Определение № 715 от 08.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 715 гр. Благоевград, 25.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Искра К. Трендафилова като разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова Въззивно частно гражданско дело № 20241200500622 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Профи кредит ***“ ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“***“ №49, бл.53Е, вх.В, против Разпореждане № 1340/29.04.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 1111/2024 г. по описа на РС – Благоевград. С атакувания акт е отхвърлено заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за следните суми: сумата от 794,21 лева - неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 40003443307 от 12.03.2021 г.; - сумата от 112,18 лева - неплатено договорно възнаграждение за периода 15.09.2022г. до 15.03.2023 г.; - сумата от 146,78 лв. неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; - сумата от 367,50 лв. неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси; - сумата от 400,00 лв. – неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за заплащане на вноска по договора за кредит; - сумата от 107,82 лв. – лихва за забава за периода от 16.05.2021 г. – до 15.03.2023 г.; - сумата от 204,79 лева – законна лихва за периода от 15.03.2023 г. до 28.04.2024 г.; - ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и разноски.

Недоволен от разпореждането е останал жалбоподателят, който го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна и издаване на исканата заповед за въпросните суми, ведно с присъждане на разноските по делото.

Съдът, след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от 1 фактическа и правна страна следното:

От материалите по делото се установи, че действително жалбоподателят е поискал издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника С. С., за следните суми: сумата от 794,21 лева - неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 40003443307 от 12.03.2021 г.; - сумата от 112,18 лева - неплатено договорно възнаграждение за периода 15.09.2022г. до 15.03.2023 г.; - сумата от 146,78 лв. - неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; - сумата от 367,50 лв. - неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси; - сумата от 400,00 лв. – неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за заплащане на вноска по договора за кредит; - сумата от 107,82 лв. – лихва за забава за периода от 16.05.2021 г. – до 15.03.2023 г.; - сумата от 204,79 лева – законна лихва за периода от 15.03.2023 г. до 28.04.2024 г.; - ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и разноски. Основал се е на представения договор за потребителски кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от ГПК, копие на жалбата не е връчвано на насрещната страна. Частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, свеждащи до неправилност на атакувания акт.

Съгласно чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или добрите нрави, или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. По силата на чл.7, ал.3 от ГПК съдът не само има право, но и служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител и още в заповедното производство дължи проверка относно съответствието му със закона, добрите нрави и за наличието на неравноправни клаузи. Оттук следва, че съдът в заповедното производство, извършвайки такава преценка, имаща отношение към валидността на сделката или на отделни нейни клаузи, от които заявителят черпи права, не превишава, а напротив, действа в съответствие с правомощията му по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК. Оттук и несъстоятелността на изложените в тази връзка доводи на заявителя. Несъстоятелни са доводите в жалбата, касаещи уговорения размер на дължимата лихва. В тази насока следва да се посочи, че няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва над размера на законната лихва. В действащото право максималният размер на договорната лихва /възнаградителна или компенсаторна/ е ограничен от правилото на чл.9 ЗЗД, съгласно което страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, които съществуват в съвременното общество, и на които законът придава правно значение, като последиците от накърняването им е приравнено на противоречие на договора със закона. Противоречие с добрите нрави е налице винаги, когато със сделката се договарят необосновано високи цени, третират се 2 неравноправно икономически по-слабите участници в оборота или се използва недостигът на материални средства на един субект за облагодетелстване. Според константната съдебна практика, споделяна и от настоящия състав, противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечен заем, противно на добрите нрави е да се уговаря в размер, надвишаващ двукратния размер на законната лихва. В случая обаче, договорената между страните възнаградителна лихва от 41.00 % надвишава трикратният размер на законната лихва, поради което съдът намира, че клаузата за договореното възнаграждение за кредитора е в нарушение на добрите нрави, тъй като със сделката неравноправно се третира икономически слабият участник в оборота и се използва недостига на материални средства за облагодетелстване на другата страна. Същата не отговаря на изискването за добросъвестност, води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните и е във вреда на кредитополучателя, поради което представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП, приложим към настоящия договор за кредит по силата на чл.24 от ЗПК,вр. с чл.143 от ЗЗП. Ето защо правилно районният съд е отказал присъждането на въпросното възнаграждение по кредита.

