Решение № 260637 от 17.10.2020, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ ………. гр. София, 17.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО

ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав, в публично съдебно заседание на втори октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА

При секретаря Светлана

Влахова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3385 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Б.Д. ЕАД, с която са предявени срещу К.К.А. кумулативно обективно съединени искове по чл. 422 ГПК вр. с чл.

415, ал. 1 ГПК за съществуването на вземания, както следва:

- с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 231 060.00 евро – главница по Договор за ипотечен кредит с дата 03.10.2008г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.05.2017г. до окончателното плащане, - с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.2 ТЗ за сумата от 128 717,74 евро – договорна

(възнаградителна) лихва за периода 19.07.2010г. –

16.05.2017г.,

- с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 702,90 евро – обезщетение за забава (неустойка) за периода 15.10.2015г. – 16.05.2017г., - с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 1823,04 евро – такса управление (т. 24.1.2 от Общите условия към Договора за кредит), - с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 454,06 евро – застрахователни премии (т. 26 вр. т.13.6 от Общите условия към Договора за кредит).

Претендира разноски в заповедното производство в размер на 14 189,85 лв. – държавна такса и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в настоящото производство в размер на довнесената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът

К.К.А. е предявил срещу банката инцидентен установителен иск, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 143 ЗЗП.

Ищецът твърди, че ответникът К.К.А. e кредитополучател по Договор за ипотечен кредит от 03.10.2008г., сключен с банката, на основание на който, на кредитополучателя е предоставен банков кредит за сумата от 231 000 евро със срок за издължаване от 360 месеца, считано от датата на разрешаване на кредита - 09.10.2018г. За предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент и надбавка. Към датата на сключване на договора за кредит базовият лихвен процент е бил 4.19%, стандартната надбавка – 3.60 процента пункта, намалена с отстъпка от 0.5% или лихвеният процент по кредита е общо 7.29%. За предоставения кредит кредитополучателят следвало да заплаща лихва за целия период, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и стандартна надбавка, която можело да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условията за ползване на преференциален лихвен процент по програмата ДСК Уют.

Договорен е гратисен период за издължаване на главницата по кредита – 84 месеца, през които кредитополучателят може, но не е длъжен да погасява главницата. В рамките на гратисния период, кредитополучателят имал право да погасява в избран от него момент, вкл. извън падежната дата по т. 6 от договора, част или цялата усвоена главница, както и да усвоява отново суми в рамките на направените погасявания. За обезпечаване на предоставения кредит е учредена договорна ипотека върху недвижим имот – апартамент. Банката е предоставила сумата по кредита, която е била усвоена от ответника на 09.10.2008г.

Ищецът твърди, че е имало забава в плащанията по договора за кредит над 90 дни, поради което, за банката е възникнало правото да направи кредита предсрочно изискуем, уведомил е кредитополучателя за предсрочната изискуемост с нотариална покана с рег. № 1876, том 1, акт 198/16.03.2017г. на н-с Г.Г., рег. № 637 НК. Същата нотариална покана е връчена при условията на чл. 47 ГПК, за което е съставен констативен протокол.

Кредитът е направен предсрочно изискуем на 15.05.2017г.

Твърди, че съгласно т. 20.2 на раздел VII „Отговорности и санкции“ от Договора за ипотечен кредит при допусната забава, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 3 процента пункта. Съгласно т. 20.2 на раздел VII „Отговорности и санкции“ от Общите условия по Договора за ипотечен кредит след отнасяне на кредита в просрочие до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент в т.6, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 пункта.

Претендираните суми за главница, договорна лихва и обезщетение за забава са начислени съгласно уговорките в Договора за кредит.

Претендираните от банката заемни такси в размер на 2277,10 евро са формирани от 1823,04 евро – такса управление (т. 24.1.2 от ОУ към Договора за кредит) и 454,06 евро – застрахователни премии (т. 26 вр. т.13.6 от ОУ към

Договора за кредит).

На 17.05.2017г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги, по което заявление е образувано гр.д. № 31128/2017г. на СРС срещу К.К.А. за заплащане на дължимите на банката суми: 231 060 евро, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 128 717,74 евро за периода 19.07.2010г. – 16.05.2017г., обезщетение за забава в размер на 702,90 евро за периода 15.10.2015г. – 16.05.2017г., заемни такси: 2 277,10 евро, разноски за 14 189,85 лв.

– държавна такса и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Искането на банката е изцяло уважено от съда и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 22.05.2017г. и изпълнителен лист, на основание на които, по молба на банката е образувано изпълнително производство № 20177900401320 на ЧСИ Р.М.. На 13.02.2018г. банката е уведомена от СРС, че по гр.д. № 31128/2017г. е постъпило възражение от длъжника срещу издадената заповед. В тази връзка е подадена исковата молба, по която е образувано настоящото дело.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че на 03.10.2008г. е сключил с банката договора за ипотечен кредит; потвърждава, че кредитът е усвоен на 09.10.2008г., че е образувано заповедно производство по гр.д. № 31128/2017г., ГО, 128 състав на СРС по заявление на банката, по което производство е издаден изпълнителен лист, че е образувано изпълнително дело № 20177900401320/2017 по описа на ЧСИ Р.М., че е издадена покана за доброволно изпълнение № 20187/28.06.2017г., че е подал възражение с вх. № 3065431 срещу издадената заповед за изпълнение. Твърди, че след телефонно обаждане от служител на ищеца е разбрал, че кредитът е направен предсрочно изискуем на 17.11.2010г.

