Решение № 260363 от 12.08.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е Н И Е № 260363 гр. Пловдив, 12.08.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ- ри състав в открито заседание на дванадесети юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА при участието на съдебния секретар Мария Пеева разгледа докладваното от съдията търг. дело № 675 по описа на съда за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.432, ал.1 КЗ.

Ищецът И.А.А., с ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител А.М.А., с ЕГН **********, двамата с адрес ***, чрез пълномощник адв.

Р.М., със съдебен адрес ***, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗД „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 450 000 лв. за претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на ПТП от *****г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.04.2019., до окончателното изплащане. Претендира разноски за настоящото производство.

Ищецът твърди, че е пострадал при ПТП, случило се на **** г., в с. ****, на кръстовището между ул. „****“ и ул. „****“, при който пътен инцидент ищецът като пешеходец бил ударен от лек автомобил марка „***“, модел „****“, с peг. № *****, управляван от водача А.Д.И.. Твърди, че причина за пътния инцидент е водачът на автомобила, който е нарушил правилата за движение по пътищата. Твърди, че за произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 09/2019 г. и е образувано досъдебно производство № 192/2019 г., по описа на РУ МВР *****.

Твърди, че след злополуката е транспортиран в УМБАЛ „*****“***, където е приет за лечение в изключително тежко състояние, в безсъзнание, в ОРИЛ на Детска хирургия. Твърди, че при проведените различни изследвания и прегледи се установяват следните травматични увреждания: фрактура на черепа фронтално вдясно, увреждания на ЦНС /данни за субдурални хеморагии двустранно окципитално с мозъчни контузии /, увреждания на бял дроб /хемоторакс, възможен хематом, хиповентияация и консолидация на горния лоб вдясно/ и увреждания на таза /фрактура на сакрума в дясно/, състояние на кома - GWS - 3 т., хематом в областта на дясното око, множество хематоми по гърдите и ръцете и травматичен шок. Твърди, че е диагностициран с Политравма;

Травматичен шок; Кома; Фрактура на дясна фронтална кост със субдурална хеморагия; Контузио церебри; Деменция;

Моторна афазия; Спастична квадрипареза - тежка;

Епилепсия. Твърди, че е поставен на изкуствена белодробна вентилация /ИБВ/, като след проведена антиедемна и ноотропна терапия състоянието му леко се подобрява, като все още в състояние на кома е преместен в Интензивно отделение на Детска клиника с развитие на квадрипаретичен синдром, декортикационна ригидност и суспектна периферна пареза на н. фациалис – вляво; на

25.03.2019 г. е приведен в неврология с цел продължаване на лечението. Твърди, че на 17.05.2019 г. постъпва за лечение във Второ детско отделение с интензивен сектор на „*******“ АД в незадоволително общо състояние, с оплаквания от главоболие и болки в корема, с продължваща квадрипареза и начална контрактура в лява пакетна област, леко спаднал клепач на дясното око. Твърди, че от извършените прегледи и изследвания му е установена перистираща бактериурия и му е поставена диагноза: Остър тубулоинтерстициален нефрит, като причина за състоянието му е поставеният му катетър, който носи от датата на ПГП до 13.05.2019 г., когато същият е премахнат. Твърди, че му е назначено медикаментозно лечение и на ***** г. е изписан.

Твърди, че към момента продължава да е в тежко увредено състояние, нуждае се от постоянни грижи и провежда рехабилитация. Твърди, че пътният инцидент му е причинил внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания; изпаднал е в състояние на кома за продължителен период от време; бил е напълно обездвижен, като все още не възстановено нормалното движение на крайниците му и извършва само ограничени движения с някои крайници; изпитва болезненост и дискомфорт в областта на травмите, което налага освен другата терапия и такава с болкоуспокояващи и сънотворни; множеството травматични увреди в главата му причиняват постоянен дискомфорт и силни болки; уврежданията на централната нервна система и фрактурите на черепа сериозно са ограничили нормалното му развитие; след травмата на главата е развил епилепсия; ограничена е възможността му за свободни движения поради травматичните увреди в областта на таза, поради което му се налага близките му и специализиран медицински персонал да се грижат за него и да му помагат с ежедневните дейности. Твърди, че при лечението в болницата му е поставен катетър; че е некомуникативен и неориентиран; че прави гърчове понякога; че продължителен период от време през болничния престой е нямал представа за време и място, отварял е само очи понякога при повикване, плачел при болка и се е хранил през назогастрална сонда; множеството хематоми по тялото му са му създавали допълнителен дискомфорт и болки; изпитвал е трудности при дишане и дълго време е бил поставен на изкуствено дишане. Твърди, че е невъзможно да застане в седнало положение и да ходи самостоятелно. Твърди, че към момента не се знае дали и в каква степен ще може да се възстанови и че има възможност да остане инвалидизиран за цял живот, че няма яснота в каква степен са засегнати функциите на мозъка и дали сегашното му състояние е лечимо.

Твърди, че видно от справката, извършена на страницата на Информационен център към Гаранционния фонд, към момента на пътния инцидент виновният водач е управлявал лек автомобил марка „***“, модел „****“, с per.

№ ****, който е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със ЗД „ДЗИ - Общо застраховане“ АД, с полица № *****, валидна от ****г. до ******г.

Твърди, че на ***** г. е отправил претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника ЗД „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, по повод на което е образувана пред него Щета с № *****, но към настоящия момент, въпреки че е изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция.

