Решение № 23 от 23.01.2026, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Сливница, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20251890100764 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от Ц. Н. Б. срещу „К.“ ЕАД за прогласяване за недействителен на договор за потребителски кредит № 3057614 от 10.10.2024 г., поради нарушение на чл.11, ал.1, т.9, т. 10 и т.11 ЗПК, предявен е и иск от ищцата срещу „А.Т.“ ЕООД за прогласяване за недействителен на договор за предоставяне на поръчителство от 10.10.2024 г., поради противоречие със закона, а именно чл.138, ал.2 ЗЗД, както и поради заобикаляне на закона – чл.19, ал.4 ЗПК.

В исковата молба се излагат твърдения, че между Ц. Н. Б. и „К.“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № 3057614 от 10.10.2024 г., по силата на който на ищеца е предоставен заем. Счита, че договорът е недействителен доколкото в него не е посочен реално дължимия ГПР, в него не е включено възнаграждението за поръчител и вземане за застраховка. Това представлявало и заблуждаваща търговка практика, което правила клаузата за ГПР неравноправна и от там следвало, че такава клауза липсва и договорът е недействителен. Не били посочени условият аза прилагане на ГЛП, както и погасителния план не отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, доколкото не били разбити вземанията по пера. С оглед горното счита, че в договора липсва императивно предвидено в закона съдържание, предвидено в чл.11, ал.1, т.9, 10 и т.11 ЗПК, поради което същият се явява недействителен, съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК.

Излагат се твърдения, че във връзка с договора за кредит и с оглед отпускането му, ищцата била задължена да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „А.Т.“ ЕООД, който да обезпечи задълженията й по договора за кредит. В договора било уговорено възнаграждение за поръчителя. Счита, че този договор е недействителен, доколкото обезпечава недействително правоотношение – по договора за кредит, както и че е е сключен с цел да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и същото представлява скрита възнаградителна лихва по договора за креди.

С оглед изложеното са предявени исковете.

1

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника „К.“ ЕАД, в който оспорва исковете. Счита, че договорната лихва не е нищожна и не противоречи на добрите нрави.

Счита, че в договора е уговорен ГПР, който не е в противоречие на чл.19, ал.4 ГПК.

Вземанията по договора за поръчителство не са включени в ГПР, доколкото не са част от него, те не са част от договора за кредит и неформирали ГПР. Излага съображения за действителност на договора за поръчителство.Счита исковете за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне по подробни съображения, изложени в отговора. Моли за отхвърляне на исковете. Прави искане за спиране на делото предвид образувано дело пред СЕС по преюдициално запитване по въпрос, който е от значение и за настоящото производство.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника „А.Т.“ ЕООД, в който оспорва исковете. Счита, че договорът за поръчителство е действителен и не страда от сочените от ищеца пороци. Също така договорът бил сключен като обезпечение на действителна кредитна сделка. Моли за отхвърляне на исковете.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове по чл.26, ал.4 ЗЗД, чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.9, 10 и т.11 ЗПК срещу „К.“ ЕАД.

Предявени са искове по чл.26, ал.1, пр.1 и т.3 ЗЗД срещу „А.Т.“ ЕООД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи твърдението си за недействителност на договорите. В тежест на ответниците е да докажа т , че са обвързали ищеца с валидни правоотношения.

С определение от 10.12.2025 г. като безспорно между страните е отделено че са сключили договор за потребителски кредит № 3057614 от 10.10.2024 г. с посоченото от ищеца съдържание за обезпечаването на вземането по който е сключен договор за предоставяне на поръчителство от същата дата, в който е предвидено възнаграждение за поръчителя. Безспорно е че по договора за кредит в ГПР не е включено възнаграждението за поръчителя и вземането за застраховка.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „К.“ ЕАД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Същото се отнася и за ответника „А.Т.“ ЕООД., който предоставя по занятие услуги по гарантиране на вземания по договори за кредит, предвид което поръчителският договор има качествата на потребителски такъв.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.

Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

По исковете за недействителност на договора за заем

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.

В настоящия случай, съдът е обвързан от заявените в исковата молба основания за недействителност на процесния договор, които са предмет на делото и не следва служебно да разглежда други основания за нищожност на договора, незаявени от ищеца.