Независимо от изложеното, следва да се посочи, че правилно и в съответствие със закона заповедният съд е приел, че възнаградителната лихва се явява недължима, заради противоречието на договора с чл.19, ал.4 ЗПК, което води до недействителността му и кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита. Неоснователни в тази връзка са оплаквания на жалбоподателя, според които заповедния съд е приел сключеният между страните договор за кредит за неотговарящ на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които е и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. По смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита (ГПР), както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Процесният договор за потребителски кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото е налице посочване на ГПР и обща сума, дължима от потребителя. Размерът на ГПР (48.94 %) обаче не съответства на действителния размер, поради което правилно ГПР е приет от районния съд за нищожен. Този извод се обосновава от обстоятелството, че той не включва възнаграждението за предоставянето на пакет от допълнителни услуги. В решението си от 21 март 2024 г. СЕС постановява, че когато в ГПР отсъстват някои от предвидените в чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48 разходи - а в случая не са включени разходите по допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ - ДПК следва да се счита за нищожен. Отделно от това, въпросните клаузи от ДПК, позволяващи на съответния потребител да отлага и да разсрочва плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочените възможности, несъмнено имат неравноправен характер, понеже разходите за тях са явно непропорционални на размера на отпуснатия заем - сумата за 3

„Фаст“ е над 1/4 от размера на кредита, а пък тази за „Флекси“ дори възлиза на цели 60 % от заема, което категорично сочи на непропорционалност /въпросното решение на СЕС от 21 март 2024 г./.

По същността си тези услуги представляват допълнителен разход по кредитния договор, който по арг. от §1, т. 1 ДР на ЗПК подлежи на включване именно в ГПР. С прибавянето на сумата за предоставянето на пакет от допълнителни услуги ГПР надхвърля петкратния размер по чл. 19, ал.4 ЗПК и по арг. от ал.5 от същия се явява нищожен. Оттук и недължимостта на предвидените суми за възнаградителна лихва, а доводите на жалбоподателя в обратната насока са неоснователни. В договора страните са уговорили възнаграждение, дължимо от длъжника за пакет от услуги, които липсват данни да са ползвани. Същите са изброени изчерпателно, като право на длъжника, но с уговорката че е възможно да ги ползва всички или по отделно. Същевременно цената им е уговорена глобално, а не индивидуално, което е в разрез с изискванията на чл.10а, ал.4 ЗПК, предвиждащ видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно определени.Липсата на яснота за всяка от услугата, индицира отсъствието на възможност за длъжника да влияе върху съдържанието на горните клаузи.

Освен това, договора предвижда предварително плащане,т.е. за бъдещи неясно формулирани несигурни събития. И след като не се установи потребителя да се е възползвал от някоя от изброените възможности, то липсват и основания за претендирането им. Нещо повече, договорено е възнаграждение за кредитора, което длъжника дължи за практически гарантирани му от законодателя възможности.

Не на последно място следва да се отбележи противоречието на договора със забраната на чл.10а, ал.2 ЗПК кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. С оглед изложеното и съпоставката с уговорения начин за събиране сумата - като част от ежемесечната вноска по кредитния договор, недвусмислено го окачествява като средство за заобикаляне на закона, с оглед набавянето на допълнителни плащания, извън договорените и законово предвидените възможности. Следователно, налице е неравноправна клауза, която е нищожна като противоречаща на закона - чл.10а, ал.4 ЗПК и не може да породи желаните правни последици.Оттук и недължимостта на предвидените в цитираното споразумение суми.

Предвид това и след като коментираните клаузи на процесния договор за кредит като нищожни не пораждат правно действие, то договорът за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Същевременно в депозираното заявление заявителя признава, че длъжникът е направил 17 погасителни вноски, като падежът на последната по ред погасителна вноска е бил на 15.03.2023 г., т.е. съгласно приложения погасителен план е заплатена сума от 5769.97 лв. С платената според заявителя сума следва да се извърши приспадане по реда на чл. 76 от ЗЗД само с дължимите се разходи по кредита. В решение от 4

30.06.2022 г. по дело С-170/23 г. Профи Кредит ***, Съда на Европейския съюз в т. 47 от мотивите е посочено, че националния съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, вкл. служебно да извърши приспадане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит и останалата дължима сума по договора. В случая, предвид че длъжникът е изплатил 17 погасителни вноски е извършил плащане надхвърлящо размера на главницата, то заявлението правилно е отхвърлено изцяло.