Ответникът

ЗД „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Витоша“ № 89Б, чрез пълномощник адв. М. М., със съдебен адрес ***, офис *., в срока за отговор по чл. 367 ГПК, е оспорил иска изцяло по основание и размер, като моли съда да отхвърли исковата претенция. Претендира разноски за производството.

Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, не оспорва, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил с рег.№ **** е покрита при действието на застрахователен договор, обективиран в полица № ****** с валидност от 00:00 часа на 22.01.2019г. до 24:00 часа на 23.01.2020, която е сключена с „ДЗИ-ОЗ“ЕАД.

Оспорва твърдението, че сблъсъкът е настъпил в резултат от допуснато от страна на водача И. „нарушение на правилата за движение“, като твърди, че водачът А.Д.И. е управлявал автомобила при стриктно съблюдаване на разпоредбите на ЗДвП и останалите относими нормативни актове. Твърди, че водачът на автомобила е „нямал техническа възможност да види пострадалото лице и да реагира на опасността от възникване на сблъсък”, както и че няма вина за настъпването на ПТП, респ. за негативните последици от същото. Твърди, че ищецът е предприел пресичане извън пешеходна пътека, при намалена видимост, като внезапно е навлязъл на пътното платно, с което е нарушила разпоредбите на чл.

113 и чл. 114 ал. 1, т.1 и т.2 от ЗДвП; че ищецът е извършил пресичане на пътното платно на място и по начин, несъобразен с обстановката, с което свое действие е станал причина за настъпване на ПТП; че пострадалият е имал пряка видимост към приближаващия автомобил, при което е имал възможност да отложи пресичането на пътното платно за по-късен и безопасен момент, с което да предотврати настъпването на сблъсъка; че пострадалият е бил облечен с тъмни дрехи, при което за водача е било обективно невъзможно да го различи, да го възприеме като потенциална опасност и да спре своевременно. Твърди, че водачът се е движил с позволената за съответния участък скорост, дори със съобразена с пътната обстановка такава; че е управлявал автомобила с включени къси светлини, като сблъсъкът е настъпил на неосветен и/или слабоосветен участък от пътното платно.

Прави възражение за прекомерност на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, като излага съображения, че претендираното от ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди е прекомерно завишено и несъобразено с трайната съдебна практика за определяне по справедливост на размер на обезщетения при подобен род телесни повреди.

Релевира възражение за съпричиняване от страна на ищеца за настъпването на сблъсъка, респ. на вредоносния резултат от него, което се изразява в следното: ищецът е извършил пресичане на пътното платно при едновременно нарушение на разпоредбите на чл.113 и чл.114 ал.1 от ЗДвП; предприел е внезапно пресичане на пътното платно, без да отчете обстоятелството, че със своите тъмни дрехи на практика е невидим за водачите; ищецът като малолетно лице е оставен без задължително изискуемия надзор от страна на неговите родители, което обстоятелство макар и да няма пряко отношение към механизма на събитието, е способствало за поставянето на лицето в изключително неблагоприятно положение и е създало предпоставки за възникване на непосредствена опасност за живота и здравето на детето.

Оспорва предявената акцесорна претенция като неоснователна, доколкото оспорва основателността на главната претенция.

В условията на евентуалност прави възражение, че ищецът е в забава, тъй като не е посочил банкова сметка, ***, въпреки че такава му е поискана от застрахователя.

На следващо място прави възражение, че не дължи обезщетение за забава от датата на деликта, като се позовава, че такова се дължи от застрахователя след изтичане на три месеца от датата на уведомяване му за настъпилото събитие, като в тази връзка твърди, че в конкретния случай това е 08.07.2019г., доколкото уведомяването и първата претенция са заявени на 08.04.2019г.

В срока по чл.372 ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба, с която оспорва направените от ответника с отговора на исковата молба възражения, както и прави уточнения и допълнения на изложените с исковата молба фактически обстоятелства, като твърди, че в резултат от процесното ПТП и получените травматични увреждания, след като е приет за лечение в „МБАЛ- *****“ АД и е изписан на 23.05.2019г. за продължаване на лечението му в домашни условия, на 25.06.2019г. е освидетелстван в ***** ЕООД от Специализирана детска ЛКК- гр. ***** и като водеща диагноза на пострадалия е определена „*****“. Твърди, че на 14.08.2019г. е прегледан и от специалист психиатър в „Център за психично здраве- ****“ ЕООД, като от прегледа е установено, че същият има нарушения на експресивната реч, има обучителни трудности, словесният контакт не е информативен, има и нарушения на познавателните възможности и паметови нарушения; поставена му е диагноза ******; издадено му е Експертно решение № **** от зас. № *****г., влязло в сила на 11.09.2019г., с което на ищеца е определена 50 % трайно намалена работоспособност. Твърди, че на 15.10.2019г. е приет в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина в МБАЛ „****“ ООД- гр. *****, където му е проведена рехабилитация и физиотерапия, поради болките и ограничените движения в двата крайника, изписан е на 22.10.2019г. след проведени терапии.

В срока по чл.373, ал.1 ГПК е постъпил допълнителен отговор на исковата молба, с който се подържат направените с отговора на исковата молба възражения за неоснователност на исковата претенция, по изложените в отговора съображения.

В първото по делото съдебно заседание ищецът допълва исковата молба, като твърди, че в резултат на пътния инцидент е получил разстройство на психологичното развитие, състоящи се в това, че към настоящия момент има проблеми с паметта, трудно запомня нова информация, страда от разстройство на речта, има изключителни трудности, които му създават проблеми да посещава учебни занятия във втори клас, както и нарушение на познавателните възможности.