Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 284 от 19.04.2022, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 140/2022
Вид
Решение № 284
Подписан
19.04.2022
В сила
19.04.2022
Състав
Женя Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Стара Загора, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Женя Иванова при участието на секретаря Невена Иванова като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело № 20225530100140 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл.

92, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл. 99, ал.1 ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди, че се било снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу Н. М.

К., ЕГН **********, по ч.гр.д. № *******г., по описа на PC – Стара Загора.

Вземането произтичало по следните съображения:

Ищецът твърди, че придобил вземането въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител „С.Г. Груп“ ООД, ЕИК 148062016, което дружество, от своя страна, било цесионер и собственик на вземането по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител „Българска телекомуникационна компания” ЕАД.

Между кредитора „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: 831642181 и Н. М. К., ЕГН ********** бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ************* от дата 14.03.2017 г., за ползване на мобилна услуга за номер ************* при условията на тарифен план VIVACOM Smart XL с месечна абонаментна такса 69,99 лева /с ддс/. Срокът на договора бил за 24 1 месеца, съответно до 14.03.2019 г.

За потребените от него електронни съобщителни услуги били издадени фактури

1247329469/01.06.2018 г.,

1249057239/01.07.2018 г.,

1250975826/02.08.2018 г., 1252297894/01.09.2018 г. с период на потребление от дата 01.05.2018 г. до дата 31.08.2018 г., на стойност 115.85 лева.

Абонатът бил потребил и не бил заплатил мобилни услуги фактурирани за четири последователни отчетни месеца – за месец 06/2018 г., 07/2018 г., 08/2018 г., 9/2018 г. Към всяка от фактурите имало приложено извлечение – детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.

Датата на деактивация на процесния абонамент бил 04.09.2018 г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

Така абонатът бил в неизпълнение на договорите си, заведени под клиентски номер *************, като същият не бил спазил крайния срок за ползване на абонамента VIVACOM Smart XL – съответно до дата 14.03.2019 г. Неизпълнението на задълженията на абоната – длъжник било обусловило правото на мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: 831642181, да прекрати предсрочно гореописания договор на дата 04.09.2018 г. и да начисли и претендира неустойка за прекратяване ползването на услугите в размер 174,96 лева, представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена фактура № **********/01.10.2018 г., за периода от 01.09.2018 г. до 30.09.2018 г. Цитира съдебна практика в тази насока.

Ищецът излага съображения и за валидно сключени договори за цесия и надлежно уведомяване на ответника за тях. Цитира също съдебна практика в тази насока.

Искането до съда е да признае за установено по отношение на ответника Н. М. К., ЕГН **********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК 205680303, в размер 174,96 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на допълнително споразумение с клиентски номер ************* от дата 14.03.2017 г. с мобилния оператор „Българска 2 телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: 831642181, представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена фактура № **********/01.10.2018 г., за периода от 01.09.2018 г. до 30.09.2018 г. Претендира разноски, както по настоящото дело, така и по заповедното такова.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът Н. М. К. не е подал писмен отговор на исковата молба.

С молба – становище по делото ищецът, чрез процесуалния си представител, е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, като не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие. На ответника са му указани последиците от това процесуално поведение с определението на съда за насрочване на делото, получено лично от него на 11.03.2022г.

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че предявеният иск е вероятно основателен. Тежестта на доказване на заплащането на претендираната с исковата молба сума е на ответника, който не ангажира никакви доказателства.

Следователно са налице всички предвидени от закона предпоставки (чл.

238, ал. 1 във вр. чл. 239, ал. 1 ГПК) за постановяване на неприсъствено решение, като исковете бъдат уважени, без да е необходимо излагане на мотиви по същество (чл. 239, ал. 2 ГПК).

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 205 лева (180 лева – за адвокатско възнаграждение и 25 лева – за ДТ) . С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното производство в размер на 205 лева.

Водим от горното и на основание чл.239 ГПК, съдът

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес *************, СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕTO на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление: гр. София 1404, район Триадица, бул. България № 81, вх.В, ет.8, сумата в размер 174,96 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на допълнително споразумение с клиентски номер ************* от дата 14.03.2017 г. с мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: 831642181, представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор, за която сума е издадена фактура № **********/01.10.2018 г. , за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ************* год. по описа на PC - Стара Загора.

ОСЪЖДА Н. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес

**********************, да заплати н а „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление: гр. София 1404, район Триадица, бул.

България № 81, вх.В, ет.8, сумата от 205 лева – разноски по настоящото дело и сумата от 205 лева –разноски по ч.гр.д. № ************* г. по описа на PC – Стара Загора.

Сумите могат да бъдат заплатени по посочената в заповедното производство банкова сметка с IBAN: *************.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 4