2

Съдът дължи произнасяне по исковете за недействителност по поредността на заявяването им и с оглед тежестта на порока на договора, като на първо място се разглеждат исковете за недействителност основани на противоречие на закона, като най-тежък порок.

Първото основание за нищожност на договора за кредит, изложено от ищеца в исковата молба е противоречие с чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, доколкото в договора не били посочен коректен размер на ГПР.

Съгласно посочената разпоредба в договора за потребителски кредит следва да е посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

Такъв разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, съдът приема, че е възнаграждението за поръчител, уговорено по договора за поръчителство, сключен между ищцата и „А.Т.“ ЕООД.

Това е така, доколкото договорът за поръчителство е свързан с договора за кредит, поради което и предвиденото в него възнаграждение за поръчителя е разход, който е пряко свързан с договора за кредит. Наред с това заемодателят „К.“ АД е бил наясно с договора за поръчителство и неговото съдържание, още към датата на слючване на договора за кредит, доколкото в самия договор за поръчителство е отразено, че „А.Т.“ АД се задължава да заплати задълженията на длъжника по договора за кредит след като бъде поискано писмено това от „К.“ АД. Наред с това в договора за поръчителство е посочено, че „К.“ АД събира вноските за възнаграждение за поръчителя. Предвид горното „К.“ АД е следвало да включи възнаграждението за поръчителя в ГПР и в общо дължимата сума по кредита.

Като не е включен този разход в размера на ГПР е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, доколкото ГПР е неточен, което е приравнено, от практиката на СЕС /Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г./, в липса на ГПР. Това е така, доколкото кредитополучателят се поставя в положение да тълкува клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, което противоречи на изискването за яснота и от там е предпоставка за въвеждане в заблуждение на средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването на договора.

С оглед изложеното съдът счита, че договорът е недействителен по смисъла на чл.22 ЗПК, поради което искът ще бъде уважен.

Предвид уважаване на иска на първото предявено основание съдът не дължи произнасяне по останалите, предявени в условията на евентуалност.

По иска за недействителност на договора за поръчителство:

Видно от договора за предоставяне на поръчителство от 10.10.2024 г. /л.10/ за обезпечаване на задълженията на ищеца по договора за кредит от страна на „А.Т.“ ЕООД, в полза на последното се дължи възнаграждение в размер на 2940.22 лева, разсрочено и платимо заедно с месечните вноски по договора за кредит, като вноските за възнаграждение се събират от „К.“ АД в полза на „А.Т.“ ЕООД.

При извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на ищеца се установява, че едноличен собственик на капитала на „А.Т.“ ЕООД е „К.“ АД. Основен предмет на дейност на ищеца е гаранционни сделки, каквато е процесната. Следва да се 3 посочи, че печалбата на „А.Т.“ ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик „К.“ ЕАД.

С оглед това обстоятелство съдът приема, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ГПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „К.“ АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с „К.“ АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „К.“ АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си.

Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК, което от своя страна води до недействителност на договора за поръчителство на основание чл.26, ал.1, пр.2, вр. с чл.19, ал.4 ГПК.

Наред с това, доколкото договор за поръчителство обезпечава недействителен договор за кредит, същият е без правно основание и като такъв също е недействителен на основание чл.138, ал.2, изр.1 ЗЗД, съгласно която поръчителство може да съществува само за действително задължение.

По отговорността за разноските:

Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на спора право на разноски се пораждат и за ищеца. Ищецът доказа разноски в размер на 81.01 евро – платена държавна такса и по 680 лева, платено адвокатско възнаграждение за всеки ответник, за реалното плащане на които са представени доказателства, разписка, обективирана в представените по делото договори за правна помощ и съдействие /л.16 и л.17/.

Ответниците са направили своевременно адвокатското възнаграждение на ищеца. възражение за прекомерност на

При преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия и развитието на производството, както и задължителното тълкуване, дадено с Решение на СЕС по дело С-438/2022 г. Съгласно последното, съдът не е длъжен да съобразява посоченото в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Установените с Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, но не са обвързващи, като подлежат на преценка, за извършването на която от значение са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.