Решение № 426 от 30.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. Пловдив, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330114361 по описа за 2024 година

Предявените искове са с правно основание чл.430 ТЗ, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от „Юробанк България“ АД против А. А. М. се твърди, че подаденото от банката заявление, въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 17262 по описа на ПРС за 2023г., е отхвърлено, поради което се предявявали настоящите осъдителни искове. В исковата молба се твърди, че ответникът е ползвал банков кредит съгласно сключен на 04.02.2021г. между страните договор за потребителски кредит по програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19 № ***. На дата 04.04.2023г. кредитополучателят преустановил плащанията си по договора, като изпаднал в забава. Банката направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на 16.10.2023г., с връчена покана до длъжника. Към датата на подаване на исковата молба ответникът не бил изплатил на банката дължимите по договора главница, лихви, такси и разноски, като неплатени задължения били в размер на 5 366.64 лв. главница за периода от 06.03.2023г. – 14.11.2023г., 79.64 лв. мораторна лихва за периода от 04.04.2023г. до 14.11.2023г., както и разходи за уведомяване в размер на 138 лв. за периода от 04.04.2023г. до 14.11.2023г. Направено е искане за осъждане на ответника за заплащане на посочените суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумите. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника адв. Г.-Г., със становище за неоснователност на исковата молба. Оспорват се исковете по 1 основание и размер. Счита, че не е настъпила предсрочна изискуемост. Оспорва претендираната мораторна лихва в размер на 79.64 лв., тъй като не било ясно за какво се претендира лихвата и какъв е размерът на главницата, върху която е начислена. В чл.7 от договора била предвидена единствено законна лихва за забава. Липсвало уговорка в договора за възлагане в тежест на ответника на разноските за уведомяване.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 17262 по описа на ПРС за 2023г. се установява, че е издадена заповед № 195 за изпълнение на парично задължение въз основана документ по чл.417 ГПК от 09.01.2024 г., по силата на която е разпоредено длъжникът А. А. М. да заплати на кредитора „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД сумата от 1533,36 лв. – главница по Договор за кредит *** от 04.02.2021г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 27.11.2023г. до окончателното плащане; 55,88 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 06.03.2023г. – 15.10.2023г.; както и сумата в размер на 31,78 лв. – за държавна такса и 175,11 лв. за адвокатско възнаграждение – разноски по съразмерност.

Отхвърлено е заявлението за следните вземания: за горницата над присъдените 1533,36 лв. до претендираните 6900 лв. – главница по Договор за кредит *** от 04.02.2021г.; за сумата в размер на 79,64 лв. – мораторна лихва, начислена върху предсрочно изискуема главница в размер на 6900 лв., за период 16.10.2023г. – 14.11.2023г.; за сумата от 138 лв. – разходи за уведомяване на длъжника.

Представен е договор за потребителски кредит по Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19 № *** от 04.02.2021г., по силата на който е отпуснат кредит в размер на 6 900 лв., ведно с погасителен план към договора.

Представено е също искане за кредит от А. А. Маринов от дата 28.01.2021г., покани за изпълнение до лицето, документи от ЧСИ.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което към 14.11.2023г. задълженията на А. М. по договор потребителски кредит № *** от 04.02.2021г. са в общ размер на 7 173.52 лв., от които 6 900 лв. главница, 135.52 лв. наказателна лихва за периода от 04.03.2023г. до 14.11.2023г., 138 лв. разходи за уведомяване.

Към 16.10.2023г. са допуснати просрочия на 8 броя погасителни вноски за главница в общ размер на 1 533.36 лв. Към 12.05.2025г. са допуснати просрочия на 27 броя погасителни вноски за главницата в общ размер на 5 175.09 лв. След дата 14.11.2023г. не са извършвани вноски от ответника за погасяване на задължения по процесния договор за кредит.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че на 04.02.2021г. между банката и А. А. М., в качеството му на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит по Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19 2

№ *** от 04.02.2021г., по силата на който е предоставен кредит в размер на 6 900 лв., с начало на издължаване 04.03.2023г. и край на издължаване 04.02.2026г. Според чл.1, ал.4 от договора, по кредита не се дължи предоставяне на каквото и да е обезпечение от кредитополучателя или от трети лица, а според ал.5 за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката фиксирана за целия срок на договора годишна лихва в размер на 0 %.

