли три години от възникването на вземането за лихви, не се погасяват всички лихви, а само тези, които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска.

Съобразно това, доколкото исковата молба е подадена на 22.06.2022 г., съдът приема, че погасителната давност е изтекла единствено за дата 21.06.2019 г. от претендирания период. Изчислена с лихвения калкулатор, достъпен на официалния уеб сайт на НАП, лихвата върху главницата от 30 384,60 лева за периода от 22.06.2019 г. до 21.06.2022 г. възлиза на 9251,16 лева, до която сума и за който период предявената претенция се явява основателна, като искът следва да се отхвърли за разликата над 9251,16 лева до пълния претендиран размер от 9258,86 лева и за дата 21.06.2019 г.

Искът за присъждане на законна лихва върху главницата от 30 384,60 лева, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното изплащане на главницата се явява изцяло основателен.

Доколкото, съгласно Решение № 1067 от 27.11.2019 г., постановено по т.д. № 219/2019 г. по описа на Окръжен съд - Варна, Търговско отделение, I V състав, сумата от 30 384,60 лева се дължи от настоящите ответници солидарно, а сумите, дължими по настоящото дело се явяват обезщетение за забава върху горната сума, съдът намира, че и те следва да бъдат заплатени солидарно от ответниците.

Относно съдебно-деловодните разноски:

При този изход от спора, разноски се следват на двете страни, съобразно уважената и съответно отхвърлената част от исковете.

Ищецът със списък по чл. 80 претендира сторени разноски в размер на 2430,35 лева, включващи внесена държавна такса в размер на 430,35 лева и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева. Представени са доказателства за извършване на същите. Съобразно уважената част от исковете, следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 2 428,33 лева.

Ответниците, от своя страна, са направили искане за присъждане на разноски, но не са представили доказателства за извършване на такива, поради което разноски не следва да им се присъждат.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

4

ОСЪЖДА, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, С. Ю. Т., ЕГН **********, и Н. К. Б., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. В. ж. к. .... № ...., ет. ..., ап. ...., солидарно да заплатят на „П. а. л.“ ЕООД, ЕИК 201065540, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. .... № ...., ет. ..., сумата от 9251,16 лева (Девет хиляди двеста петдесет и един лева и 16 ст.), представляваща лихва за забава за периода от 21.06.2019 г. до 21.06.2022 г. върху главницата от 30 384,60 лева, включваща сумите 30 000 лева, представляваща заплатена от „П. а. л.“ ЕООД цена на лек автомобил марка „А.“, модел „Кю-3“, рама № WAUZZZ8U0DR037427, по развален договор за покупко-продажба на МПС, нотариално заверен рег. № 6590 от 22.07.2016 г. на нотариус рег. № 147 от НК, и 384,60 лева, представляващи заплатена нотариална такса при сключване на посочения договор, които суми са присъдени на „П. а. л.“ ЕООД с Решение № 1067 от 27.11.2019 г., постановено по т.д. № 219/2019 г. по описа на Окръжен съд - Варна, Търговско отделение, I V състав, ведно със законната лихва върху главницата от 30 384,60 лева, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба 22.06.2022 г., до окончателното изплащане на посочената главница, като ОТХВЪРЛЯ предявения от „П. а. л.“ ЕООД, ЕИК 201065540, срещу С. Ю. Т., ЕГН **********, и Н. К. Б., ЕГН **********, иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата над 9251,16 лева до пълния претендиран размер от 9258,86 лева за дата 21.06.2019 г.