Твърди, че на 21.10.2008г. банката е увеличила договорения лихвен процент с 0,5%; увеличение на лихвения процент е извършено и на 13.07.2009г. и 18.11.2010г. Провел е редица срещи с банката за целите на преструктуриране на кредита, до което преструктуриране не се е стигнало. Твърди, че относно дължимите суми по договора за кредит са инициирани искови производства, както от ищеца, така и от ответника. Твърди, че най-късно на 06.06.2011г. e настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Прави възражение за погасено по давност вземане на всички претендирани суми заедно и поотделно. Твърди, че претендираните от банката лихви са увеличени едностранно, твърди нищожни текстове от Общите условия на банката към договора за ипотечен кредит и твърди и навежда доводи, че т. 24.3 от Общите условия на банката за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити е нищожна и неравноправна, съответно – нищожно и неравноправно е и увеличението на лихвения процент, извършено от банката. Твърди, че посочената разпоредба съдържа такива „външни причини“, въз основа на които банката има право да променя едностранно лихвените нива, които винаги са налице и в своята съвкупност не зависят от „въздействието на свободния пазар и/или държавен регулатор“; твърди, че нямало яснота и конкретика как точно и по каква методология изменените условия водят до промяна на лихвените нива, че банката си е създала възможност едностранно да променя лихвата по договора, както намери за добре.

Във връзка с твърденията за нищожност на клаузата в общите условия за едностранно увеличение на лихвения процент, твърди, че кредитът и лихвите по него е следвало да бъдат изчислявани и погасявани при годишна лихва от 7.29% при изпълнение на програма „ДСК Уют“ и при годишна лихва от 7.79% при неизпълнение на програма „ДСК Уют“.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа и пояснява исковата молба и взема становище по твърденията на ответника. Твърди, че в договора за кредит изрично е посочено, че базовият лихвен процент се определя периодично от кредитора. Претендираната от банката санкционна лихва е изчислена на база наказателната надбавка от 10 процента пункта, която не надхвърля законовата лихва. Навежда доводи, че Общите условия по Договора за кредит са в съответствие със закона. Твърди, че т.нар „редовна лихва“ е възнаграждение за услуга. Тази лихва се дължи и когато длъжникът изпадне в забава по отношение на част или целия остатък от кредита. При забава, допълнително се дължи и санкционираща лихва – обезщетение на банката за закъснението. До съдебната фаза лихвата за забава е 10%, а след съдебната фаза – законната лихва, т.е. ОЛП + 10%. При неизправност на длъжника, се дължи както възнаградителна, така и законна лихва. Твърди, че на

21.10.2008г. е извършена промяна на БЛП и договорената по кредита лихва е увеличена с 1%. За така извършената промяна кредитополучателите са редовно уведомени съгласно договореното с общите условия, а именно – чрез поставяне на съобщение на видно място в салоните на банката. Навежда доводи, че направеното едностранно увеличение на лихвата по кредита е законосъобразно извършено и на база договора за кредит и общите условия; че оспорваните клаузи не са неравоправни, а попадат в изключенията по чл. 144, ал. 3 ЗПП. Твърди, че възможността за изменение на лихвените проценти не зависи от личната преценка на банката, а от настъпването на обективни фактори. Банката е предоставила преференциални условия и отстъпки в полза на кредитоискателя след подадена от него заявка за ползване на преференциален лихвен процент по повод на програмата „ДСК Уют“. Твърди, че лихвеният процент е променян поради неизпълнение на условията за ползване на договорената програма „Уют“ и е отпаднал преференциален променлив лихвен процент, договорен при изпълнение на програма „Уют“. При нарушаване на условията кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент в резултат на неизпълнение на условията е стандартният променлив лихвен процент, приложим по ипотечен кредит. Навежда аргументи срещу твърденията на ответника за обявена предсрочна изискуемост още през януари 2011г. Не оспорва, че относно вземанията на банката по процесния договор за кредит е приключило производство по чл. 422 ГПК влязло в сила Решение по гр.д. № 3456/2016г. по описа на САС. Твърди, че исковете са отхвърлени поради нередовно уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането, но този факт е неотносим по делото, поради наличие на нова заповед за изпълнение по гр.д. № 31128/2017г. по описа на СРС. Навежда доводи, че за процесните вземания не е настъпила погасителна давност; че давността на падежиралите вноски от 2010г. е спряла да тече за периода декември 2012г. – април 2016г. – производството по първия установителен иск.

Ответникът с отговора на допълнителната искова молба поддържа и развива твърденията в отговора за настъпила погасителна давност и неравноправни клаузи.

С инцидентния установителен иск ищецът К.К.А. иска съдът да признае за установено, че разпоредбата на т. 24.3 от Общите условия на банката за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити е нищожна, т.к. е неравноправна и противоречи на закона и добрите нрави. С отговора на инцидентния установителен иск банката оспорва предявения иск като навежда доводи, че е недопустим и неоснователен. Навежда доводи, че клаузата попада в изключенията по чл. 144, ал. 3 ЗЗП. Ответникът навежда доводи, че искът е изцяло неоснователен, които по същество са изложените в допълнителната искова молба на банката.