Според чл.4, ал.1 кредитополучателят ползва гратисен период от 24 месеца, считано от датата на сключване на договора до 04.02.2023г. вкл., като според ал.2 по време на гратисния период същият не дължи плащане на главница по кредита, а след изтичането му, според чл.5, ал.1, дължи плащане на месечни вноски по погасителен план.

В т.18 на ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК ВКС бе прието, че вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Възможността на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем е предвидена в разпоредбите на чл.432, ал.1 ТЗ и чл.60, ал.2 ЗКИ, а в случая такава възможност е предвидена и в чл. 11 от договора за кредит. Според посочената разпоредба при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем. Следователно предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от страните, а именно кредитора и засяга срочността на задължението, като то се превръща от срочно в безсрочно при наличието на две предпоставки: обективния факт на неплащане и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, се установява, че към 16.10.2023г. са допуснати просрочия на 8 броя погасителни вноски за главница в общ размер на 1 533.36 лв., а към датата на връчване на исковата молба на ответната страна – 12.05.2025г. са допуснати просрочия на 27 броя погасителни вноски за главница в общ размер на 5 175.09 лв. Според разясненията, дадени от вещото лице в открито съдебно заседание на 12.01.2025г., няма никакви плащания от страна на кредитополучателя. Дори и да се приеме, както е приел заповедният съд, че за съответната част от претендираните вземания, за които заявлението е отхвърлено и които са предмет на исковата молба, уведомлението за предсрочна изискуемост не е редовно връчено, то в исковата молба изрично е посочено, че банката се позовава на предсрочната изискуемост на кредита и изразява волята си за обявяване на вземанията по договора за предсрочно изискуеми. Поради това съдът приема, че с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея на ответната страна, чрез назначения особен представител, банката е обявила на кредитополучателя предсрочната изискуемост на кредита.

Във връзка с наведените в отговора на исковата молба възражения следва да се посочи, че 3 исковете за мораторната лихва и разходите за уведомяване на длъжника са установени по основание. Относно обезщетението за забава, налице е главен дълг – неплатена главница, следователно налице е забава, поради което и съгласно чл. 86 ЗЗД се дължи лихва в размер на законната. Вещото лице посочи, че е изчислила мораторната лихва именно в размера на законната лихва, тъй като няма уговорки за различен размер между страните. По отношение на претенцията за разходи за уведомяване на длъжника, същите представляват вреди за банката, при наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между неизпълнението на длъжника и вредите.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че към 14.11.2023г. дължимите суми по процесния договор за кредит са 6 900 лв. главница, 135.52 лв. наказателна лихва за периода от 04.03.2023г. до 14.11.2023г., 138 лв. разходи за уведомяване, като претендираните с исковата молба суми – 5 366.64 лв. главница, 79.64 лв. мораторна лихва за периода от 04.04.2023г. до 14.11.2023г., 138 лв. разходи за уведомяване, представляват разликата между дължимите по договора суми и присъдените със заповед № 195 от 09.01.2024г. по ч.гр.дело № 17262 по описа на ПРС за 2023г., поради което съдът намира, че исковете са установени и по размер, поради което предявените осъдителни искове са основателни и следва да бъдат уважени.

С оглед изхода на спора и предвид направеното от ищцовата страна искане, на страната следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 2 341.53 лв., по представения списък по чл.80 ГПК.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. А. М., ЕГН ********** от *** да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.

„Околовръстен път“ № 260 сумата от 2 743.92 евро /5 366.64 лв./ - дължима главница по договор за потребителски кредит по Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19 № *** от 04.02.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 19.08.2024г. до изплащането на сумата; сумата от 40.72 евро /79.64 лв./ мораторна лихва за периода от 04.04.2023г. до 14.11.2023г.; сумата от 70.56 евро /138 лв./ разходи за уведомяване.

ОСЪЖДА А. А. М., ЕГН ********** от *** да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.

„Околовръстен път“ № 260 сумата от 1 197.21 евро /2 341.53 лв./ направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок 4 от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5